ОИСР: С този темп на растеж България ще догонва развитите икономики още 28 години

България се намира в странна ситуация – икономиката е нараснала с над 3% през 2025 г., средната заплата е скочила с 80% от 2019 г. насам, но производителността изостава драстично, инвестициите са сред най-ниските в Европейския съюз (ЕС), а бизнесът се дави в корупция и бюрокрация. Това е суровата оценка, която Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) дава в най-новия си икономически доклад за страната. Документът ще бъде представен на специално събитие в Министерски съвет от премиера в оставка Росен Желязков и генералния секретар на ОИСР Матиас Корман.

Организацията предупреждава, че моделът на растеж, базиран на потребление, подхранвано от необезпечен с производителност ръст на доходите, е неустойчив. Макар че реалното заплащане е с 30% по-високо спрямо 2019 г. – почти двойно повече от растежа на производителността, инвестициите са на ниво от 17-19% от брутния вътрешен продукт (БВП) през последното десетилетие, което е с цели 4-5 процентни пункта под средното за ОИСР и с 8-9 процентни пункта под нивото в държави като Чехия и Унгария.

Икономическият растеж – силен, но недостатъчен

Икономическият растеж се е завърнал на нивото си отпреди пандемията, задвижван от силен ръст на потреблението, подкрепен от нарастващите заплати и ниските реални лихвени проценти.

Според оценката на ОИСР през 2025 г. ръстът на БВП у нас е бил 3,0%, който обаче ще се забави до 2,6% през настоящата година и до 2,4% през следващата.

Наред с управлението на краткосрочните предизвикателства според ОИСР властите обаче трябва да ускорят сближаването на жизнените стандарти чрез по-амбициозни реформи, като същевременно осигурят дългосрочна устойчивост.

Въпреки че растежът на България е два пъти по-висок от средния за ОИСР, при такива темпове ще са необходими 28 години, за да се сближи България дори със средните нива на доходите в ОИСР.

Организацията отбелязва, че това е постижимо, тъй като България разполага с достатъчно възможности да повиши потенциалния си темп на растеж чрез структурни реформи, например такива, които увеличават инвестициите, повишават квалификацията, участието на пазара на труда и производителността.

Структурните реформи, препоръчани в доклада, включително мерките за повишаване на конкуренцията и подобряване на квалификацията, биха повишили БВП на глава от населението с около 2,3% през следващите десет години и с около 9% до 2060 г. Това би увеличило жизнения стандарт и заплатите, би намалило стимулите за емиграция и би допринесло за способността да се финансират пенсиите за застаряващото население на България, коментират от ОИСР. Тези реформи биха позволили на България да поддържа същия път на икономическо сближаване като в миналото, като противодействат на ефекта от забавянето на потенциала за сближаване с нарастването на доходите.

През 2022 г. България започна преговори за членство в организацията, като основна част от процеса е оценка, която прави всеки един от 25-те тематични комитети на ОИСР. Те покриват различни сфери: околна среда, конкуренция, инвестиции, публично управление, корпоративно управление, образование, здравеопазване, търговия, технологии и др.

„Към момента сме приключили с повече от половината“, и по-точно 17, заяви посланикът на България във Франция Радка Балабанова през декември в рамките на журналистически семинар в Париж, посветен на процеса на присъединяване на България към организацията.

Оптимист съм, че в началото на следващата година и останалите могат да бъдат разрешени, коментира тя и добави, че амбицията е през 2026 г. Съветът на ОИСР да вземе политическото решение – да ни покани да се присъединим и да станем членове. „Напълно реалистично е през 2026 г. България да бъде член на организацията“, заяви посланик Балабанова.

Структурни пукнатини

Според прогнозите на ОИСР след ниво от 3,8% през 2025 г. очакванията са инфлацията да се забави до 2,7% през настоящата година и допълнително до 2,4% през 2027 г.

Организацията обаче подчертава, че съществува риск от затвърждаване на високата инфлация и ръста на заплатите. Средната заплата е с около 80% по-висока от тази през 2019 г. в номинално изражение, а минималната заплата е с 65% по-висока, като около една трета от това увеличение може да се обясни с компенсирането на по-високата инфлация и силния ръст на реалните заплати.

Реалното средно заплащане е с 30% по-високо, отколкото през 2019 г., което е почти двойно повече от темпа на растеж на производителността. Това разширяване на разликата отразява затягането на условията на пазара на труда, но също така и институционални фактори и избори.

Стабилна банкова система, но високо съотношение на необслужвани кредити

Българските банки изглеждат добре капитализирани, като общите активи на банковата система са около 100% от БВП, което е сравнимо със съседните страни от ОИСР. Четири банки, които формират приблизително две трети от общите банкови активи, са класифицирани като значими институции и са подложени на пряк надзор от ЕЦБ, още откакто България се присъедини към Европейския банков съюз през 2020 г.

Макар присъствието на по-големи чуждестранни банки да е ценен източник на капитал и ноу-хау, тяхното доминиране може да изложи България на потенциално изтегляне на средства по време на финансови кризи, въпреки че те са играли стабилизираща роля в региона по време на последните кризи. Банковата система е добре капитализирана и ликвидна, но съотношението на необслужваните кредити остава относително високо в сравнение със средното за ОИСР.

Делът на необслужваните кредити обаче постепенно намалява чрез отписвания и продажби, достигайки 3% към третото тримесечие на 2025 г. Брутните необслужвани кредити остават покрити с натрупаните обезценки на ниво 50 %.

Пенсионна бомба от 5,4% от БВП

Бързо застаряващото население на България допринася за един от най-големите дефицити на пенсионната система в ЕС. Организацията припомня, че недостигът в пенсионния фонд се покрива чрез данъчни приходи, налагайки значителна фискална тежест. Дефицитът достигна 5,4% от БВП през 2024 г. и се прогнозира да нарасне до 6,2% от БВП до 2027 г.

В дългосрочен план очакванията са дефицитът да остане постоянно висок на ниво около 4,4-5,2% от БВП въпреки приложени реформи. България има най-високия дял на възрастни хора в бедност в ЕС – 52% от хората на 65 и повече години са изправени пред материални лишения през 2024 г., повече от двойно повече от дела на хората между 18 и 64 години.

Чуждите инвестиции отиват в имоти, не в индустрията

На ниво от почти 60% от БВП България е успяла да привлече приблизително същия обем преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) като Чехия или Унгария. Всички десет най-големи инвеститори са европейски страни. Но това, което прави България уникална, е че най-големите сектори, привличащи инвестиции, са недвижимите имоти (предимно жилищни) и финансите, с по 20% всеки – приблизително колкото дела на целия производствен сектор.

Привличането на повече ПЧИ в сектори с висока добавена стойност би спомогнало за повишаване на общата производителност и създаване на висококачествени работни места, като същевременно би генерирало положителни ефекти чрез взаимосвързаност с местни доставчици, трансфер на технологии и управленско ноу-хау. Всъщност чуждестранните фирми имат по-висока обща производителност както в преработвателната промишленост, така и в сектора на услугите.

Производителността – наполовина от европейската

Производителността на труда в бизнес сектора е много под средното за страните от ОИСР и под регионалните конкуренти, въпреки че е нараснала с 26% за периода 2014-2024. Има значителни различия в производителността между фирмите – тя е най-висока в по-големите фирми и изостава в малките. Около една трета от работната сила е наета във фирми с по-малко от 10 служители.

Българското производство е последователно позиционирано в сегменти с ниска добавена стойност – в близост до края на веригата на стойността, специализирано в модулен монтаж и рутинна обработка. Макар че България поддържа най-ниските разходи за труд в ЕС, единичните разходи за труд са се утроили от присъединяването към съюза, което значи, че конкурентното предимство на разходите сега постепенно се заличава.

Бюрокрацията задушава бизнеса

Административните изисквания за стартиране на дружество с ограничена отговорност остават по-обременяващи, отколкото в повечето страни от ОИСР. Новите бизнеси трябва да се свързват с до шест отделни публични субекта за регистрация – процес, който отнема около 13 дни без ДДС регистрация и до 25 дни с нея.

Тези неефективности могат да бъдат допълнително утежнени от фрагментирана система за лицензиране и издаване на разрешителни. Стартирането на фирма трябва да бъде бързо, предвидимо и с ниски разходи, отбелязва ОИСР.

Правителството трябва да направи преглед на съществуващите лицензи и разрешителни и да намали броя им както на национално, така и на поднационално равнище. Освен това трябва да консолидира процедурите за регистрация чрез единна цифрова платформа за обслужване на едно гише. Тази платформа би могла да предлага изчерпателни указания относно изискванията за лицензиране и да дава възможност за онлайн подаване на заявления и документи. Въвеждането на правилото „мълчанието е съгласие“ може да ускори одобряването и да намали бюрократичните забавяния.

Слаба конкуренция и корупция в обществените поръчки

Обществените поръчки се равняват на около 11,4% от БВП и се смятат за високорискова зона за корупция. Децентрализираната система включва над 5102 възлагащи органи, 37% от договорите са били възложени чрез единична оферта, а 16% чрез договорени закрити процедури през 2024 г.

Фирмите с политически връзки са били систематично фаворизирани. В България вероятността политически свързани фирми да спечелят договори за обществени поръчки е с18% до 32% по-висока, намалявайки растежа на производителността с 8% между 2010 г. и 2019 г.

Освен че трябва да бъдат прозрачни, всички предложени трансакции, свързани със значителни суми публични средства или публични активи, следва да бъдат подложени на проверка за корупция чрез задълбочен анализ на мрежата от държавни служители и получатели, за да се открие незаконно поведение, което излиза извън рамките на стандартните проверки за конфликт на интереси, посочват от ОИСР. 

Корупцията не спира дотук – организацията припомня, че според изследване на Евробарометър 32% от българите съобщават, че са засегнати от корупция в ежедневието си, а 12% са я преживели директно. Участието на бизнеса в даване на подкупи се е повече от удвоило между 2018 г. (11%) и 2023 г. (27%). Общественото доверие в борбата с корупцията отслабва – 67% от гражданите вярват, че корупцията не може да бъде съществено намалена.

Липсата на формализирана рамка, регулираща взаимодействията между бизнеса и политическите актьори в България, засилва структурните уязвимости, които позволяват непрозрачни и непреки форми на корупция. За разлика от преките финансови трансакции, тези механизми за влияние често се коренят в неформални обмени като услуги, достъп и привилегировани отношения, които са по-трудни за откриване и регулиране. Защитата на публичната почтеност заедно с прозрачността и отчетността във финансирането на политическите партии са от решаващо значение за предотвратяване на неправомерното влияние на частния интерес върху публичния.

Образованието - най-слабо в Европа

България има най-слабите образователни резултати в ЕС според теста на ОИСР PISA от 2022 г. – 417 точки по математика спрямо 472 средно. Още по-тревожно е, че резултатите не само изостават, но и спадат през последните години.

Проблемът не е само при слабите ученици – дори най-добрите български ученици се представят по-зле от връстниците си в Европа, което показва системен проблем с качеството. Разликите между училищата са огромни – вариацията в резултатите между отделни учебни заведения е почти двойно по-голяма от средната за ОИСР.

Ключов проблем е ранното профилиране – на 13-годишна възраст децата трябва да решат каква професия да следват, като след това почти няма възможност да сменят посоката. Това води до силна социална сегрегация, като деца от по-бедни семейства масово попадат в по-слаби професионални училища.