ЕС разглеждат варианти за по-бързо действие във външната политика

Страните от Европейския съюз (ЕС) ще обсъдят варианти за по-бързи действия по въпросите на външната политика – област, в която повечето решения изискват единодушие.

Група от десетина държави е разгледала непроучени правни възможности за действие с квалифицирано мнозинство вместо с единодушие, според документ, видян от Bloomberg, който беше разпространен сред държавите членки преди неформална среща на външните министри на ЕС в събота в Копенхаген.

От ЕС не са отговорили веднага на искане за коментар.

Марио Драги, бивш италиански премиер и президент на Европейската централна банка (ЕЦБ), се застъпи за разширеното използване на квалифицираното мнозинство за вземане на решения в своя доклад за бъдещето на европейската конкурентоспособност, публикуван през 2024 г. Призивът бе повторен и от други ключови фигури, включително настоящият президент на ЕЦБ Кристин Лагард.

Промяната би позволила по-бързи и по-решителни действия в контекста на засилената геополитическа конкуренция и би предотвратила отделни държави членки да могат да блокират решения, които имат широка подкрепа в рамките на 27-членния блок.

Унгария например неведнъж се е противопоставяла на инициативи относно Украйна – от разпределението на средства до процеса на присъединяване на страната към ЕС – което води до интензивни дипломатически спорове и преговори за влиянието по въпроси като подновяването на санкциите срещу Русия.

Държавите членки показват нарастващо нетърпение и раздразнение от действията на Будапеща. В петък Унгария отказа да подпише декларация, осъждаща руските удари срещу Украйна тази седмица, при които загинаха 25 души и беше ударена сграда на мисията на ЕС в Киев.

Дипломат номер едно на ЕС Кая Калас в петък осъди продължаващото блокиране от страна на Унгария на фонд от 6,6 млрд. евро, предназначен за възстановяване на средствата дарени на Украйна за оборудване от страните членки. След като парите бъдат освободени, те могат да бъдат използвани за закупуване на американско оборудване за Украйна по наскоро разработената инициатива, координирана от НАТО, каза тя.

„Всички държави днес повдигаха този въпрос за отблокиране. Не е нужно да участвате в това, но нека други го направят“, каза Калас, добавяйки, че Унгария е отхвърлила различни решения, които ЕС е предложил.

Документът, разпространен до страните членки, излага съществуващите правни възможности, които биха могли да бъдат използвани, като например да се накара Съветът да одобри определени области, в които повечето решения биха могли да се вземат с квалифицирано мнозинство.

В него също така се посочват различните възможности за гаранции, които държавите биха могли да запазят, и се подчертава, че консенсусът остава гръбнакът на блока.

Несъгласие за мерки срещу Израел

Междувременно нагледен пример за неразбирателството на страните от блока стана въпросът за евентуални санкции срещу Израел заради войната в Ивицата Газа.

Кая Калас сигнализира, че не е особено оптимистично настроена относно възможността страните от ЕС да наложат санкции на Израел, БТА, позовавайки се на Франс прес.

„Не съм особен оптимист и със сигурност няма да вземем решения днес“, посочи тя и допълни: „Това изпраща сигнал, че сме разединени“.

Европейската комисия предложи да се спре европейското финансиране на израелски стартиращи компании, но дори тази „доста снизходителна“ мярка не беше приета от 27-те държави членки поради различията между тях, подчерта Калас.

Няколко страни от ЕС, сред които Германия, Унгария и Словакия, са склонни да не предприемат мерки срещу Израел, докато други, като Ирландия и Испания, са много по-склонни да го направят.

Ситуацията в Газа е „абсолютна трагедия“, заяви от своя страна френският министър на външните работи Жан-Ноел Баро.

Германия засега няма да подкрепи санкциите на Европейския съюз срещу Израел заради катастрофалната хуманитарна ситуация в Ивицата Газа, заяви междувременно външният министър на Германия Йохан Вадефул, цитиран от ДПА.

Предложената от Европейската комисия мярка е малко вероятно да окаже влияние върху политическите решения и военните действия на Израел в ивицата Газа. Затова Германия не е убедена в предложението, посочи Вадефул.

Министърът подчерта, че вместо това Германия ограничава доставките на оръжие за Израел. „Смятам, че това е много целенасочена мярка, която е много важна и много необходима“, каза той.