Ще спечели ли Пекин сърцата и умовете на развиващия се свят?

Когато президентът Си Дзинпин дойде на власт през 2012 г., неговата визия беше Китай да стане лидер на световния юг. Неговата инициатива „Един пояс, един път“ (BRI), започната през 2013 г., и Инициативата за глобално развитие (GDI), която Си обяви на Общото събрание на ООН през септември миналата година, са инструменти за проектиране на китайското влияние в развиващия се свят, пише за Financial Times Ю Дзие, старши изследовател за Китай в британския институт за международни отношения "Чатъм Хаус".

Ключовата дума в описанието на инициативата от Пекин „Един пояс, един път“ е устойчивост, като акцентът е по-малко върху проектите за физическа инфраструктура и повече върху облекчаването на бедността и устойчивото развитие чрез субсидии и изграждане на капацитет, всичките в унисон с Целите на ООН за устойчиво развитие до 2030 г.

Досега GDI привлече по-малко критики на запад от по-стария си събрат, колосалната BRI, с нейната репутация за непрозрачност и липса на финансова устойчивост. Въпреки това GDI демонстрира много от отличителните характеристики на минали големи китайски инициативи. Тя е флуидна по природа, непрозрачна по отношение на изпълнението и гъвкава по отношение на мерките, използвани за изпълнение на проекти и предлагане на субсидии. Това отдавна е предпочитаният стил на китайските политически елити. Бившият китайски лидер Дън Сяопин описа своя дух за реформи в края на 70-те години на миналия век като „прекосяване на реката чрез опипване на камъните“.

Си Дзинпин възприе същия подход с GDI. Дън използва тази тактика за вътрешната икономика в момент, когато Китай беше изолиран след Културната революция. Но Си се нуждае от участието на много държави, за да постигне визията си, точно когато глобалните отношения на Пекин стават все по-напрегнати след руското нахлуване в Украйна и военното и дипломатическо противопоставяне около Тайван.

Друг проблем са чуждестранните нагласи относно природата на еднопартийното управление в Китай и убеждението, че политиката е безупречно планирана и изпълнявана от висшите ешелони на екипа на Си Дзинпин. Това може да доведе до нереалистични очаквания сред развиващите се страни, участващи в GDI. Всъщност инициативата изисква изнурителна координация между различни министерства, агенции и държавни банки в Пекин.

Китай вече осъзна, че някои аспекти от неговите програми за международно развитие вече не са толкова популярни, колкото бяха - отчасти защото някои от тези проекти носят сериозни рискове за участващите страни, ако липсва подходяща надлежна проверка. В случая с GDI Китай трябва да се съсредоточи върху изготвянето на ясен и конкретен план за действие, съобразен с конкретни региони и теми. Това би подобрило яснотата и финансовата надеждност на схемата.

Но евентуалният успех на GDI не зависи само от парите и възможностите на Китай. Той също така разчита на сътрудничеството на около 60 държави, които вече са част от „Групата приятели“ на GDI, създадена в рамките на ООН през януари 2022 г. За много държави в тази група опустошенията на пандемията от Covid-19 изостриха проблемите с и без това крехките им мрежи за социално подпомагане. Тези държави, много от които изключително уязвими, жадуват за значима помощ, а не за дипломатически баналности.

През последните две десетилетия Китай наля стотици милиарди долари в изграждането на физическа инфраструктура в развиващия се свят. Междувременно много от участващите страни възлагат своите надежди на Китай, както и на развитите икономики, които да продължат да финансират програми за намаляване на бедността и осигуряване на обществено здраве.

Но на разходната вакханалия на Пекин трябва да се сложи край, тъй като страната се бори със собствените си икономически неволи. Това поставя Китай пред дилема: може ли той да затегне колана, като същевременно поддържа близки отношения с развиващите се държави? Пекин се опитва да получи тяхната подкрепа в международните институции, особено по въпроси, свързани с Тайван.

Крайният тест за икономическото държавничество на Пекин е дали той ще може да се ангажира с развиващите се страни отвъд отношенията, изградени върху финансови ресурси и дипломатически капитал. Изливането на пари на тези места не винаги е гарантирано, че ще спечели сърцата и умовете. Китай трябва да покаже, че разбира какво наистина искат тези икономики от взаимодействието си с него и от какво се страхуват, въз основа на опита си от минали инициативи.

Пекин трябва да избегне грешките, които допусна с BRI, и вместо това да се съсредоточи върху качествено изпълнение на проекти и донасяне на реални ползи за участващите страни. Това изисква повече от простото формиране на група приятели, което обещава много, но рискува да донесе малко.