ЕК предлага два варианта за отпускането на до 210 млрд. евро за Украйна

Европейската комисия (ЕК) е разработила два варианта, по които да бъде отпуснато финансиране за Украйна в следващите години. То ще бъде в размер на до 210 млрд. евро под формата на репарационен заем, тоест Киев ще възстанови средствата, когато получи от Русия репарации за нанесените щети от войната.

Първият вариант е Европейският съюз да излезе на капиталовите пазари и да набере средствата оттам, използвайки за гаранции бюджета на общността. Вторият е репарационен заем със средствата от замразените руски активи. В момента ЕС използва приходите, трупани от управлението на тези средства, и ги предава на Украйна. През 2025 година по тази схема Киев ще получи 18 млрд. евро.

Брюксел разработи схемите по искане на Европейския съвет през ноември. Тогава държавите от общността се разбраха, че ще продължат да подкрепят финансово Украйна и поискаха от ЕК да представи най-подходящите варианти за това. Според оценката на Комисията през 2026 година дупката в бюджета на Украйна е 43 млрд. евро. Към ноември заявеното външно финансиране е общо 22 млрд. евро.

Съотношението дълг към брутен вътрешен продукт (БВП) се е увеличило съществено в годините на войната - от под 50% през 2021 година до 85% през 2025 година, което прави поемането на дълг неподходящо за жизнеспособността на икономиката след края на войната, казват в своите оценки от Брюксел.

При първия вариант на ЕК заемът за Украйна може да бъде гарантиран от страните от ЕС, трети страни и от Многогодишната финансова рамка, тоест бюджета на общността. Преводи по този заем ще се извършват шест пъти в годината по искане на Украйна, като средствата трябва да бъдат усвоени до 31 декември 2030 година.

В брифинг в Брюксел председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен съобщи, че с предложенията си за законодателни промени Брюксел отговаря на "почти всички опасения" на Белгия. Комисарят по въпросите на икономиката Валдис Домбровскис пък допълни, че ще има гаранции за закрила пред "много малката вероятност" страна от ЕС да подкрепи исканията на Русия да ѝ бъдат върнати замразените средства. Урсула фон дер Лайен допълни още, че използването на замразените руски активи е съгласувано и с Вашингтон.

Белгия все още не е готова да даде замразените средства

Пред Bloomberg обаче външният министър на Белгия Максим Прево отхвърли предложението, заявявайки, че давайки замразените активи на ЕС Белгия е изправена пред сериозни рискове от ответния отговор на Русия. Повечето замразени руски средства са в белгийската клирингова къща Euroclear (към 190 млрд. евро).

По-рано Politico отбеляза, че ЕС ще промени правилата за удължаване на санкциите срещу Русия - реално това е единствената възможност Белгия да се окаже принудена да върне парите на Москва - ако санкциите отпаднат. Тъй като решенията се взимат единодушно, достатъчно е само една държава да е против - например близката до Путин Унгария, и мерките ще отпаднат. Юристите на ЕК предлагат решение, което съществува в Договора на ЕС, но не е ясно дали то удовлетворява Белгия.

В своето предложение от ЕК пишат, че са необходими и няколко законодателни промени, например за забрана на прехвърляне на блокирани активи на Централната банка на Русия обратно към Москва, както и за промяна в настоящата финансова рамка на ЕС, за да може да бъде вписан и заемът за Украйна.

Финансовата подкрепа ще бъде дискутирана от европейските лидери по време на срещата им на 18 и 19 декември. Според редица оценки Украйна спешно се нуждае от средства, но има достатъчно, за да посрещне нуждите си през зимните месеци.