IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

По-скъпият долар е риск за развиващите се икономики

Има четири начина, по които той може да направи живота им труден

13:17 | 04.07.22 г. 1
Автор - снимка
Създател
<p>
	<em>Снимка: Bloomberg</em></p>

Снимка: Bloomberg

Развиващите се страни живеят икономическия си живот по милостта на Федералния резерв на САЩ. Това може да звучи грубо, но е вярно, пише за Financial Times Дейвид Лубин, ръководител за развиващите се пазари в Citigroup.

Когато паричните условия в САЩ са разхлабени, капиталът се насочва към развиващите се икономики, което улеснява тези държави да се финансират. А когато Фед затяга политиката, както прави понастоящем, вълната се обръща, тъй като капиталът търси по-висока доходност обратно в САЩ.

Този цикъл обикновено се схваща като резултат от въздействието на лихвените проценти в САЩ върху капиталовите потоци към развиващите се страни. Но не само доходността на американските активи засяга тези страни; обменният курс на долара също играе голяма роля в тази драма. 

Ето четири начина, по които по-силният долар затруднява живота на развиващите се икономики.

Първо, по-силният долар има тенденция да потиска растежа на световната търговия. Това е доминиращата валута за фактуриране и сетълмент на огромна част от глобалните търговски трансакции. Тъй като покупателната способност на валутите извън САЩ намалява, когато доларът се засилва, поскъпването на американската валута има тенденция да прави света по-беден и по-малко ангажиран в търговията.

Тъй като развиващите се държави обикновено са това, което икономистите наричат ​​малки, отворени икономики, които са особено зависими от глобалната търговия, всичко, което оказва натиск върху нея, вероятно ще бъде лошо за тях.

Второ, по-силният долар има тенденция да подкопава кредитоспособността на развиващите се страни, които имат дълг, деноминиран в американската валута. Поскъпването на долара прави по-скъпо за тях да купуват щатската валута, от която се нуждаят, за да обслужват дълговете си. Това вероятно ще бъде най-болезнено за страните с по-ниски доходи, които обикновено имат само ограничена способност да вземат международни заеми в собствените си валути дори и в най-добрите времена.

Трето, силният долар вероятно ще бъде неудобен за Китай, а това, което е лошо за тази страна, като цяло е лошо и за развиващите се икономики предвид връзките им с китайските вериги за доставки и търсене на суровини.

Въпреки че на пръв поглед е привлекателно да се мисли, че отслабването на юана може да бъде удобен начин за стимулиране на китайския износ, има две по-големи сили, които работят в обратната посока.

Първата е, че като повишава цената на вносните суровини, по-слабият юан затруднява малките и средните предприятия в Китай, които и без това са изправени пред продължителен натиск върху рентабилността си. Втората е, че отслабването на юана има тенденция да предизвика изтичане на капитали от Китай, нещо, което властите в Пекин предпочитат да избягват, тъй като се стремят да запазят положителните очаквания за своята валута.

И накрая, по-силният долар сега вероятно ще бъде по-инфлационен за развиващите се икономики, отколкото беше в миналото. Последните години ни позволиха да забравим, че обезценяването на валутата на развиваща се страна може бързо да доведе до инфлация. Това бе така, защото така нареченото „прехвърляне“ на ефекта от валутната обезценка към инфлацията беше сравнително слабо през последните години.

Но миналото може да не е добър ориентир за настоящето. Една голяма причина, поради която понижаването на валутните курсове (спрямо долара – бел. прев.) не се оказа инфлационно през последните години, е просто защото глобалната инфлация беше упорито ниска. Това вече не е така. Струва си да се тревожим, че във време, когато инфлацията се ускорява, поевтиняването на валутите е по-вероятно да задълбочи вътрешния ценови натиск.

Световната икономика е доста враждебна среда за развиващите се страни в наши дни: нарастващи рискове от рецесия на запад; неприятно забавяне в Китай; намален достъп до източници и по-висока цена на финансирането, тъй като инвеститорите все по-неохотно поемат риск; ускоряване на инфлацията почти навсякъде; и нарастваща загриженост относно наличността на храни в редица страни.

И това е само на преден план. На заден перспективата за деглобализиращи усилия от властите в САЩ, Европа и Китай за постигане на устойчивост на веригата за доставки ще бъде за сметка на бъдещите потоци от преки чуждестранни инвестиции към развиващите се държави.

С всичко това, което се случва, поскъпването на долара е последното нещо, от което се нуждаят развиващите се страни. Но проблемът може да не изчезне скоро. В началото на 80-те години - последния път, когато САЩ имаха наистина упорит проблем с инфлацията - доларът скочи с близо 80 процента. Историята може да не се повтори напълно, но ако доларът продължи да се засилва с темповете отпреди 40 години, пътят за развиващите се икономики ще бъде труден.

Последна актуализация: 23:54 | 09.08.22 г.
Още от Анализи виж още
Специални проекти виж още

Коментари

Добави коментар
1
rate up comment 1 rate down comment 0
пасъм
преди 1 месец
Не стана ясно спрямо какво $ се е повишил с 80%
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още