Силната валута не е лекарството, от което се нуждаеше еврозоната

Привържениците на силното евро трябва да внимават какво си пожелават. Ако общата валута укрепне още повече, това ще задуши икономическото възстановяване в еврозоната - макар и анемично – още преди да е започнало, пише Маркъс Ашуърт за Bloomberg.

Ако опитът от последното десетилетие се окаже верен, твърде силното евро е последното нещо, от което регионът се нуждае. Бившият председател на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги винаги се е опитвал да избягва споменаването на силната валута, но беше принуден да засегне темата през 2014 г., 2017 г. и отново през 2018 г. Все пак най-актуална сега е последната му тревожна реакция в рамките на доклада „Бъдещето на европейската конкурентоспособност“.

Икономиката на еврозоната трудно може да задържи валутата си над ниво от 1,20 долара за евро. Изображение: Bloomberg

Много се шуми около огромните разходи на Европейския съюз (ЕС) за отбрана и инфраструктура, водени от Германия, и очакванията - особено от гуверньора на ЕЦБ Кристин Лагард - че общата валута ще се възползва от отслабването на долара.

Както и при голяма част от коментарите за долара, много от бичите предположения за еврото бъркат използването на дадена валута с отделното понятие за относителната стойност на валутната двойка една спрямо друга. Малко са доказателствата, че еврото се превръща в международна валута на бизнеса извън неговата сфера на влияние. Според годишната оценка на ЕЦБ златото е узурпирало еврото като втория по важност компонент на световните резерви на централните банки. Според проучване на Световния съвет по златото тази тенденция вероятно ще се запази, без да застраши първото място на долара в световното използване или в резервите.

Търговската тежест на еврото е рекордно висока. Изображение: Bloomberg

Вярно е, че еврото поскъпна с 13% спрямо долара през тази година, но може би по-ключово е засилването на позициите му с 3% спрямо британския паунд: ЕЦБ намали лихвените проценти два пъти по-бързо от Федералния резерв и Английската централна банка (АЦБ) през последната година, но това почти не се отразява на оценката на валутата ѝ. Макар еврото засега да се държи стабилно, за да се засили вътрешното търсене, ще е нужна фискална подкрепа. Разбира се, в относителен план това означава и че другите икономики не трябва да се представят толкова добре. А това е сериозна задача.

Еврозоната може би все още е най-големият колективен единен пазар, но нейният икономически импулс винаги е бил движен от износа на промишлени стоки. Това обяснява защо в момента тя е затънала в преговори за мита с администрацията на американския президент Доналд Тръмп. Излишъкът по текущата сметка на Германия в размер на 250 млрд. евро е най-големият в световен мащаб, като миналата година дори измести Япония. Това, което преди беше ключова сила на ЕС, сега е ахилесова пета. По-силното евро само затруднява поддържането на обема на износа.

Вербалната интервенция може би вече е започнала. Заместник-гуверньорът на ЕЦБ Луис де Гиндос заяви пред Bloomberg във вторник, че поскъпването на валутата над 1,20 долара за евро би усложнило нещата. „Но ниво от 1,20 долара за евро е напълно приемливо“, посочи той.

Според собствения измерител на ЕЦБ, включващ 41 валути, еврото никога не е било по-силно на търговско-претеглена база. Слабостта на долара все още е най-важният фактор, тъй като една пета от износа на ЕС се насочва към Щатите, но относителната стойност спрямо китайския юан е почти толкова важна с двустранната търговия от 740 млрд. евро през 2023 г.

Главният валутен стратег на Bloomberg Intelligence за страните от Г-10 Одри Чайлд-Фрийман предупреждава, че ЕЦБ ще се опасява, че печалбите на еврото ще се ускорят, ако икономиката на САЩ отслабне. Този по-бърз темп на възход на валутата може да накара базираната във Франкфурт финансова институция да намали лихвените проценти допълнително, дори под предпочитаната от нея неутрална зона от около 2%, където се намира депозитната лихва днес. В интерес на истината ще има и противоположни благоприятни ефекти, като например по-ниските разходи за внос, които с течение на времето биха могли да намалят сметките на домакинствата и да повишат разполагаемия доход и потреблението. Въпреки това при инфлация в еврозоната под целевото равнище на ЕЦБ от 2% рисковете от дезинфлация може би са по-сериозно опасение. Инфлацията във Франция през юни възлезе на 0,8% на годишна база.

Продажбата на евроизнос за Китай става все по-скъпа. Изображение: Bloomberg

Силна и конкурентоспособна икономика може да понесе по-стабилна валута без сериозни затруднения – както показа германската марка преди въвеждането на еврото. Но една изнемогваща икономика в еврозоната, която расте едва с около 1%, е далеч от това. ЕЦБ е намалила основния си лихвен процент наполовина през последната година неслучайно. Реализирането на всички обещани фискални стимули – и то по-скоро по-рано, отколкото по-късно – е от съществено значение за по-нататъшното поскъпване на еврото. Повишаването на отбранителния капацитет на Стария континент в ключово, но също толкова важно е и да се чуе призивът на Драги за повишаване на конкурентоспособността. Само когато това се види на практика, еврото ще може да се утвърди на световната сцена – а това означава първо да се оправят вътрешните проблеми.