Икономическата несигурност - следствие на глобализацията или не съвсем?

В началото на 2009 г., когато слязох от самолета, за да започна работа във Вашингтон, градът сякаш кипеше от енергия. САЩ бяха в рецесия, но Барак Обама току-що беше станал президент след кампания, която обещаваше „надежда и промяна“. Върнах се към онези дни наскоро, когато Рейчъл Рийвс, британската финансова министърка в сянка (на лейбъристката партия – бел. прев.), отиде в американската столица, за да изнесе реч, която сякаш черпеше от новия политически дух на времето – подход, който тя нарече „икономика на сигурността“, пише колумнистката на Financial Times Сара О‘Конър.

След години на бавен икономически растеж, глобална пандемия и война в Европа, хората вече не са склонни да вярват в големи визии и политиците съответно смекчиха своята реторика. Всъщност техните обещания изглежда се спуснаха надолу по пирамидата на потребностите на Маслоу чак до стъпалото с основните жизнени нужди. Надеждата и промяната ги няма, „сигурността“ изпълва дневния ред.

В речта си Рийвс каза, че светът преживява „епоха на несигурност“, в която държави като Великобритания са „удряни от глобални сили“. Нейните отговори на този проблем бяха много подобни на тези, предложени от администрацията на Байдън: приятелски вериги за доставки пред глобализация; индустриална политика пред свободен пазар; устойчивост пред ефективност. „Време е да признаем, че глобализацията, каквато я познавахме, е мъртва“, каза тя.

Мисля, че диагнозата е правилна. Но когато става дума за икономика, не съм толкова убедена в лечението, пише авторката. Несигурността наистина е реален и дълбок проблем в страни като Обединеното кралство, но е трудно да се разбере каква е вината на глобализацията.

Нека започнем с пазара на труда, където безработицата е едва 4 процента, а делът на работните места, класифицирани като „нископлатени“, е спаднал до най-ниското ниво от началото на статистиката през 1997 г. Това е история на успеха по много показатели. Но погледнато през призмата на несигурността, а не през доходите, съществуват дълбоки и разширяващи се неравенства между работниците, които имат постоянен доход, и тези, които нямат.

В едно скорошно изследване икономисти използват машинното самообучение, за да анализират 46 милиона обяви за работа в Обединеното кралство между 2014 и 2019 г. Те откриват „значителна промяна в разпределението на работните договорености“, което е довело до „поляризирана картина“, в която свободните работни места с ниско заплащане са станали непропорционално склонни да бъдат гъвкави, без твърда заплата и без пълно работно време или постоянен договор. В същото време, когато гъвкавата работа се рекламира за по-високо платени работници, има по-голяма вероятност да бъде предложена с твърда заплата, което означава, че тази група може да се възползва от предимствата на гъвкавостта заедно със сигурността на стабилното заплащане.

Има и други начини, по които системата дава най-голяма сигурност на работниците, които най-малко се нуждаят от нея. Според едно скорошно проучване само 12% от работниците с годишен доход над 60 хил. британски лири са заявили, че биха очаквали да не им бъде платено, ако неочаквано пропуснат работен ден поради семейна спешност, в сравнение с 56% от работниците, които печелят по-малко от 20 хил. паунда годишно. А правителствените данни сочат, че 75% от мениджърите са обхванати от фирмени схеми за обезщетения при болест в сравнение с по-малко от половината от служителите, работещи в сферата на грижите, свободното време и други услуги.

Несигурността нараства и на жилищния пазар, където все по-голям дял от домакинствата с по-ниски доходи живеят в най-несигурния частен сектор – на жилищата под наем. За хора с ниски доходи, родени през 60-те години или по-рано, частните наеми варират от 5 до 20 процента за почти всяка възраст, според Института за фискални изследвания. За родените през 70-те те са около 25-30 процента, а за родените през 80-те - около 40-50 процента.

Сигурността е неравномерно разпределена, когато става въпрос за основни неща като електричество и газ. Макар повечето домакинства да плащат за енергия чрез изгладени месечни директни дебити, някои трябва да я предплащат, което означава непредсказуеми колебания в разходите в зависимост от времето, да не говорим за допълнителното умствено натоварване да не забравите да предплатите, за да сте сигурни, че съдържанието на фризера няма да се размрази, ако отсъствате.

Един съветник в Гражданското бюро в Блекпул веднъж ми обясни, пише О‘Конър, че тези проблеми се усложняват един друг. „Доходите ви не са стабилни, работата ви не е стабилна, жилището ви не е стабилно“, каза тя. „Всичко е на глинени крака“. Както Греъм Кук твърди в есе за фондация Джоузеф Роунтрий, даването на чувство за сигурност на хората може да им осигури „психологическа, както и материална платформа да поемат рискове, да мислят дългосрочно и да инвестират в себе си и своето семейство”.

Следователно има мощен аргумент за справяне с несигурността в преследване на по-щастливо, по-здраво и по-продуктивно общество.

Но доколко за всичко това са виновни „глобалните сили“? Дали възходът на Китай е виновен за енергийните уреди, измерващи нужното предплащане в Обединеното кралство? Глобализацията ли причини недостига на достъпни жилища? Възможно е да има основателни причини от областта на националната сигурност за разполагане на веригите за доставки в приятелски страни. Една индустриална политика, която осигурява прилични работни места в деиндустриализираните райони, със сигурност ще помогне на тези общности. Но когато става въпрос за ежедневната несигурност, която е дълбоко вкоренена във Великобритания, повечето от проблемите са предимно се нейни, завършва авторката.