Политиците на Запад трябва честно да очертаят предизвикателствата пред обществата си

Искреността не се вписва в демократичните кампании. „Предстоят трудни решения, животът може да стане по-тежък“ едва ли е начинът да спечелите гласове. И все пак в година на избори политическата класа на запад не е честна относно предизвикателствата или компромисите, необходими в бъдеще, пише за Financial Times Джордж Бриджис, председател на икономическата комисия към Камарата на лордовете в последния британски парламент.

Повече от десетилетие населението беше пощадено от пълното въздействие на икономическите кризи – ковид, енергийният шок – благодарение на количественото облекчаване на централните банки. Ниските лихвени проценти, съчетани с масивна държавна намеса, създадоха усещането, че правителствата могат да поддържат растежа и да харчат безконтролно без данъкоплатците да плащат сметката. В този измислен свят няма компромиси: и вълка може да е сит, и агнето да е цяло.

Политическата класа не разсея този мит. Нито пък излага ужасната реалност: икономическите сътресения от последните няколко години имаха подобно фискално въздействие като воденето на голяма война. Още по-лошо, държавите сега са изправени пред поредица от взаимосвързани предизвикателства, всички от които изискват действия на правителството.

Начело на списъка е дългът - и разходите за обслужването му. В миналото правителствата, които трябваше да управляват дълга и да го снижават, бяха подпомогнати от нарастващото население в трудоспособна възраст, мирния дивидент след Студената война, падането на търговските бариери и ускоряващия се растеж.

Но днес повечето западни страни са изправени пред противоположен набор от предизвикателства. Демография - застаряващото население. Отбрана - необходимостта от превъоръжаване. Деглобализация - въздействието на нарастващия протекционизъм и противодействието му. Има и нови предизвикателства: дигитализацията - разходите за преквалификация; и декарбонизацията - зеленият преход.

По-високите производителност и растеж са отговорът. Но в ЕС и Обединеното кралство се очаква растежът да бъде в най-добрия случай анемичен. Икономиката на САЩ продължава да пердаши, но разходите за обслужване на нейния рекордно висок дълг вече надхвърлят тези за отбрана. Правителствата биха могли да направят реформи от страна на предлагането: но те отнемат време, за да дадат резултати. Природата на днешните предизвикателства означава, че времето не е на страната на правителствата. Скоро ще трябва да се вземат трудни решения и да се правят компромиси.

Някои компромиси са добре известни. Държавите постигнали ли са правилния баланс между ниските данъци, които подкрепят предприемачеството, и адекватната подкрепа в напреднала възраст? Или между имиграцията, която помага за подобряване конкурентоспособността на страните, и тази, която натоварва обществените услуги, без да повишава БВП?

Свободната търговия подкрепя растежа, а той е от решаващо значение за финансирането на зеления преход. Но зеленият протекционизъм нараства, тъй като правителствата налагат мита върху китайските електрически превозни средства и въглеродни данъци върху вносните стоки. И така, постигат ли правителствата правилния баланс между декарбонизация и растеж? Простата стабилна регулация е в основата на конкурентните пазари. Но дали неизбираните регулатори не дават приоритет на финансовата стабилност и защитата на потребителите пред конкурентоспособността и растежа, правейки бизнес културата твърде избягваща риска?

Други компромиси бяха продиктувани от глобални събития. Как трябва да приоритизираме отбраната, цифровизацията и декарбонизацията? Превъоръжаването разчита на енергоемки сектори, които имат високи въглеродни емисии – като добивна индустрия, метали и химикали. Дигитализацията - бързият възход на изкуствения интелект (AI) - изисква центрове за данни, които също консумират големи количества енергия. За да се превъоръжи или да бъде дигитален лидер, трябва ли една страна да даде приоритет на надеждната, достъпна енергия от газ (или дори въглища) пред стремежа към възобновяеми източници?

Важността на тези предизвикателства изисква смел отговор. Ако политиците, които се кандидатират за длъжност, не са откровени относно решенията, които ще вземат, и компромисите, които ще направят, на тях ще им липсва легитимност да действат бързо и с размах. Колкото по-дълго е забавянето, толкова повече правителствата кретат, а рисковете се увеличават - с повече болка в бъдеще. Управлението се състои във вземането на решения. Притеснително за Запада, политическата класа изглежда не желае дори да се изправи срещу избора, камо ли да го направи, завършва Бриджис.