Трудните компромиси зад големите реформи на германското правителство

Коалиционни реформи разклащат икономическите основи на Германия, пише Frankfurter Allgemeine Zeitung. Християндемократическият съюз (ХДС), Християнсоциалният съюз (ХСС) и Германската социалдемократическа партия (ГСДП) задвижват в тези дни законодателни инициативи, които засягат фундаменталните основи на страната. Къде минават линиите на конфликта – и какви компромиси са възможни?

Данъчна политика: облекчения, но за кого и как?

Поради поскъпването на живота в Германия ХДС/ХСС и ГСДП се договориха „да намалят подоходния данък за малките и средните доходи към средата на мандата“, както е записано в коалиционното им споразумение. Това поставя партньорите под сериозен времеви натиск. За да влезе реформата в сила от началото на 2027 г., кабинетът трябва да я одобри до лятната парламентарна ваканция.

Първите опити за съгласуване на параметрите вече се проведоха в коалиционния комитет, но без резултат. Основните спорове са два: кой да бъде облекчен и колко ще струва това. Както често се случва в данъчната политика, желаното се сблъсква с възможното – сериозно намаление на тежестта в долната част на скалата изисква милиарди, тъй като от него печелят всички данъкоплатци.

Ключовият въпрос е дали облекченията да се финансират чрез самия подоходен данък, като по-високодоходните групи поемат по-голяма тежест, или чрез други мерки. Сред обсъжданите варианти е и промяна на данъчните облекчения за занаятчии.

На фона на бюджетните затруднения вниманието се насочва и към ДДС, което обаче може да засегне по-силно именно нискодоходните групи. За да се избегне това, се обсъждат варианти като нулева ставка за храните и повишение на стандартната ставка до 21–22%. Според финансовия министър Ларс Клингбайл това не е предпочитан път. Целта му е хора с доходи от 2500–3000 евро бруто да разполагат с няколкостотин евро повече годишно.

Социалдемократите настояват за повишаване на най-високите данъчни ставки. В момента доходи над 70 хил. евро се облагат с 42%, а над 278 хил. евро – с 45%, плюс солидарна добавка. Консерваторите предупреждават, че това може да навреди на конкурентоспособността на малкия бизнес и самонаетите. Предлага се и възможност фирми да бъдат облагани като акционерни дружества, както и облекчения за реинвестирана печалба, но скептицизмът остава.

Здравеопазване: съпротива от всички страни

В здравната политика компромисът е труден, тъй като и двете партии искат да запазят ключови елементи от системата, но същевременно да намалят разходите. Новият здравен министър Нина Варкен забави и частично смекчи реформата на предшественика си Карл Лаутербах, което намали очакваните икономии.

Експертна комисия предложи 66 мерки за икономии от 42 млрд. евро, но представеният план предвижда съкращения за около 19,6 млрд. евро. Те срещнаха съпротива както от социалните организации, така и от ГСДП, която се противопоставя на намаляване на обезщетенията и увеличаване на доплащанията.

Постепенно се очерта компромис с по-малки икономии – около 16,3 млрд. евро. Сред новите мерки е въвеждането на данък върху подсладените напитки от 2028 г., който се очаква да донесе 450 млн. евро годишно. Лидерът на ХСС Маркус Зьодер сигнализира, че може да подкрепи тази идея.

Федералното правителство също планира да увеличи участието си във финансирането на здравните разходи за социално слабите, но паралелно ще намали субсидиите към здравния фонд. Окончателното решение предстои да бъде взето от Бундестага.

Грижи за възрастни: разходите растат

Финансовото състояние на системата за дългосрочни грижи е също толкова напрегнато. Делът на разходите за грижи в общите здравни разходи нарасна от една пета през 2014 г. до над една четвърт десетилетие по-късно.

Причините са демографските промени, по-високите заплати в сектора и разширеният обхват на услугите. Въпреки субсидиите личните разходи за обитателите на домове за възрастни достигат рекордни нива – средно над 3000 евро месечно през първата година.

Министър Варкен подготвя реформа, тъй като за 2027 г. се очаква дефицит от 6 милиарда евро. Обсъждат се по-строги критерии за достъп до услуги и ограничаване на някои разходи. ГСДП предлага таван на личните вноски, което обаче би увеличило бюджетната тежест.

Пенсии: труден баланс между стабилност и разходи

И двете партии са съгласни, че пенсионната система трябва да бъде стабилизирана, но тълкуват това различно. ГСДП настоява за по-бързо увеличение на пенсиите, докато консерваторите искат да ограничат ръста на разходите заради застаряващото население.

В момента осигурителната вноска е 18,6% от заплатата и се очаква да достигне 22% в следващите години. Разходите за пенсии ще нараснат от около 400 млрд. евро годишно до 677 млрд. до 2040 г.

Реформите включват и по-голяма роля за фирмените пенсии и частното осигуряване. Обсъжда се и включването на самонаети и държавни служители в системата, но това създава правни и финансови усложнения.

Енергетика: спор за темпото на прехода

Разногласията в енергийната политика се очертават между икономическия министър Катарина Райхе и министъра на околната среда Карстен Шнайдер. И двете страни подкрепят целта за климатична неутралност до 2045 г., но спорят за скоростта и методите.

Райхе предлага ограничаване на субсидиите за малки соларни инсталации и по-голяма пазарна ориентация, както и икономии от около 20% в подкрепата за възобновяеми източници. Тя планира и нови мощности за стабилност на електроснабдяването.

Критиците, включително Съюз 90/Зелените, предупреждават, че това може да забави енергийния преход. Шнайдер настоява за ускорено развитие на възобновяемите източници, включително нови мощности за вятърна енергия и инвестиции от 8 млрд. евро през следващите четири години.

Според него това ще намали зависимостта от изкопаеми горива и ще спести милиарди от внос на газ, но ще изисква значителни публични средства.

В крайна сметка германското правителство е изправено пред поредица от трудни избори, при които всяка реформа изисква баланс между икономическа устойчивост, социална справедливост и политическа подкрепа.

(БГНЕС)