Водената от САЩ търговска война създава риск от глобален икономически спад

Тазгодишният обрат в търговската политика на САЩ е сериозен удар не само за Америка, но и за света. Последните прогнози на Международния валутен фонд (МВФ), Световната банка и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие  (ОИСР) подчертават глобалните последици – ефекти, които дебатът във Вашингтон е склонен да игнорира, пише Bloomberg.

Според тези оценки търговските трусове и задълбочената несигурност относно политиката може да са довели световната икономика до повратна точка. Успехът от последните десетилетия в борбата с бедността и повишаването на жизнения стандарт е изложен на риск.

Въз основа на митата, които са в сила към момента на изготвяне на прогнозите, Световната банка очаква глобалният растеж да се забави с приблизително един процентен пункт общо през 2025 и 2026 г. – при среден годишен икономически растеж от по-малко от 2,5%, което е доста под историческата норма.

МВФ и ОИСР са като цяло съгласни не само по отношение на цифрите, но и по отношение на това, което ги движи: те подчертават ролята на по-високите търговски бариери и повишената несигурност.

Нова оценка на Bloomberg Economics гласи, че ако добавените през тази година мита се задържат, от световната икономика ще бъдат изтрити 1 трлн. долара до 2030 г.

Ранното въздействие е най-силно върху САЩ и други развити икономики. Намаленото търсене и затягането на инвестициите, включително по-ниските нива на преки чуждестранни инвестиции, спомагат за по-широкото разпределение на щетите, не на последно място в развиващите се икономики.

Разбира се, при сегашните обстоятелства всички подобни прогнози са предварителни. Но рисковете все пак показват низходяща икономическа тенденция. Увеличението на средното „ефективно“ американско мито от 2,3% през 2024 г. до приблизително 15% (към настоящия момент) е достатъчно стряскащо: това е най-високата стойност на тези налози за около век. Само по себе си това би възпрепятствало търговията, би нарушило веригите на доставка и би поставило под въпрос редица инвестиции.

Това също така заплашва с ускорена инфлация, което би могло да разстрои финансовите пазари - не само в САЩ. Натискът върху Федералния резерв да намали лихвените проценти и въпросът кой би могъл да наследи Джером Пауъл като гуверньор, когато настоящият му мандат приключи следващия май, засилват тази опасност.

Но 15% средно мито може и да не е таванът. Белият дом счита 50-процентните налози върху стоманата и алуминия за напълно разумни. А продължаващите сигнали от Вашингтон показват, че американското правителство възприема „ стратегическата несигурност“ като нов инструмент за преговори. Идеята е да се държат страните, известни преди като търговски партньори, в неведение, което да ги направи по-податливи на сплашване. Резултатът е, че всички сделки са обратими, което означава, че те са безполезни за целите на планирането. Ако резултатите не отговарят на целите на Вашингтон – както със сигурност ще стане – очаквайте по-високи бариери. Или не. Никой не знае.

Междувременно, очаквайте други страни да отвърнат на удара с нови ограничения, като същевременно се стремят да намалят зависимостта си от американските производители и потребители. Острата несигурност ще натежи върху инвестициите, двигателят на икономическия растеж. Покачването на световните доходи – сега притиснато от демографския стрес, нарастващия публичен дълг, покачващите се дългосрочни лихвени проценти и геополитическата нестабилност – ще спре. А напредъкът в борбата с глобалната бедност ще секне.

Докато САЩ си вредят с тези политики, те трябва да помислят и за болката, която причиняват на останалия свят.