Европа се опитва да се противопостави на Китай, без да започва нова търговска война

Групата на седемте индустриализирани страни заяви тази седмица амбициозна цел да се диверсифицира от Китай, ускорявайки собствения стремеж на Европейския съюз да се противопостави на нарастващия търговски дисбаланс с най-големия двигател за износ в света, предава Bloomberg.

27-те столици на ЕС бяха на единно мнение за икономическата заплаха от търговската политика на Китай, ако тя бъде оставена без контрол. На среща в четвъртък в Брюксел се очаква лидерите на блока да обсъдят как да процедират при бъдещи преговори в областта на търговията с Пекин и да обсъдят възможни отговори, включително нови търговски инструменти.

ЕС има притеснения на много фронтове – от търговския дефицит на Китай, който вече надвишава 1 млрд. евро на ден, подхранван частично от субсидирани от държавата продукти, до хватката на Пекин върху критични суровини и чипове. Нарастват опасенията, че местните европейски индустрии не могат да устоят още дълго на атаката.

Главният преговарящ на ЕС в областта на търговията Марош Шефчович заяви този месец, че търговските отношения на Европа с Китай са „просто неустойчиви“ и че „диверсификацията изисква специално създаден инструмент“. Френският президент Еманюел Макрон предупреди, че ЕС може да предприеме „силни мерки“, включително възможни мита, ако Пекин не намери решение на търговския дисбаланс.

Страните членки се съгласиха също с необходимостта да диверсифицират веригите си за доставки от Китай в изключително важни области, но редица столици отбелязаха в тесен кръг, че процесът ще отнеме години и блокът трябва да бъде реалистичен в подхода си, съобщиха запознати с обсъжданията източници.

Търговски баланс на ЕС и Китай по групи продукти. Графика: Bloomberg LP

Bloomberg съобщи по-рано, че ЕС иска временна отмяна на санкциите върху китайски производител на чипове, след като автомобилната индустрия предупреди, че в противен случай ще се сблъска с недостиг. Испания също задълбочава позицията си като европейски хъб за китайския автомобилен внос и производство, което може да направи конфронтацията с Пекин пагубна.

Но обсъжданията в Брюксел показват колко далеч е стигнал ЕС, откакто започна да възприема по-твърда линия с Китай през 2019 г., определяйки го едновременно за икономически конкурент и системен враг. Тази промяна отчасти се дължеше на разочарованието от неравноправния пазарен достъп и все по-небалансираната търговия.

Но бизнесът през следващите години до голяма степен продължи както обикновено, тъй като големите европейски промишлени компании, особено в Германия, се противопоставиха на ограничения на свободния приток на стоки, докато Китай остава доходоносен износен пазар. През 2024 г. тогавашният канцлер Олаф Шолц се противопостави остро на мита върху електромобилите от страната поради притеснения от ответни мерки.

Позицията на германските производители на автомобили се влоши значително през последните години. Доставките за азиатската страна намаляха с една трета през 2025 г. и те спаднаха с над 50% спрямо връхната си точка през 2022 г. от около 30 млрд. евро, сочи анализ на Германския икономически институт.

Проблеми на BMW

По-рано тази седмица BMW понижи прогнозите за печалбата си, като се позова на слабо търсене и по-засилена конкуренция в Китай.

Други сектори, включително производителите на машини и фармацевтичният сектор, също са подложени на нарастващ натиск. Общият търговски дефицит на ЕС с Китай се увеличи за втора поредна година през 2025 г. до 360 млрд. евро и продължи да нараства през първото тримесечие.

Тази динамика подхранва притеснения, че по-високите американски мита пренасочват повече китайски стоки към европейските брегове. Съществува и засилено внимание върху щедрите субсидии, предоставяни от Пекин в десетилетните му усилия да подобри икономиката си.

Китай е оказал осем пъти по-голяма държавна помощ на местни компании от помощта, която фирмите в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) са получили между 2005 г. и 2024 г., което е увеличило пазарния им дял в сектори като соларни панели, корабостроене, стомана и алуминий, телекомуникационно оборудване, вятърни турбини, аерокосмическа и отбранителна индустрия и автомобили.

Близо 60% от ръстовете на глобалния пазарен дял на китайските компании се дължат на субсидиите, съобщи ОИСР в свой доклад от този месец.

Субсидиите в промишлеността на най-високи в Китай и най-ниски в Европа. Графика: Bloomberg LP

Новият петгодишен икономически план на Китай през март също не оставя съмнения, че Пекин ще продължи да подкрепя промишленото си производство. Държавните ръководители си поставят за цел да модернизират традиционни индустрии, като в същото време създават нововъзникващи и напредничави технологии като роботика, биомедицина и енергия от ядрен синтез.

В полза на ЕС е фактът, че китайската икономика е силно зависима от износа, тъй като вътрешното търсене в страната остава слабо.

Миналата година блокът е бил вторият по големина износен пазар на Китай, сочат данни на външното министерство на страната. Той остава и значим буфер срещу бързото охлаждане на икономиката. И тъй като САЩ въвеждат все повече търговски бариери, богатият пазар на ЕС с неговите 450 млн. души е от изключително значение, което превръща достъпа до него в ценен инструмент за оказване на влияние.

Но хватката на Пекин върху преработката на редкоземни елементи му дава огромно влияние при търговска война, което на практика обезсилва амбициите на САЩ да наложат тежки мита върху втората по големина икономика в света. Bloomberg Economics счита, че едногодишно прекъсване на достъпа до редкоземни елементи и постоянни магнити от Китай може да застраши около 4,4 трлн. долара от световния брутен вътрешен продукт (БВП).

Китай показа вредите, които може да нанесе с този контрол през 2025 г., когато въведе контрол върху износа на редкоземните си елементи, като предизвика паника в света от недостиг и затваряне на промишлени производства.

Сред стъпките, които ЕС обмисля, са по-голяма гъвкавост на съществуващите дефанзивни инструменти за търговия, увеличаване на служителите в дирекцията за търговия към Европейската комисия и приемане на изцяло нови инструменти.

Търговският дефицит на ЕС с Китай в четири ключови области. Графика: Bloomberg LP

Ключов проблем за Европа е, че компаниите, които разчитат на китайски суровини и други производствени ресурси, се бавят в справянето с проблема. BME, асоциация на германските ръководители на веригите за доставки, заяви миналата седмица, че голямото мнозинство от членовете ѝ са елиминирали под 10% от закупуваните обеми от страната през последните три години, като плановете не показват промяна за следващата година.

В израз на уязвимостта им от веригите за доставки европейските автомобилни производители лобираха тази година пред Европейската комисия, изпълнителния орган на ЕС, временно да замрази санкциите срещу Yangzhou Yangjie Electronic Technology, голям китайски доставчик на полупроводници, съобщи по-рано Bloomberg. Без освобождаването компаниите предупредиха, че ще останат без наличности за седмици.

Тъй като Китай вече предупреди, че ще се бори срещу всякакви ходове на ЕС да защити индустриите си и да разшири инструментариума си с политики, европейските представители си дават сметка, че попадат в Параграф 22. Но съществува и нарастващ консенсус, че предприемането на действия сега няма да е толкова скъпо в дългосрочен план от удължаването на статуквото и че блокът не може да бъде парализиран от възможен ответен удар, казват официални представители. Комисията е съгласна, че европейското общество трябва да бъде информирано за вероятността от по-големи търкания в областта на търговията с Китай.

Особено внимание се обръща на позицията на Германия. Нейната промишленост дълго време се възползваше от по-близките връзки с Китай, затова Берлин традиционно си поставя за цел да поддържа търговията възможно най-свободна. Сега това изглежда започва да се променя след години на слаб икономически растеж и с разширяването на конкуренцията в повече сектори.

Германия има най-големия търговски дефицит с Китай в ЕС. Графика: Bloomberg LP

Канцлерът Фридрих Мерц заяви пред депутатите миналата седмица, че ЕС не може да стои безучастно, когато други заобикалят споделените правила и че „защитаваме интересите и икономиката си срещу изкривявания на конкуренцията, породени от търговските практики на други страни“.

Подобни изказвания го доближават до страни, които се стремят към много по-строга позиция. Белгийският премиер Барт де Вевер предупреди този месец, че европейските компании се конкурират с китайски фирми, „които са подкрепени от държавата с мащаб, който нито една пазарна икономика не може да догони или повтори“.

В столиците на ЕС остават съмненията за това доколко далеч иска да стигне Берлин на практика, казват запознати с въпроса източници. Когато министърът на икономиката и съюзник на Мерц Катерина Райхе посети Китай през май, тя заяви, че всяка политика трябва да гарантира, че „нашите компании могат да продължат да изнасят“.

„От друга страна, Германия признава систематичното съперничество и вече разглежда отношенията по-критично“, казва Кора Юнгблут, старши експерт в Bertelsmann Stiftung. „Но съществуват значителни взаимни зависимости. Това означава, че особено от гледна точка на Германия става въпрос за деликатен баланс“, допълва тя.