Болката от укротяването на инфлацията ще се усети по целия свят

Посланието на висшите финансови ръководители в света е силно и ясно: необузданата инфлация е факт и се очаква да продължи, а за укротяването й ще са необходими изключителни усилия, най-вероятно рецесия със загуба на работни места и шокови вълни в нововъзникващите пазари. 

Въпреки това тази цена си струва да се плати. Централните банки прекараха десетилетия в изграждане на доверие към умението им за борба с инфлацията и загубата на тази битка може да разклати основите на съвременната парична политика, пише в свой анализ Ройтерс.

„Възвръщането и запазването на доверието изисква от нас бързо да върнем инфлацията към целевото ниво“, заяви Изабел Шнабел, член на борда на Европейската централна банка (ЕЦБ). „Колкото по-дълго инфлацията остане висока, толкова по-голям е рискът обществото да загуби доверие в нашата решителност и способност да запазим покупателната способност.“ 

Централните банки трябва да продължат курса си дори ако бъде засегнат икономическият растеж и започне загуба на работни места. „Дори и да влезем в рецесия, по същество нямаме голям избор, освен да продължим политиката си“, каза Шнабел. „Ако краткосрочните ценови шокове променят дългосрочните очаквания, ефектът върху икономиката би бил още по-лош.“

Инфлацията е близо до двуцифрени стойности в много от най-големите икономики в света - ниво, невиждано от близо половин век. С изключение на САЩ, пикът все още се очаква да настъпи след месеци. 

Проблемът е, че централните банки в по-голямата си част изглежда имат само ограничен контрол. От една страна, високите цени на енергията в резултат на войната на Русия в Украйна, създават шок в предлагането, върху който паричната политика няма голям ефект.

Големите разходи от правителствата, също извън контрола на централната банка, изострят проблема. Проучване, представено по време на годишната среща на централните банкери в Джаксън Хол миналата седмица, сочи, че половината от инфлацията в САЩ е фискално обусловена и Федералният резерв (Фед) няма да успее да контролира цените без сътрудничеството на правителството. 

И накрая, може да се установи нов режим на инфлация, който да поддържа възходящ натиск върху цените за продължителен период от време. Деглобализацията, пренастройването на съюзите поради войната на Русия, демографските промени и по-скъпото производство на нововъзникващите пазари могат да направят ограниченията на доставките по-постоянни. 

 „Глобалната икономика изглежда е на прага на историческа промяна, тъй като много от попътните ветрове на съвкупното предлагане, които задържаха инфлацията, изглежда ще се превърнат в насрещни ветрове“, коментира пред Ройтерс Агустин Карстенс, ръководител на Банката за международни разплащания.

„Ако е така, неотдавнашното повишаване на инфлационния натиск може да се окаже по-устойчиво“, смята Карстенс. 

Всичко това сочи към бързи скокове на лихвените проценти, начело с Фед, следван от ЕЦБ, която сега се опитва да навакса, и повишени лихвени проценти за години напред.

Развиващи се пазари 

Последствията от високите лихви в САЩ ще отекнат далеч отвъд американската икономика и ще засегнат силно нововъзникващите пазари, особено ако високите лихви се окажат толкова трайни, както председателят на Фед Джером Пауъл сигнализира по-рано. 

„За Фед моментът е критичен“, казва Питър Блеър Хенри, професор и почетен декан на Stern School of Business към Нюйоркския университет. „Застрашено е доверието от последните 40 години, така че те ще забавят инфлацията, независимо от всичко, включително ако това означава съпътстващи щети в нововъзникващия свят.“

Много страни с нововъзникващи пазари получават заеми в долари и по-високите лихви на Фед ги удрят на много фронтове. Те повишават разходите за заеми и повдигат проблеми с устойчивостта на дълга. Освен това те насочват ликвидност към пазарите в САЩ, повишавайки рисковите премии на нововъзникващите пазари, което прави получаването на заеми още по-трудно. 

И накрая, доларът ще продължи да укрепва спрямо повечето валути, тласкайки нагоре внесената инфлация на нововъзникващите пазари. 

По-големите страни - като Китай и Индия - изглеждат добре изолирани, но множество по-малки държави от Турция до Аржентина очевидно са в трудна ситуация.

 „Имаме редица гранични икономики в развиващия се свят и страни с ниски доходи, чиито спредове са се увеличили до т. нар. бедствени или близки до бедствени нива, около 700 базисни точки до 1000 базисни точки“, казва главният икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуринша. 

„Има голям брой държави, това са около 60% от страните с ниски доходи, имаме около 20 нововъзникващи и гранични икономики, които се намират в сложна ситуация“, посочва той. „Те все още имат достъп до пазара, но със сигурност условията за заемане са се влошили много.“

Проучване на S&P Global сега сочи, че рискът за финансиране на кредиторите в Южна Африка, Аржентина и Турция е висок или много висок. То също така разкрива, че кредитният риск на финансовите фирми е висок или изключително висок в редица страни, включително Китай, Индия и Индонезия. 

„Има няколко гранични икономики като Шри Ланка, Турция и т.н., които ще бъдат тежко засегнати, ако Фед повиши лихвите и лихвите останат високи“, смята Есуар Прасад, професор по икономика в университета Корнел. „Хоризонт от две до три години ще започне да затруднява нещата... Ако стане ясно, че Фед ще поддържа лихвените проценти високи за дълго време, натискът може да удари у дома веднага“, добавя Прасад.