Сега не е времето за игнориране на развиващите се икономики

Светът се тресе от съвкупност от исторически шокове. Тъй като богатите нации са заети с вътрешни проблеми и геополитически съперничества, развиващите се икономики рискуват да бъдат оставени на произвола на съдбата. Международният ред може да не успее да преживее това пренебрегване, пише за Financial Times Муртаза Сайед, управител на Централната банка на Пакистан. 

При нормални обстоятелства тези заглавия от водещите глобални търговски и финансови институции в света биха прозвучали като ясен призив за спасяване на развиващия се свят. Но това далеч не е нормално време и прокламациите звучат кухо.

С вниманието на богатите страни отклонено от руската инвазия в Украйна и призрака на продължителна стагфлация у дома, останалият свят пропада през пукнатините на глобалната защитна мрежа, която беше толкова старателно изградена след Втората световна война.

По-конкретно, светът не обръща толкова внимание на проблемите, свързани с дълга и изтичането на капитали, с които се сблъскват страните в Азия, Латинска Америка и Африка, колкото на подобни проблеми, пред които бяха изправени няколко европейски държави преди десетилетие. Международните и двустранните донорски агенции са дистанцирани, оставяйки много държави в беда. Озадачаващо е, че строгият баланс между финансиране и корекция в традиционните програми на МВФ, спрени наскоро в случая с Европа и Аржентина, си остава на мода. Още повече, че историческата инфлация при храните и горивата заплашва да опустоши бедните общества.

Въпреки цялата реторика за социална защита и третиране на дълговете, инструментите, използвани за оценка на проблемите в развиващите се страни и вариантите за политики, които им се предлагат от блюстителите на глобалната система, остават негъвкави и старомодни. И, може би най-вредното, традиционните акционери на ключови международни агенции изглеждат силно обезпокоени относно ангажирането с един нов свят, в който Китай се очерта като голям инвеститор и кредитор.

Това е трагично, тъй като тежкият стрес, пред който са изправени развиващите се икономики днес, до голяма степен е отражение на две сили извън техния контрол. Първо, големи едновременни шокове под формата на несигурно излизане от Covid-19, суперцикъла при суровините и историческото затягане от страна на Федералния резерв на САЩ. И второ, прекомерното разчитане на дълговите пазари за сметка на потоците дялов капитал, насочвани от съществуващата глобална финансова система, което оставя страните уязвими към промени в настроенията, глобалния цикъл на лихвените проценти и поскъпването на долара от вида, който преживяваме в момента.

Това е точно моментът, когато институциите в центъра на глобалната защитна мрежа трябва да се задействат и да предоставят новаторски решения - но те не го правят и последствията могат да бъдат сериозни. Във време, когато глобализацията вече е в отстъпление, принуждаването на бедните страни да избират към кого да се обърнат за помощ вероятно ще остави трайни белези. Бедните държави няма лесно да забравят как са били предадени от система, която е имала за цел да повиши жизнения им стандарт и да ги защити при извънредни ситуации.

В резултат на това светът може да се раздели на съперничещи си блокове, което би било изключително вредно за глобалното благосъстояние и сигурността в дългосрочен план. Освен това няма да ни остави никаква надежда за справяне с изменението на климата, най-сериозната заплаха, пред която човечеството някога се е изправяло, изискваща обединение.

Все още има време да се предотврати този опасен ход. Но това не може да стане без модернизиране на световния ред. Въпреки че този ред спомогна за обвързването на света през по-голямата част от последните 80 години, той даде смесени резултати по отношение на подкрепата за икономическото сближаване между страните, избавянето на света от бедността, предотвратяването на болезнени дългови кризи и издигането на интересите на обикновените хора над тези на мултинационалните корпорации. Редът трябва да се подобри.

След Втората световна война глобалните лидери се обединиха, за да преустроят света и да възстановят държавите, които бяха воювали на противоположни страни. Подобен дух е необходим днес, въплътен в четири ключови нови приоритета: изграждане на по-благоприятна за развитието търговска и финансова система; създаване на модерна защитна мрежа, която не налага директно проциклично монетарно затягане и наистина защитава уязвимите хора; осигуряване на справедливо разпространение на технологиите; и подкрепа за чистата енергия.

В известен смисъл този път нещата би трябвало да са по-лесни за оркестриране, защото светът все още е относително мирно място. Дали това ще се случи, може само да се гадае. Но залогът за световната икономика никога не е бил по-висок.