IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Силният растеж на южните страни създава икономика на еврозоната на две скорости

Силното представяне на Италия, Испания, Португалия и Гърция е в рязък контраст със стагнацията в Германия

10:49 | 03.04.24 г.
Снимка: Mario Proenca/Bloomberg
Снимка: Mario Proenca/Bloomberg

Четирите най-големи икономики в Южна Европа са изпреварили тази на Германия с около 5% от 2017 г. насам, показвайки възстановяването на две скорости на региона от сътресенията през последно време, сочи изследване, цитирано от Financial Times.

Италия, Испания, Португалия и Гърция са добавили общо над 200 млрд. евро към брутния вътрешен продукт, повече от цялата икономика на Португалия, през последните шест години след коригиране на цените към инфлацията. В същото време брутният вътрешен продукт на Германия е нараснал само с 85 млрд. евро, сочи анализ, осъществен от консултантската компания Capital Economics за Financial Times.

Икономиката на Германия почти не е нараснала след началото на коронавирусната пандемия през 2020 г., след като рязкото забавяне в големия ѝ промишлен сектор беше задълбочено от ръста на цените на енергията заради нашествието на Русия в Украйна.

За сметка на това страните от Южна Европа са били подкрепени от възстановяването на туризма след отмяната на пандемичните ограничения и от по-слабата си експозиция към забавянето на промишленото производство и загубата на евтиния руски газ.

Главният икономист за Европа на Capital Economics Андрю Кенингам отбелязва, че БВП на четирите най-големи страни в Южна Европа сега е с над 5% по-голям от този на Германия.

Но силният растеж от 2017 г. насам е възстановил само частично позициите, които тези страни изгубиха след финансовата криза през 2008 г., когато много икономики от „периферията“ на еврозоната преживяха банкови кризи и се нуждаеха от спасителни програми за дълга си.

Икономиката на „страните по периферията бе с 20% по-голяма от Германия преди световната финансова криза“, казва Кенингам.

Относително по-доброто представяне на южните страни изглежда помага на Европейската централна банка (ЕЦБ) да поддържа широк консенсус за графика на възможните понижения на лихвите, като повечето ръководители на централната банка дадоха да се разбере, че те вероятно ще започнат през юни, ако натискът върху цените продължи да намалява, отбелязва Кенингам.

„За разлика от повечето време през последните десет години южните икономики нямат явна нужда от по-разхлабена парична политика в сравнение с основните страни. Всъщност, по-скоро е вярно обратното“, счита той.

Икономиката на две скорости на еврозоната е помогнала също за намаляване на разликата между разходите за заемане на средства на южноевропейските страни и на Германия. Спредът между доходността по 10-годишните облигации на Италия и Германия, който е внимателно следен показател за финансов натиск, неотдавна достигна най-ниското си ниво от 2021 г. насам.

Очаква се южните страни, включително Италия и Испания, съответно трета и четвърта по големина икономика в еврозоната, да продължат по-доброто си представяне тази година, тъй като продължават да растат стабилно. В същото време Германия и други северни икономики като Австрия и Нидерландия остават в застой.

Кенингам очаква четирите страни да се разширяват общо с 1% повече от Германия между края на тази година и 2026 г. Но той и други икономисти се съмняват, че тенденцията ще се задържи след това.

Неотдавнашно изследване на нидерландската банка ING установи, че Австрия, Белгия, Франция и Нидерландия са загубили конкурентоспособност от гледна точка на разходи за труд заради бързия ръст на заплатите през последните четири години, докато Италия, Испания, Гърция и Ирландия отчитат подобрение по този показател поради повишаването на производителността. Конкурентоспособността на Германия от гледна точка на разходи за труд е останала непроменена.

Друг фактор е възстановителният фонд за 800 млрд. евро на ЕС, чиято комбинация от грантове и евтини заеми в замяна на подкрепящи растежа структурни реформи е преди всичко от полза за южните страни. Италия и Испания са на първо и второ място сред най-големите ползватели на средства от фонда.

Рафаел Доменек, главен икономист на испанската банка BBVA, казва, че ръстът на Испания е подкрепен от високата имиграция, която е увеличила работната ѝ ръка с 1,1% миналата година. Но предупреждава: „Предвид ниските инвестиции на население в трудоспособна възраст в Испания и очакваното забавяне на ръста на производителността се съмнявам, че този растеж ще продължи в бъдеще“.

Петте водещи института за икономически анализи в Германия намалиха миналата седмица прогнозите си за растежа на страната през 2024 г. от 1,3% на 0,1%. Но те предвиждат, че ръстът ще се възстанови до 1,4 на сто догодина.

Ръководителят на Гръцката централна банка Янис Стурнарас отбелязва пред FT, че силното представяне на южните страни напоследък се дължи на „коригирането на бизнес модела на Германия към новите реалности“ на по-скъпа енергия и по-нисък износ към Китай, но допълва: „Не смятам, че това е за постоянно“.

Друг фактор, който натежава върху растежа на Германия, е рязкото затягане на фискалната политика с цел намаляване на бюджетния дефицит на правителството до близо 2% миналата година, за да бъде съобразен с връщането на рестриктивното правило за дълговата спирачка в страната.

За сметка на това южните страни запазват по-подкрепяща фискална политика, като бюджетният дефицит на Италия нарасна до 7,2% миналата година.

Италия планира да ограничи разходите, за да отговори на възстановените неотдавна фискални правила на ЕС, което означава, че силното ѝ представяне вероятно ще отслабне. Кенингам казва, че почти целият растеж на Италия от 2019 г. произтича от скъпите „супербонус“ данъчни стимули, които подкрепяха строителството на частни сгради, но ограничаването на програмата е направило този ръст „неустойчив“.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 10:49 | 03.04.24 г.
Специални проекти виж още
Още от Икономика и макроданни виж още

Коментари

Финанси виж още