Председателят на Федералния резерв Джером Пауъл е изправен пред труден баланс между запазване на гъвкавостта в плановете за лихвената политика на американската централна банка и засиления натиск да разкрие кога и с колко смята да намали лихвите догодина, пише Financial Times.
Докато Федералната комисия по отворения пазар се готви за последното си двудневно заседание през 2023 г. във вторник, Пауъл е изправен пред все по-смесена икономическа картина. Макар че пазарът на труда е устойчив и разходите на потребителите са стабилни, има признаци за забавяне на растежа и в замяна на това – за по-ниска инфлация.
На този фон Федералният резерв се готви да запази лихвите непроменени на трето поредно заседание и да остави федералната лихва на 22-годишен връх в диапазона 5,25-5,5%.
Но макар ръководителите да удължават паузата в покачването на лихвите, те не са готови да кажат, че лихвените нива са „достатъчно рестриктивни“, за да върнат инфлацията към целта им от 2%. Те не са готови и да обсъдят публично в по-големи подробности и обстоятелствата, при които ще понижат лихвите по заемите догодина вследствие на подобрения натиск върху цените.
Предизвикателството пред Пауъл тази седмица е, че финансовите пазари не се вслушват в предупрежденията му, че все още е възможно ново затягане на паричната политика. Инвеститорите смятат, че най-голямата икономика в света вече се е забавила достатъчно, за да елиминира необходимостта от нови повишения на лихвите. Освен това те са убедени, че новите данни ще принудят Фед да намали лихвите по-рано от очакванията.
Това мислене води до разхлабване на условията за финансиране през последните седмици, засилвайки притесненията, че част от усилията на Фед за подкопаване на търсенето са застрашени.
Председателят на американската централна банка ще има възможността отново да отправи посланието на Фед на пресконференция в сряда, когато се очаква да повтори, че е „твърде рано“ да се обявява промяна в политиката, въпреки че инфлацията продължава да се забавя. Централната банка е ангажирана да действа „предпазливо“ относно бъдещи решения, заяви Пауъл.
Преди изявлението му Фед ще публикува съобщение за паричната политика и ще обяви икономически прогнози, които събират отделните предвиждания на ръководителите за лихвите, растежа, безработицата и инфлацията.
Икономистите считат, че централната банка ще запази политиката си непроменена, а това означава, че тя отново ще включва изречение, очертаващо условията, които Фед ще трябва да вземе предвид, за да определи „степента на допълнително затягане на политиката, която може да е уместна за връщане на инфлацията към 2% след време“. Изключването му може да изпрати твърде директен сигнал, че Фед е приключила с фазата на повишаване на лихвите в историческата си кампания по затягане на паричната политика, твърдят те.
От гледна точка на прогнозите, които към септември бяха, че федералната лихва ще достигне връх от 5,5-5,75% тази година преди да намалее с половин процентен пункт през 2024 г., икономистите ще наблюдават внимателно, за да разберат дали ръководителите са обмислили още понижения.
Запазване на същата степен на понижения догодина ще покаже, че Фед не е готова рязко да промени курса дори на фона на забавянето в ръста на потребителските цени. Някои икономисти отбелязват, че ръководителите може да намекнат за още едно понижение с четвърт пункт през 2024 г. предвид малко по-добрите прогнози за инфлацията.
Deutsche Bank очаква Фед да понижи лихвата с 1,75 процентни пункта догодина, започвайки през юни. Икономисти от Morgan Stanley също смятат, че Фед ще започне да намалява лихвите, но само с един процентен пункт през 2024 г.
Макар че Фед може да не е готова да намекне за промяна в политиката, Констанс Хънтър от MacroPolicy Perspectives счита, че ръководителите ще бъдат гъвкави с наближаването на следващата фаза в битката им срещу инфлацията. Пауъл също намекна за това при последното си публично изказване преди срещата през декември, когато каза, че подходът му е да „остави данните да посочат подходящия път“.


Инспекцията по труда: Внимавайте на работното си място след края на летните отпуски!
„Порода Любов“: МВР показва техника и служебни кучета на фестивал в Морската градина
Арестуваха силистренец с 20 гр. кока
Какво време ни очаква в събота?
3138 първокласници ще прекрачат училищния праг във Варна
Ел Ниньо заплашва да увеличи глобалния недостиг на захар
Британският бизнес иска премахване на таксите от сметките за електроенергия
Собственици на Челси продават дяловете си на Clearlake Capital
Anthropic: В Иран, Русия и Китай са използвали Claude за разработки на биооръжия
Музикалният стрийминг продължава възхода си, докато CD-тата отново са на мода
Tesla Cybertruck срещу 30-годишен Dodge Ram в дуел по теглене
Mini показа специалното издание 1998 GT
Електромобилът ви минава с 18% по-малко? Може да си върнете парите
Германец прекоси двете Америки с Ferrari за 500 000 евро
Клиент на Mercedes прекара 16 месеца в затвора
Андрей Гюров атакува Йотова: Отговорността и подписът са лични
8 партии и 15 инициативни комитета са подали документи за президентския вот
Нерегламентирано сметище край Източната тангента в София
Британските законодатели отхвърлиха законопроект за асистирано самоубийство
Тръмп за атентата на 11 септември: Никога, никога няма да забравим
преди 2 години До: bigbluntsако насъбраната инфлация е 2%х10 те . 20% - за 10 години целевата инфлация - не виждам защо да не продължат с лихвените повишения , дори при дефлация отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години 2024 в средата ще има дефлация отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години До: Gna В статията се говори за падаща безработица и здрава икономика , която ще понесе още лихвени повишения . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Изглежда, че имотния сектор е под натиск не Фед. Трудно ми е да повярвам, че Америка ще жертва долара и икономиката си заради някакви бизнес интереси, ниските лихви значат инфлация и още по-голяма обезценка на валутата. отговор Сигнализирай за неуместен коментар