ЕК одобри четвъртото плащане за България по Плана за възстановяване и устойчивост

Европейската комисия (ЕК) оцени положително четвъртото искане за плащане на България по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), който е основният елемент на инструмента NextGenerationEU.

В приетата днес предварителна оценка Комисията установи, че България е изпълнила задоволително 23 от 26-те ключови етапа и цели, определени в решението за изпълнение на Съвета.

Реформите и инвестициите, свързани с това искане за плащане, ще доведат до положителна промяна за гражданите и бизнеса в области като борбата с корупцията, цифровизацията на административното правосъдие, професионалното образование и обучение, подкрепата за малките и средни предприятия, устойчивия транспорт, декарбонизацията и възобновяемата енергия, селското стопанство и извънболничната помощ.

България ще получи близо 1 млрд. евро по четвъртото плащане 

Европейската комисия даде положителна оценка на България относно четвъртото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), в резултат на което страната ни ще получи близо 1 млрд. евро, заяви вицепремиерът Атанас Пеканов на брифинг в Министерския съвет.

По думите му това е жизненоважна глътка въздух за бюджета на страната и ключова стъпка за финализиране на всички заложени инвестиции в плана.

Сред ключовите изпълнени реформи са антикорупционното законодателство и мерките за върховенство на закона, включително създаването на независима антикорупционна комисия и засилването на отчетността на главния прокурор. В резултат на това България е получила зелена светлина и за допълнително финансиране по реформите в тази област, като се очакват около 150 млн. евро с петото плащане.

Според предварителната оценка на Европейската комисия инвестициите по четвъртото плащане ще обхванат широк кръг сектори - от борба с корупцията и цифровизация на администрацията до образование, транспорт, енергетика и подкрепа за малкия бизнес. Част от мерките включват и реформи в енергийния сектор, създаване на фонд за енергийна ефективност, подкрепа за възобновяеми източници и модернизация на обществения транспорт.

Средствата от четвъртото плащане са за конкретни инвестиции: над 2000 STEM центъра в българските училища, модернизирани детски и онкологични лечебни заведения и 23 специализирани центъра за лечение на инсулти, национална система за въздушна спешна помощ със 7 медицински хеликоптера, над 73 дома за възрастни хора в цялата страна, нови влакове и локомотиви.

Трите неизпълнени проекта са в сферата на културата, ВиК и интегрирания градски транспорт и неизпълнението им ще струва 100 млн. евро, посочи Пеканов.

Вицепремиерът заяви, че проектите по мярката за културата са реализирани, но не са верифицирани и отчетени навреме от страна на Национален фонд "Култура". Очаква се казусът да бъде решен в рамките на три седмици, така че целта да бъде официално изпълнена през юли.

Реформа за ВиК е свързана с промени в Закона за водите и е предизвикала притеснения в по-малките общини относно потенциални рискове. Въпреки че първоначалният риск от загуба на средства е бил в размер на около 430 милиона евро, той е бил минимизиран чрез законодателни промени. В момента се водят преговори с Европейската комисия за намиране на механизъм, при който оставащата сума да бъде изплатена, без да бъдат засегнати негативно българските общини.

За интегрирания градски транспорт има техническо уточнение с Европейската комисия, който се отнася до въвеждането на единен билет. Тук няма риск от загуба на средства и въпросът ще бъде изчистен до няколко седмици, заяви вицепремиерът.

Седствата ще са по сметката на Министерството на финансите до края на юли.

Атанас Пеканов съобщи, че се работи по петото плащане, като очакваното финансиране там е за 1,7 млрд. евро.

Водещите мерки, включени в четвъртото плащане 

Мерки за борба с корупцията, включително приемането на законодателство за създаване на политически и финансово независима Комисия за противодействие на корупцията с функции по превенция и противодействие на корупцията сред лицата, заемащи публични длъжности, както и въвеждането на правила за регулиране на лобистката дейност.

Мерки за декарбонизация на енергийния сектор. Те включват подобряване на корпоративното управление на държавните енергийни дружества чрез преструктуриране на Българския енергиен холдинг (БЕХ), с цел да се избегне рискът от кръстосано субсидиране на дейности, свързани с въглищата, и структурата му да се приведе в съответствие с бъдещите потребности на енергийния пазар в България.

Беше създаден Национален фонд за декарбонизация в подкрепа на енергийната ефективност на сградите, като беше определен управител на фонда и бяха въведени правила за неговото функциониране.

Освен това бе насърчено използването на възобновяемата енергия чрез подпомагане на близо 1400 битови слънчеви системи за топла вода или фотоволтаични системи за производство на електроенергия в домакинствата.

Бе подписан нов договор за обществена услуга за обществения железопътен транспорт, насочен към подобряване на качеството, достъпността и използването му от пътниците, наред с модернизирана правна рамка за насърчаване на транспорта с нулеви и ниски емисии, включително нови правила за електрическата мобилност и зони с ниски емисии. 

Комисията установи, че един ключов етап – свързан с влизането в сила на законодателството в областта на водоснабдяването и канализацията, не е изпълнен изцяло. България също така декларира, че една цел, свързана с подкрепата за сектора на културата, все още не е постигната, но планира да я изпълни до крайния срок 31 август 2026 г. Освен това формулировката на един от ключовите етапи в областта на обществения транспорт не е достатъчно ясна и България беше поканена да представи обосновано искане за преразглеждане на своя план.

България ще разполага с допълнително време за изпълнение на оставащите ангажименти, като същевременно ще получи частично плащане за ключовите етапи и целите, които са били успешно изпълнени.

Комисията е изпратила предварителна оценка на изпълнението от страна на България на ключовите етапи и целите, необходими за това плащане, на Икономическия и финансов комитет (ИФК), който разполага с четири седмици да представи становището си.

ЕК е уведомила България за причините, поради които счита, че посочените по-горе ключови етапи и цели не са изпълнени задоволително. България разполага с един месец да отговори на тази оценка.

Ако след отговора на България Комисията потвърди оценката си, че въпросните ключови етапи и цел не са изпълнени задоволително, тя ще удържи съответната част от плащането. Размерът на удържаната сума ще бъде определен въз основа на значимостта на неизпълнените ключови етапи и цел, в съответствие с методиката, изложена в съобщението на Комисията от 21 февруари 2023 г. След това България ще разполага със срок до 31 август 2026 г., за да изпълни оставащите ангажименти. При успешно изпълнение удържането ще бъде отменено и средствата ще бъдат изплатени.

Изплащането на средствата на България за вече одобрените етапи и цели може да се извърши след положително становище на ИФК и приемането на решение за плащане от Комисията.

България подаде четвъртото си искане за плащане за 1,1 млрд. евро на 2 април 2026 г. Планът за възстановяване и устойчивост на България включва широк набор от мерки за инвестиции и реформи, финансирани с безвъзмездни средства в размер на 6,17 млрд. евро.