Moody's ни казва това, което вече знаем за дълга на САЩ

През 2011 г. S&P Global Ratings лиши САЩ от престижния кредитен рейтинг ААА, а през 2023 г. същото направи и Fitch Ratings. Като се има предвид, че оттогава насам финансите на страната само се влошават, беше въпрос на време третата голяма рейтингова компания - Moody's Investors Service - да се присъедини и да направи същото, пише Робърт Бърджес за Bloomberg. Този момент настъпи в късния следобед в петък, след като пазарите затвориха за седмицата. Така Moody's, подобно на S&P и Fitch, понижи рейтинга на страната с едно ниво - до Aa1.

„Този ход отразява нарастването в продължение на повече от десетилетие на съотношенията на държавния дълг и лихвените плащания до нива, които са значително по-високи от тези на суверенните държави с подобен рейтинг“, се посочва в изявление на Moody's. „Последователните американски администрации и Конгресът не успяха да постигнат съгласие за мерки, които да обърнат тенденцията на големи годишни фискални дефицити и нарастващи разходи за лихви.“

Шансът правителството да не може да се разплати с кредиторите си е почти нулев, а както беше демонстрирано след действията на S&P и Fitch, достъпът на Министерството на финансите до финансиране се определя от сили извън някои букви в рейтинговия доклад. Всъщност чуждестранните притежатели са удвоили държаните от тях съкровищни облигации от 2011 г. насам до над 9 трлн. долара. Те са добавили около 1,5 трлн. долара към притежаваните от тях облигации от 2023 г. насам, по данни на Министерството на финансите. Доларът остава основната резервна валута в света с дял от 58%, почти три пъти по-голям от този на еврото и неговия дял от 20%.

Така че, въпреки че решението на Moody's не казва почти нищо за кредитоспособността на Америка, то подчертава все по-самоувереното отношение на страната към нарастващия дълг и бюджетния дефицит от трилиони долари. От 2019 г. насам САЩ вече са увеличили дълга си с около 13 трлн. долара, за да подкрепят икономиката по време на пандемията от Covid-19 и да подкрепят програмите на президентите Доналд Тръмп и Джо Байдън, с което общият размер на дълга достигна около 36 трлн. долара.

Сега да поговорим за законопроекта за бюджета, който републиканците от Камарата на представителите се опитват да прокарат в момента. Комисията за отговорен бюджет изчислява, че проектозаконът на Бюджетната и финансова комисия към Камарата на представителите ще увеличи дълга с още 3,3 трлн. долара и ще увеличи годишния бюджетен дефицит до над 7% от брутния вътрешен продукт (БВП) до 2034 г. В настоящия си вид федералният дълг на населението вече се очаква да нарасне от около 100% от БВП през тази година до 117% през 2034 г., но законопроектът на Камарата на представителите и предвидените в него намаления на данъците и увеличения на разходите ще увеличат съотношението до 125%.

„Последователните администрации и Конгресът на САЩ не успяха да постигнат съгласие за мерки, които да обърнат тенденцията на големи годишни фискални дефицити и нарастващи разходи за лихви“, казаха от Moody's. „Не вярваме, че съществени многогодишни намаления на задължителните разходи и дефицита ще бъдат резултат от сегашните разглеждани фискални предложения.“

Не че във Вашингтон не знаят всичко това. През май министърът на финансите на САЩ Скот Бесънт заяви пред законодателите, че дългът и дефицитът на страната са на неустойчива траектория. Той заяви, че „цифрите на дълга са наистина плашещи“ и че кризата би довела до „внезапно спиране на икономиката“. „Ангажиран съм това да не се случи“, увери той.

И все пак администрацията на Тръмп не прави нищо, за да постави страната на по-устойчив във фискално отношение път, освен че декларира, че удължаването на действието на Закона за намаляване на данъците и създаване на работни места от 2017 г. ще стимулира икономиката и ще повиши приходите за правителството. За Moody's това са празни надежди. „В продължение на повече от десетилетие федералният дълг на САЩ рязко нарасна поради непрекъснатите фискални дефицити“, заявиха от кредитната агенция. "През това време федералните разходи са се увеличили, докато намаляването на данъците е понижило държавните приходи. С нарастването на дефицита и дълга, както и с повишаването на разходите по заемите, лихвените плащания по държавния дълг се увеличиха значително."

Последната забележка на Moody's може да се окаже и най-важната. Нарастващите лихвени проценти означават, че през 2024 г. САЩ са похарчили около 1,13 трлн. долара за обслужване на дълга си, което е почти двойно увеличение през последните години. Опасенията са, че федералният дълг ще стане толкова висок, че данъчните приходи няма да са достатъчни за покриване на разходите за лихви и правителството ще бъде принудено да взема заеми само за да посрещне тези плащания - сценарий, който икономистите наричат „дългова бомба“.

Добрата новина е, че влошаването на финансовото състояние на САЩ не е тайна, но въпреки това инвеститорите от цял свят се насочиха към държавните ценни книжа, долара и акциите.

Историята дава много поучителни примери за велики империи и държави, които вече не съществуват поради склонността им към фискално разточителство. А когато кранчетата за пари се затворят, населението се бунтува. Отчайващо е, че малцина във Вашингтон се отнасят сериозно към този въпрос, решавайки да управляват само за момента, а не с поглед към бъдещето. Това, че САЩ са безспорен лидер в световната икономика сега, не е гаранция, че ще е така и в бъдеще.