Търговските пирови победи на Тръмп

Меркантилизмът – по същество идеята, че износът е добър, а вносът е лош – е най-учудващо упоритата заблуда в икономиката. Много политици я приемат за вярна, но дори и онези, които разбират, че това е заблуда, се оказват в ситуация, в която играят по нейните правила. Меркантилисткият учебник казва, че администрацията на американския президент Доналд Тръмп е постигнала огромни победи в митническата си конфронтация с търговските партньори на САЩ, а партньорите изглежда са съгласни с това. Тяхното „поражение“ ги е оставило унизени и неспособни да обяснят какво са направили. Може би не го осъзнават, но това, което са направили, е било умно, пише редакторът на Bloomberg Клайв Кук.

В търговската политика „поражението“ често се подценява.

Меркантилизмът на администрацията на Тръмп призова за нови мита върху вноса в САЩ, по-добър достъп за американския износ на чуждестранните пазари и обещания за нови чуждестранни инвестиции в производството на САЩ. Тази агресивна нова стратегия проработи – главно защото Вашингтон се възползва от цялото си влияние, особено мълчаливите заплахи да се оттегли от съюзите за сигурност. Нямаше срам или прикритие в действията на президента. Идеята беше да се покаже на съюзниците на САЩ кой от кого се нуждае и да се изтръгнат отстъпки под натиск. Изкуството на сделката, както се казва.

От тази гледна точка, без съмнение, Тръмп спечели, а правителствата на Япония, Европа и много други страни загубиха.

В действителност определянето на победителите и губещите ще бъде по-сложно. Основният момент е, че търговията е добра, защото насърчава конкуренцията и повишава стандарта на живот. В резултат на това по-високите търговски бариери обикновено повече вредят на страната вносител, отколкото на страната износител. Победа според меркантилистката стратегия е загуба според елементарната икономика.

Разбира се, други въпроси мътят образа. Огромният пазар на САЩ безспорно му дава известна монополна власт в търговията, което предполага, че чуждестранният бизнес в крайна сметка ще плати поне част от новия данък върху вноса. Освен това американските мита, определени на преобладаващо базово ниво от 15%, ще увеличат приходите – колкото и скромни да са те, САЩ се нуждаят от всички приходи, които могат да получат.

От друга страна, тази драстична промяна в търговската политика на САЩ ще доведе до икономически сътресения, които ще увеличат значително конвенционалните разходи за мита. По-лошото е, че при меркантилизма в стила на Тръмп е малко вероятно сътресенията да приключат. В крайна сметка, в един свят с нулев резултат същото упражняване на властта на САЩ би трябвало рационално да се прилага отново и отново, за да се извлекат допълнителни отстъпки. Да не говорим за нестабилния характер на вече сключените споразумения: митата все още са обект на правни спорове, американските и чуждестранните официални лица изглежда имат различия по отношение на договореното за чуждестранните инвестиции, безбройни детайли трябва да бъдат изяснени, а в някои случаи – например този на Европейския съюз – законодателите ще трябва да ратифицират предложеното.

Предвид всичко това би било изненадващо, ако разходите за новата търговска политика на САЩ не надвишат значително ползите и ако САЩ не се окажат най-големият губещ – стига, разбира се, търговските им партньори да имат разума да продължат да капитулират.

Забележете как Европа сключи споразумение, което приема 15% мито върху по-голямата част от износа си за САЩ и предоставя на някои американски износители по-добър достъп до пазара на ЕС. Първото вреди както на САЩ, така и на ЕС, макар и най-вече на САЩ. Второто, друга така наречена отстъпка, всъщност е добро за ЕС. Ако не беше меркантилистката нагласа на Европа, тези (ниски) бариери пред вноса от САЩ изобщо не биха съществували.

Каква интересна ирония. Инстинктивната логика на подхода на ЕС към търговията казва, че Тръмп е прав. Вносът е лош, точно както казва той. Намаляването на бариерите пред вноса е отстъпка, която трябва да ви бъде наложена насила – и Тръмп, на значителна цена за САЩ, беше готов да направи точно това.

Тази меркантилистка логика е дълбоко вкоренена. Неолиберали съжаляват за краха на Световната търговска организация като ефективен форум за насърчаване на либералната, основана на правила търговия. Все пак сме длъжни да признаем, че самото съществуване на институцията и нейния предшественик, Общото споразумение за митата и търговията, доказва десетилетие след десетилетие влиянието на простата икономика върху търговската политика. Един свят, запознат с елементарната икономика, нямаше да се нуждае от такава институция. Нямаше да се нуждае и от организация като ЕС или споразумения като НАФТА, USMCA, CPTPP, Меркосур и другите. Страните щяха да отворят границите си за търговия едностранно, защото повече търговия е нещо добро.

СТО и безброй други регионални пактове не опровергаха меркантилизма. Те го приеха – всъщност приеха логиката на меркантилизма, за да го ограничат. За съжаление, тази логика не дава убедителен отговор на американския президент, който казва: „Имаме силата да ви прецакаме. Какво ще направите по въпроса?“.

В един алтернативен свят правилният курс за ЕС и другите търговски партньори на САЩ би бил да спрат да мислят като меркантилисти. Да премахнат бариерите пред вноса помежду си – и от САЩ. Ако САЩ искат да наложат мита, нека го направят. Цената на по-малкото търговия ще бъде поносима – включително за САЩ предвид размера на вътрешния им пазар, а търговската политика на САЩ така или иначе се определя от САЩ.

За всички останали най-мъдрото нещо би било просто да продължат да купуват американски износни стоки и да търгуват повече помежду си. Няма да има нужда да преговарят с Вашингтон, няма да има нужда да се преструват, че имат власт, която не притежават, и няма да има нужда да се заплитат в противоречия, отричайки, че са капитулирали, когато според собствените си меркантилистки възгледи са го направили.

В реалния свят едва ли ще има такава промяна в мисленето. Сега (почти) всички са меркантилисти. Европа, Япония и останалите ще продължат да преговарят и – докато не настъпи някакъв нещастен инцидент на финансовите пазари – ще продължат да мислят, че Тръмп е спечелил, когато всъщност не е.