Пазарите започват да се притесняват от „тръмпинфлация“

Според мениджъра на хедж фондовете Скот Бесент, който новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп номинира за министър на финансите, реакцията на финансовите пазари на резултатите от изборите доказва, че инвеститорите „недвусмисленото“ са приели икономическата визия Тръмп 2.0. Инвеститорите в акции със сигурност харесват идеята за по-ниски данъчни ставки и по-малко регулиране. Отвъд това, не е ясно какво точно доказват тези пазарни реакции, докато часовникът тиктака за Доналд Тръмп, който трябва да даде отговори на някои ключови въпроси около икономическата си политика, пише Робърт Бърджис в материал за Bloomberg.

Да погледнем пазара на държавни облигации, който е еталонът за глобалната финансова система, и доларът, основната резервна валута в света. Тези сегменти сигнализират, че предупрежденията за ускоряваща се инфлация от икономисти, които са анализирали предложените политики на Тръмп, могат да се окажат твърде реални. Това означава, че лихвените проценти ще бъдат по-високи за по-дълго време, а по-строгите финансови условия ще ограничат икономиката.

Инвеститорите в акции ще трябва да си направят нова сметка,

ако Тръмп или неговите приближени скоро не предоставят подробности за плана си за своята потенциално скъпоструваща търговска война и масово депортиране на милиони души работната сила, без това да предизвика инфлация. Това, което инвеститорите чуха досега, е неясно и противоречиво. Например Тръмп иска да даде тласък на икономиката с мита, но се очаква това да разпали отново инфлацията. Той също така иска да депортира милиони имигранти, но това също заплашва да възобнови инфлацията.

„Съвсем скоро фондовият пазар ще трябва да погледне отвъд обещанието за намаляване на данъците и дерегулации, за да прецени колко промени ще внесе екипът на Тръмп през втория си мандат“, коментира Кристофър Смарт, управляващ партньор на Arbroath Group и бивш служител на Министерството на финансите в администрацията на Барак Обама.

Безпокойството на пазара на облигации е видимо. Средната доходност по американските държавни облигации, която се включва при определянето на процента, при който фирмите и потребителите могат да вземат заеми, достигна 4,40% в деня след изборите, най-високата стойност от юли, преди да се понижи обратно до 4,31% в края на миналата седмица, въз основа на индекса на Bloomberg US Aggregate Treasury. Това представлява скок от около 0,8 пр. п от средата на септември.

Забележителното в това е, че ръстът е факт дори след като Фед намали основния си лихвен процент с половин процентен пункт през септември и с допълнителен четвърт процентен пункт миналата седмица. Защо пазарните ставки се повишиха, когато Фед намали лихвените проценти? Отново заради изгледите за ускорена инфлация. Пазарът на деривати показва, че търговците виждат повторно ускоряване на инфлацията през следващите две години и инвеститорите ще изискват по-висока доходност, защото очакват инфлацията да подкопае стойността на плащанията по облигациите с времето, което ги прави по-малко привлекателни.

Не гледайте митата.

Може би най-инфлационното предложение на Тръмп, както го виждат макроикономическите стратези от TS Lombard, вероятно е неговият план за масови депортации. Ето как Дарио Пъркинс от фирмата го формулира в бележка:

„Причината е проста – силната имиграция е едно от големите неща, които направиха централните банки (не само Фед) много по-спокойни по отношение на основната ценова динамика. Помогна за разрешаването на недостига на работна ръка след Covid (не само в САЩ). Изпращането на милиони хора обратно в страната им на произход ще обърне тези тенденции и – в зависимост от това колко хора са депортирани – ще пресъздаде ситуацията, в която бяхме преди две години“.

И каква беше тази ситуация? Масовият недостиг на работна ръка принуди компаниите да наддават за заплати, за да задържат служителите и да привлекат нови, което допринесе за инфлационния натиск. Икономистите наричат ​​това спирала, при която компаниите прехвърлят по-високите разходи за труд на потребителите под формата на повишени цени на стоки и услуги. Много потребители сега казват, че спестяванията им са изчерпани и трябва да разчитат на кредитни карти или планове от типа „купи сега, плати по-късно“, за да си позволят ежедневни нужди като храна, дрехи и жилище. Според проучване на Фед от миналия месец потребителите, които поддържат икономиката, са във все по-голяма степен тези, които са по-високо в стълбицата на доходите.

Това ни отвежда до долара, който отбеляза най-силното си представяне спрямо другите основни валути от повече от година. Поскъпването на валутата обикновено би било знак за доверие в САЩ, но неотдавнашното движение, подобно на това при държавните облигации, е свързано изцяло с очаквания за ускоряване на инфлацията и лихвени проценти, които остават по-високи за по-дълго време. Това е и обратното на желаното от Тръмп – поскъпването на долара прави износа на САЩ по-скъп за чуждестранните потребители. Всеки 10% ръст в стойността на долара намалява приходите на компаниите в индекса S&P 500 с около 3%, изчислиха икономисти от Bank of America Corp. по-рано тази година.

Това бледнее в сравнение с истинската тревога, когато става въпрос за долара:

криза на доверието в САЩ като стабилно място за инвестиране,

предизвикана от хаотични и непредсказуеми вътрешни и външни политики и администрация, която периодично подкопава върховенството на закона. Точно това се случи по време на първия мандат на Тръмп, когато делът на долара в глобалните валутни резерви падна от 65,4%, когато той встъпи в длъжност в началото на 2017 г., до 60,7%, когато напусна в края на 2020 г., най-ниското ниво от 1995 г. насам. При по-стабилния подход към политиките при управлението на Байдън делът на долара до голяма степен се стабилизира, като възлиза на 58,2% в края на второто тримесечие.

Фондовият пазар може и да поглъща жадно новините, но по-добрите измерители на това как пазарите интерпретират управлението на Тръмп 2.0 може да видят на облигационните и валутните пазари. Обърнете им гръб на ваша отговорност, посочва Робърт Бърджис.