ЕС договори нови санкции срещу Русия, но без пълна забрана на морски услуги за руски танкери

Европейският съюз (ЕС) се е договорил да наложи нов кръг от санкции срещу Русия, след като Унгария и Словакия оттеглиха ветото си по несвързан спор с Украйна, свързан с нефтопровода „Дружба“, който вече е ремонтиран.

Въпреки тов, централният елемент от дълго отлагания пакет – пълна забрана за морски услуги за руски петролни танкери, е поставен на пауза в очакване на споразумение на страните от Г-7. Това значително намалява икономическото въздействие на мерките, пише Euronews.

Санкциите предвиждат въвеждане на забрана на компании от ЕС да предоставят всякакъв вид услуги, като застраховки, корабоплаване или достъп до пристанища, на плавателни съдове, превозващи руски суров петрол. На практика тя ще замени ценовия таван на Г-7, който позволяваше обслужване при определени условия.

Швеция и Финландия имат водеща роля в настояването за обща забрана. Според двете страни това значително ще увеличи материалните разходи за руския петролен сектор, ще ограничи разпространението на фалшифицирани документи и ще улесни трансакциите за европейските фирми.

Европейската комисия (ЕК) прие предложението и го включи в 20-ия пакет от санкции, представен в началото на февруари.

Гърция и Малта обаче се опасяват, че въвеждането на пълната забрана без подкрепата на Г-7 ще навреди на вътрешните им икономики, ще засили конкуренцията от Китай и Индия и ще даде възможност на руския „сенчест флот“ да заобиколи западните ограничения.

Гърция притежава мощна корабна индустрия, а Малта развива сектор за плаване под флага на страната.

Тъй като санкциите изискват единодушие от 27-те държави членки, постоянните представители на страните от блока са се споразумели за компромис. Той предвижда даването на одобрение на хартия за пълната забрана за морски услуги, но на практика ще изчака Г-7 да продължи с нея.

Малко вероятно е обаче сделката на Г-7 да се материализира скоро.

В отговор на сътресенията, предизвикани от затварянето на Ормузкия проток, Белият дом реши да облекчи санкциите за руския петрол, което разгневи европейците. След като временната мярка изтече по-рано този месец, министърът на финансите на САЩ Скот Бесънт обяви, че вече няма да го подновява, само за да промени курса си два дни по-късно и да удължи срока на действие на облекчението до 16 май.

Европейският комисар по икономиката Валдис Домбровскис се срещна с Бесънт миналата седмица преди удължаването на облекченията. Той коментира, че обратният завой на политиката е „труден за разбиране“ дори в контекста на повишените цени на енергоизточниците.

Според скорошен доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ) приходите на Русия от суров петрол и рафинирани продукти се увеличават рязко до 19 млрд. долара през март в сравнение с 9,7 млрд. долара през февруари.

Инжекцията е помогнала на Кремъл да смекчи икономическата стагнация, която остави дефицит от 60 млрд. долара през първото тримесечие на 2026 г.

Домбровскис смята, че ЕС не трябва да чака вечно Г-7. Мнението му се споделя от мнозинството от държавите членки.

Бен Макуилямс, асоцииран сътрудник на Bruegel, смята, че ЕС може да приложи пълна забрана на морските услуги, ако си осигури подкрепа от Великобритания, където оперират водещи световни доставчици на застраховка „Защита и обезщетение“ (P&I) в морето.

В допълнение към пълната забрана за морски услуги, 20-ият пакет от санкции е насочен към кораби от „сенчестия флот“ на Русия, регионални банки и криптоплатформи. Предвижда се и ограничение на вноса на метали, химикали и критични минерали на стойност около 570 млн. евро.

За първи път ЕС се съгласява да задейства своя инструмент за борба със заобикалянето на санкции, за да забрани продажбите на компютърни цифрови машини и радиостанции на Киргизстан. За страната отдавна се подозира, че служи като задна врата, през която Москва внася санкционирани артикули.

Търговията между ЕС и Киргизстан се увеличи рязко през последните години. През 2021 г. ЕС е изнесъл стоки на стойност 263 млн. евро за Киргизстан. През 2024 г. износът достига 2,5 млрд. евро.

ЕС е дал и окончателно одобрение на заема на стойност 90 млрд. евро за Украйна, след като Унгария оттегли ветото си. Не са повдигнати възражения и последният висящ регламент, който изисква единодушие за изменение на бюджета на ЕС, е гласуван.

Желаният пробив дойде два дни след като украинският президент Володимир Зеленски обяви, че петролопроводът „Дружба“, който пренася евтин руски петрол до Унгария и Словакия, е ремонтиран. Прекъсването на петролните потоци през „Дружба“ беше в основата на решението на отиващия си премиер на Унгария Виктор Орбан да наложи вето на заема.

Орбан превърна спора си със Зеленски за „Дружба“ в основна тема за предизборната си кампания. Той обаче изгуби съкрушително от опонента му Петер Мадяр.

„Този ​​пакет ще укрепи нашата армия, ще направи Украйна по-устойчива и ще ни даде възможност да изпълним социалните си задължения към украинците, както е посочено в закона. Важно е, че Украйна осигурява това ниво на финансова сигурност след повече от четири години пълномащабна война“, пише Зеленски в платформата X в четвъртък.

Европейската комисия, която ще управлява финансовата схема, казва, че първото плащане към Киев ще бъде извършено „възможно най-скоро“, след като всички правни и технически документи бъдат подготвени. „Работим, за да гарантираме, че първият транш от този пакет за подкрепа ще бъде наличен още през май-юни“, добавя Зеленски.

За 2026 г. Брюксел възнамерява постепенно да прехвърли 45 млрд. евро, като 16,7 млрд. евро са финансова подкрепа, а 28,3 млрд. евро са предназначени за военна подкрепа. Плащанията ще бъдат обвързани с реформите, които Киев осъществява. Останалите 45 млрд. евро ще бъдат отпуснати през 2027 г. и ще покрият две трети от финансовите нужди на Украйна. Очаква се западните съюзници да покрият последната една трета.