„Мяра“: Правителството още ползва началния си кредит на доверие

Електоралните данни засега запазват структура, близка до тази от отминалите избори, с изявено лидерство на ГЕРБ, показва национално представително изследване на социологическата агенция „Мяра“, основана от екипа на Първан Симеонов.

Ако изборите бяха днес, 26,5% от участващите биха гласували за ГЕРБ-СДС, 13,9% – за „Продължаваме промяната - Демократична България“, 13,5% – за „Възраждане“, 10,1% – за ДПС – Ново начало, 7% – за ДПС-Демокрация, права и свободи, 6,8% – за БСП, 6,4% – за ИТН, 5,9% – за МЕЧ, 4% – за „Величие“, а 5,9% – за други по-малки формации. 3,1% от цялата извадка заявяват, че биха гласували с „Не подкрепям никого“.

Според социолозите данните все още не показват сериозна динамика спрямо резултатите от отминалите избори, като очакват текущият политически живот тепърва да оказва влияние.

Източник: Социологическа агенция "Мяра"

Институциите

Президентът остава с най-висок институционален рейтинг – 47,6% са с положително отношение, а 38,4% – с отрицателно. Отношението към правителството седмици след създаването му е положително в 26,8% от случаите, но е отрицателно в 56,7%, като останалите интервюирани се колебаят.

В „Мяра“ оценяват данните като сравнително приемливи на фона на обичайните нива на доверие в институциите у нас, защото са с начален кредит на доверие. По традиция парламентът се ползва с по-ниско одобрение – 11,2% имат положително отношение, но при 76,7% то е негативно. Трудно е към парламент да се очаква по-добро отношение – по правило доверието следва партийните пристрастия, а в парламента освен „нашите“ винаги са представени и „другите“, посочват социолозите.

Източник: Социологическа агенция "Мяра"

Личности

По отношение на личното доверие отново – както и при институционалното – най-високи показатели има президентът Румен Радев – с 46,7% доверие, следван от премиера Росен Желязков (18,9%), лидера на най-добре представената партия ГЕРБ Бойко Борисов (15,9%), председателя на Народното събрание Наталия Киселова (15,3%). При Киселова обаче разпознаваемостта все още не е най-голямата възможна.

Що се отнася до партийните лидери, трябва винаги да се отчита, че по правило политиците у нас събират повече негативно, отколкото позитивно отношение и личните рейтинги рядко са „на плюс“. Запознатостта с някои – като, например, новия председател на БСП Атанас Зафиров – също е още ниска и това пречи на отчитането в пълнота. По тази причина при формации като ДПС на Ахмед Доган, или дори „Да, България“, най-сполучливо остава отчитането на рейтинга на самите Ахмед Доган или Христо Иванов, макар и да не са оперативни председатели на своите партии.

Рейтингите не дават яснота толкова за работата на една или друга фигура, а за логиката на масовите предпочитания. По традиция личностите, които са отвъд всекидневната политическа борба, са с по-висок рейтинг, по-малките партии генерират и по-малка подкрепа за лидерите си, повечето политически стаж означава и намаляване на рейтинга.

Проблеми във фокуса на обществото

Макар да не са съвсем убедени, българите по-скоро вярват, че държавата има как да ограничи наркотичните вещества сред младежите, въпреки изобретателността на разпространителите. Психичните проблеми са видими сред обществото ни, а поколенията са разделени в отношението си към инжектиране на вещества за естетични корекции. Висока е декларативната готовност за бойкоти на търговски обекти, но остава въпросът доколко ще се реализира.

Обществото ни все пак по-скоро вярва, че когато става дума за продаването сред подрастващи на наркотични и упойващи вещества във вейп устройства, дъвки, бонбони и т.н., държавата има своите механизми за въздействие и не всичко зависи единствено от пазара. „Има мерки, които държавата може да вземе и търговията да бъде окончателно прекратена“, убедени са  46,1% от анкетираните. „Търговците винаги намират начини и търговията не може да бъде окончателно прекратена“, избират 36,4%. 13,6% признават, че не са достатъчно запознати с този въпрос, а останалите се колебаят.

„Мяра“ е задала и общ въпрос „При повишаване на цените склонни ли сте или, не сте склонни, Вие лично да участвате в граждански бойкот на супермаркети, например?“. Заявяват склонност 65,1%, но 21,8% не биха се включили в такъв протест. Така, в крайна сметка, декларативната готовност е висока, но съвсем друг е въпросът каква част от склонните са действително готови.

Любопитното е, че делът на въздържащите се от бойкот е по-сериозен именно сред по-уязвимите групи и пенсионерите. Там поддръжниците също преобладават, но с по-малко. Вероятната причина е ценовата политика на част от супермаркетите – свързана с намаления на цените. Друга вероятна причина е по-слабата възможна информираност за такъв тип действия, по-различният личен дневен ред в различните възрастови групи.

Проблемите с естетични процедури също породиха сериозна обществена дискусия. 21,1% по принцип приемат въпросния тип естетични процедури, в които се инжектират вещества, например за обем на устни, оформяне на скули и т.н. На срещуположното мнение обаче са 67,2%. Останалите се колебаят. Демографските разбивки показват, че най-младите са преимуществено толерантни, а най-възрастните са почти изцяло против. Налице е класическа поколенческа промяна.

Оказва се, че над една трета от запитаните свидетелстват, че познават човек с психични разстройства. Темата също придоби гражданственост в последния месец и доведе до сериозни дебати. Данните би следвало да се четат с известна условност на тема искреност, но са достатъчно ясно свидетелство за разпространението на проблема.

Изследването е проведено между 6 и 16 февруари сред 803 пълнолетни български граждани.