Швеция е модел за ЕС в стремежа да насърчи инвестирането на спестявания на капиталовия пазар

Европейският съюз иска да освободи трилиони евро от спестяванията на домакинствата, като насърчи хората да инвестират на капиталовите пазари и вижда Швеция като модел за това как да го направи, пише Bloomberg.

Очаква се през това тримесечие Европа да представи подробностите по плана си за мобилизиране на средствата на гражданите, депозирани в банки, като част от Съюза за спестявания и инвестиции. Като улеснява инвестирането, той цели да повиши богатството на домакинствата и да подобри достъпа на фирмите до финансиране. Анализатори считат, че това може да насърчи по-широкото приемане на банкови сметки по шведски модел, които позволяват на хората лесно да инвестират спестяванията си в акции.

Това става, след като по-рано този месец Полша предложи инвестиционна спестовна сметка по модела на шведската InvesteringsSparKonto, или ISK система, за да създаде „култура на капитала“, която да привлече 100 млрд. злоти (27 млрд. долара) през първите три години.

Търговската база на Швеция е „сред най-добрите в света“ благодарение на лекотата, с която хората могат да инвестират в публично търгувани компании, казва Филип Шолце, икономист по спестяванията в Avanza Bank Holding.

Общата стойност на портфейла на шведите е нараснала от въвеждането на ISK. Графика: Bloomberg LP

Скандинавската страна е считана за модел за „най-добри практики“, коментира говорител на отдела за финансови услуги на Европейската комисия, изпълнителния орган на ЕС. Говорителят добави, че блокът има за цел да предостави на гражданите „по-широк набор от инструменти и знания, за да инвестират спестяванията си по начини, които могат да бъдат от пряка полза за личната им икономика, като същевременно да се ускорят инвестициите в ЕС“.

Политиките в страната с население от около 10 млн. души, провеждани десетилетия наред, допринесоха за това инвестирането в акции да се превърне в нещо като национален спорт. Шведските домакинства инвестират над половината от спестяванията си в акции, което е над два пъти повече от средното равнище в еврозоната, според доклад на Европейския институт за спестявания, публикуван тази година.

Всеки, който има банкова сметка, може да търгува, а сметката ISK, която съществува от 2012 г., не подлежи на данък върху капиталовите печалби. Ценните книжа могат лесно да се купуват и продават директно от мобилни банкови приложения.

„Шведите имат основателни причини да бъдат благодарни за ISK сметката“, казва Мохамед Салих, 32-годишен мениджър по комуникации, който живее в Листерби, Южна Швеция. Той инвестира в системата от над десет години. „Винаги съм спестявал пари и съм се опитвал да си осигуря икономически стабилно бъдеще, но не знаех как да увелича парите си“, отбелязва Салих.

Той създал профил в Instagram, за да документира пътя си към целта да увеличи активите си до 1 млн. шведски крони (105 хил. долара). Казва, че я е постигнал преди няколко години, но все още публикува съвети за фондовите пазари, които привличат интерес. „Най-младият човек, който ми е писал, е на 13 години. Родителите му бяха помогнали да си открие ISK сметка“, коментира Салих.

„Важно за младите хора“

ISK опрости данъчната структура около капиталовите инвестиции, като премахна бюрократичните бариери, които преди това възпрепятстваха участието. „Това е просто много по-лесен начин да се купуват акции“, коментира Фрида Брат, икономист по спестяванията в Nordnet Bank. „Това е особено важно за младите хора“, допълва тя.

Почти една четвърт от шведите притежават директно акции в публично търгувани компании, като средната стойност на дяловете им е около 540 хил. шведски крони (56 552 долара), сочат данни на Euroclear Sweden. Най-новите налични данни от Шведската асоциация на инвестиционните фондове показват, че около 70% от шведите инвестират директно пари във взаимни фондове.

Във Великобритания само 8% от личното богатство се спестяват в акции и взаимни фондове, показват данни от януарски преглед на Aberdeen Group.

Остава да се види какъв ефект ще има въвеждането на спестовна и инвестиционна сметка в целия ЕС върху по-широкия европейски пазар.

Според Йонас Стром, главен изпълнителен директор на Nordic investment bank ABG Sundal Collier Holding ASA, „със сигурност е възможно“ да се изнесе шведският успех с ISK сметките към по-широка европейска аудитория.

Европейската комисия ще предложи само модел за това как може да бъде създадена спестовна и инвестиционна сметка в целия ЕС, като остави на страните членки да го приложат. Успехът на предложението в крайна сметка зависи от „политическата воля“ на страните членки, казва Стром.