Търговският натиск на Тръмп действа твърде ефективно върху Европа

Обявяването на широкообхватните „реципрочни“ мита на американския президент Доналд Тръмп изглеждаше като връх на високомерието. То разгневи съюзниците му, накърни популярността му у дома и предизвика такъв хаос на финансовите пазари, че всичко сякаш блокира в рамките на няколко дни. И все пак три месеца по-късно, когато крайният срок за постигане на компромис наближава, Европа рискува да прояви своя собствен синдром: да не успява да бъде единно цяло, пише Лайънъл Лорън за Bloomberg.

Става все по-вероятно 27-те членки на Европейския съюз (ЕС), чиято обща търговска политика се ръководи от Брюксел, да се сблъскат с така наречената „асиметрична“ сделка. Няма да има премахване на всички мита, наложени или обещавани от Тръмп, включително базовата ставка, която се очаква да бъде 10%. Ако случаят е такъв, „оголената“ сделка на Великобритания - която не успя да отмени собствената си универсална ставка от 10% или тази от 25% върху стоманата и алуминия - се превръща в своеобразен прецедент: няколко изключения, позитивен пост в социалните мрежи и надежда, че Тръмп ще продължи напред. Канада също се превърна в прецедент, като оттегли своя данък върху цифровите услуги на технологичните компании, след като САЩ го превърнаха в червена линия за преговорите. Финансовите пазари виждат повод за радост, тъй като се оформя път към деескалация.

Въпросът е дали и как ЕС ще отвърне на удара. Освен че ще отговори на икономическия удар срещу експортния поток на стойност близо 560 млрд. през миналата година - от самолетите на Airbus до автомобилите на Volkswagen, ако не го направи, това може да е сигнал, че натискът на Вашингтон работи. Миналата седмица съюзниците от НАТО се споразумяха да увеличат повече от два пъти целевите разходи за отбрана до 5% от брутния вътрешен продукт (от които 1,5% ще отидат за свързаната с тях инфраструктура), като по този начин се справиха с един от проблемите на Тръмп и същевременно осигуриха повече поръчки за американски оръжия. Изглежда, че съюзниците от Г-7 са предложили и отстъпки по отношение на глобалното данъчно облагане на американските компании в замяна на отпадането на „данъка отмъщение“. ЕС от месеци предлага други неща - от закупуване на повече американски внос до сътрудничество по отношение на Китай. Ето защо датският министър-председател Мете Фредериксен предупреди, че скоро може да дойде време за „отговор в натура“.

Проблемът на ответните мерки е, че те изискват единство, особено ако идеята е да се излезе извън рамките на стоките и да се включат услугите, предоставяни от доминиращи американски компании като Alphabet или Amazon.com. И дори ако Европейската комисия (ЕК) възприеме остър тон, комбинацията от геополитически риск и слаб икономически растеж обикновено не вдъхновява обединяването. Германският канцлер Фридрих Мерц иска да се заеме с изпълнението на високите обещания за национално обновление, а не да затъва в търговска война. Италианският министър-председател Джорджия Мелони може би иска да запази отношенията си с Тръмп, които бяха демонстрирани на срещата на върха на НАТО по-рано през юни. А страните на изток, които са по-близо до войната в Украйна, са по-фокусирани върху достъпа до американската твърда сила.

И макар че френският президент Еманюел Макрон ще иска да играе ролята на герой, дори неговата администрация може да види стойността на съсредоточаването върху осигуряването на защита за собствените си индустрии като аерокосмическата. Испания, най-скорошната мишена на словесните удари от страна на Доналд Тръмп, изглежда донякъде изолирана и не е събрала голяма вълна от солидарност. По време на сагата около Брекзит често повтаряната мантра на Обединеното кралство беше „без сделка е по-добре от лоша сделка“. В наши дни никой не казва това в Брюксел. Такъв е животът, когато се сблъскваш с най-близкото нещо, което светът има до суперсила. И когато зависимостта от тази суперсила е дълбока - от сигурността до технологиите.

ЕС едва ли е безсилен в областта на търговията, а след задълбочаването на сътрудничеството с Япония и Канада ще има допълнителен стимул за сключване на нови сделки в други области. Що се отнася до САЩ, последното бързане към финалната линия може да доведе до по-добър резултат от този, който е на масата. Но така или иначе поуката за блока е, че трябва да се справи със зависимостите, които помагат на външния натиск да работи. Това ще изисква колективни действия: по отношение на отбранителната индустриална база, която намалява фрагментацията и увеличава иновациите, по отношение на капиталовия пазар, който не успява да създава и разширява нови компании, и по отношение на технологичните пропуски, които правят говоренето за суверенитет неубедително.