IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Руската икономика прегрява върху буре с барут

Военните приоритети натежават върху останалата индустрия и пазара на труда

22:07 | 25.10.23 г. 11
Снимка: Andrey Rudakov/Bloomberg
Снимка: Andrey Rudakov/Bloomberg

Войната му в Украйна може да не се развива по план, но президентът Владимир Путин все още може да твърди, че руската икономика се представя, както той казва „по-добре от предишните очаквания“. Това подценяване е необичайно за лидера на Кремъл – със затегнат пазар на труда и инфлация, която не показва признаци на отслабване, руската икономика фактически прегрява, пише Ройтерс.

Поглед над повърхността обаче показва не само, че сегашният бум е временен, а също и че той е прелюдия към болезнено икономическо бъдеще. Путин постави икономиката на пълен режим на военновременно финансиране. Това внушава, че той планира дълъг конфликт в Украйна, в която Русия нахлу през февруари 2022 г.

Брутният вътрешен продукт на Русия ще нарасне с 2,2% тази година, сочат прогнози на Международния валутен фонд. Това е три пъти по-бърз растеж спрямо очаквания ръст в еврозоната тази година. Прогнозата на МВФ през февруари, че Русия ще постигне повишение от 0,7% през 2023 г. беше смятана от мнозина за оптимистична. Основната причина за изненадващия бум са големите разходи на правителството, което наруши дългата традиция за фискално въздържание, за да финансира войната си в Украйна.

Бюджетът за отбрана нарасна до 3,9% от БВП тази година спрямо 2,7% през 2021, годината преди нашествието в Украйна. Той ще се увеличи с над 70% през 2024 г. и ще достигне 6% от БВП, сочат официални планове. И това са консервативни цифри, защото други видове военни разходи като ново строителство в окупираните територии са скрити в други части на бюджета.

Военните усилия съсредоточават публични ресурси във военно-индустриалния сектор, разяждан от корупция, неефективност и чужд на понятието за печалба.

Военните приоритети натежават и върху останалата индустрия чрез мобилизирането на човешки ресурси, допринасяйки за затегнатия пазар на труда. Безработицата намаля до историческо дъно от 3% през август, преди войната тя никога не е била под 4,4%. Над 300 хил. руснаци бяха мобилизирани за войната. Работодателите се оплакват от недостиг на служители, който става остър дори в индустрии като текстилната, която не е толкова свързана с военната машина.

Безработица в Русия след анексирането на Крим. Графика: Ройтерс Безработица в Русия след анексирането на Крим. Графика: Ройтерс

Доброто представяне на руската икономика е подкрепено и от постепенното приспособяване към западните санкции. Москва откри вратички и нови търговски маршрути за внос на забранени компоненти, които първо са изнасяни от Европа към други страни – от авиационни части през Литва до микрочипове през Казахстан. В същото време ръстът на цената на петрола, която се е повишила с близо 60% от дъното през март, се оказва добре дошло облекчение за икономиката и носи така необходимите приходи за правителството. Сега Путин твърди, че бюджетният дефицит ще бъде само 1% от БВП през тази година, наполовина спрямо предишните прогнози на правителството, благодарение на акцизите върху петрола и газа.

Но добрата новина е ограничена до краткосрочен план. В средносрочен икономиката е застрашена от поредица „бомби със закъснител“ по думите на руската икономистка Александра Прокопенко.

Първата е изтичането на таланти. Затегнатият пазар на труда се дължи и на емиграцията на квалифицирани служители след нашествието в Украйна. По данни на независимия сайт Re: Russia между 800 хил. и 900 хил. руснаци са напуснали страната от февруари 2022 г. Сред тях са много висококвалифицирани служители, най-вече в технологичната индустрия, и служители на базирани в чужбина фирми и организации. Това с времето ще засегне потенциала за растеж на икономиката.

Втората заплаха е отслабването на рублата. Руската валута е изгубила 30% от стойността си спрямо връхната точка през януари. Спадът ѝ се ускори след метежа през юни на бившия съюзник на Путин Евгений Пригожин и наемниците му от „Вагнер“. Руската централна банка не успява да ограничи спада, въпреки че повиши ключовата си лихва от 7,5% на 13% тази година.

Руската централна банка не успява да спре спада на рублата. Графика: Ройтерс Руската централна банка не успява да спре спада на рублата. Графика: Ройтерс

Централната банка използва паричната политика, за да противодейства на експанзионистичната фискална политика на правителството, но инфлацията достига 6% на годишна база и може да се ускори до 7% в следващите месеци. Руската централна банка се въздържа от повсеместен контрол върху капитала. Това не попречи на правителството да реши на 13 октомври, че 43 големи износители ще бъдат заставени да депозират 80% от печалбите си в чуждестранна валута в руски банки и да обменят 90% от сумата в рубли – две отчаяни мерки, целящи да подкрепят валутата на фона на вялото търсене на рубли.

Тъй като санкциите и други бариери откъсват страната от останалата част на света, Москва затяга хватката върху икономиката. Първо, като изземва активите на чуждестранни компании, напускащи Русия, като френската хранителна компания Danone или датския гигант при напитките Carlsberg и гарантира, че те ще попаднат в приятелски ръце. След това като съставя списък от приватизирани някога руски компании, които Путин иска да върне на държавата. В страна, където корупцията вече е голяма, това поражда очаквания за огромна неефективност на индустриалния и банковия сектор.

Перспективите пред Русия, когато военните разходи започнат да намаляват, са ужасяващи. Частичното заобикаляне на санкциите не компенсира загубата на пренос на технологии от Европа или САЩ. Свиването на публичните инвестиции в училища и образование заради отдавания приоритет на армията ще задълбочи загубата на производителност в средносрочен и дългосрочен план. А в страна, където продължителността на живота вече е под 70 години спрямо над 80 години в Европа, 78 години в Китай и 76 години в САЩ, намалелите инвестиции в здравната система ще задълбочат ужасното демографско положение в страната.

Още по-лошо, Русия ще излезе от настоящия момент като финансов васал на големия си съсед. Икономическият бум се случва с цената на растяща финансова зависимост от Китай. Търговията между двете страни нараства, като Пекин е купил по-голямата част от петрола, който Русия вече не може да продава на Европа. А юанът заменя долара като предпочитана валута от Москва.

Русия показва всички проблеми на „нововъзникваща“ икономика с темп на растеж на зряла индустриализирана страна. И е принудена да разчита на валута, която не е напълно конвертируема, управлявана от друго правителство с оглед на собствените му интереси. Това с времето може да се окаже най-мощната икономическа и стратегическа бомба със закъснител.

Икономиката вече показва признаци на натиск и МВФ очаква ръстът на БВП да намалее наполовина до 1,1% догодина. Путин може да бъде изкушен да продължи да харчи, особено предвид стремежа му да бъде преизбран през 2024 г. Въпреки че резултатът от изборите не буди съмнения, повишаването на разходите за пенсии и социални услуги ще засили още повече позицията му. Но заставянето на икономиката да работи със сегашния темп ще задълбочи сегашните проблеми и само ще отложи големия срив, който те ще предизвикат.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 22:14 | 25.10.23 г.
Специални проекти виж още
Още от Икономика и макроданни виж още

Коментари

1
rate up comment 15 rate down comment 8
0pk
преди 7 месеца
На фона на охлаждането на световната икономика, прегряването на руската върху буре с барут изглежда особено заплашително? :]
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още