Фискалният съвет: Твърдите тавани на цените са изключение при приемане на еврото

Във всички държави, сменили националната валута с евро, политиците се изправят пред един и същ страх: повишаване на цените и спекула. Затова насоките на Европейския съюз насърчават правителствата да съчетават показване на двойни цени с видими мерки за защита на потребителите, коментират от Фискалния съвет. Твърди законови ограничения на цените се използват рядко, но меки –  доброволни или репутационни ограничения, са почти универсални, се посочва още.

Какви са позитивите и негативите от приемане на твърди ограничения?

От Фискалния съвет посочват, че с позитиви е свързана демонстрираната активност и отговорност от правителството. Тушира се временно социално напрежение и стоките с тавани на надценките стават по-достъпни за бедните слоеве от населението. Частично се ограничава спекулата за тези стоки и временно за тях се стабилизира инфлацията.

Като резултат от негативите може да се получи недостиг и оформяне на сив сектор, ако производителите започват постепенно да губят интерес от производството на стоки с тавани на надценките, предупреждават от Фискалния съвет. В този случай инвестиционната активност намалява – губи се мотивация за качество при доставките и за иновации в секторите с ценови ограничения. Често пъти се създава и информационен хаос, породен от слухове за цени и наличности. Увеличават се разходите за администрация и контрол.

Източник: Фискален съвет

Какво показва този опит?

Преглед на основните прилагани инструменти и известните им икономически ефекти със сравнение меду 10 европейски страни, приели в различни години европейската валута, показва, че „твърдите тавани на цени“ са изключение. Само Хърватия – в условия на висока глобална инфлация – използва ясни законови тавани, и то върху ограничен брой основни храни.

Разпространена практика е да се прилагат меките инструменти като стандарт.

Двойно показване на цени (обикновено 4–12 месеца) осигурява прозрачност при конвертиране.

Доброволни кодекси за „справедливо ценообразуване“ дават репутационни ползи на лоялните фирми, без да ограничават пазара.

Интензивен мониторинг и публично „посочване“ на нарушителите (PriceWatch, евро-наблюдателници, горещи линии) възпират злоупотреби, без да изкривяват цените.

Измеримият ефект върху инфлацията е минимален – обикновено 0,0–0,3 процентни пункта, напълно в рамките на нормалната месечна волатилнос. Въпреки това възприетата инфлация често е много по-висока, което означава, че комуникацията е толкова важна, колкото и контролът, констатират от Фискалния съвет.

Установява се, че правилата на ЕС за конкуренция и вътрешен пазар са определящи. Правителствата могат да въвеждат тавани само временно и при ясни социални основания; затова повечето залагат на по-лекия модел „кодекс + мониторинг“.

Много по-често, и обикновено достатъчно, се прилагат именно доброволните споразумения за справедливо ценообразуване, подкрепени от интензивен мониторинг, двойно показване на цени и реални санкции при злоупотреби, както прави Франция. В крайна сметка обаче, ефектът върху инфлацията е бил не повече от няколко десети от процентен пункт – а понякога и нулев.

Само Хърватия през 2023 г. е прибягвала до твърди ценови ограничения, които проработват  само частично. Някои домакинства са предпазени от скокове в цените на енергията и храните, но общата инфлация не се промени, а много фирми успяват да заобиколят ограниченията.

Защо частичен успех?

Правителството на Хърватия ограничи цените на електроенергията, газа и горивата, замрази тарифите за централно отопление и регулира основните храни (олио, брашно, захар, свинско месо, пилешко месо, мляко и др.). Тези широки мерки бяха удължени през 2023-2024 г., а през януари 2025 г. списъкът с основни стоки с ограничение беше разширен до 70 продукта.   

Резултатът от незабавния ефект е, че временно се смекчава инфлационният натиск върху тези специфични артикули и сметките за енергия на домакинствата.

Като макрорезултат общата инфлация спада от двуцифрени числа през 2022 г. до около 4,3% до май 2024 г., но остава над средното ниво за еврозоната и дори достига отново 4,3–5% в началото на 2025 г., един от най-високите нива в зоната.

Изводът е, че мерките постигат тясната си краткосрочна цел за защита на потребителите, но не успяват да постигнат по-голямата - за нормализиране на инфлацията. По-голямото предизвикателство би било управлението на възприятието за инфлация, а не самото ѝ равнище, посочват от Фискалния съвет.