Ще сработи ли мярката „Избирам България“ за завръщащите се от чужбина българи?

От началото на септември започва кандидатстването по мярката „Избирам България“ в подкрепа на завръщащите се българи от чужбина. Инициативата на Министерството на труда и социалната политика е с бюджет от 150 млн. лв., финансирана по Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021 – 2027 г.

Хората, които искат да ползват подкрепа по мярката, следва да кандидатстват онлайн на сайта на Агенцията по заетостта. При пристигане в България всеки кандидат трябва да посети най-близкото бюро по труда, където да удостовери лично желанието си за включване в проекта. В електронно заявление ще бъде включена информация за всички възможни мерки за подкрепа по проекта, а кандидатът може да избере да се възползва само от тези, от които има нужда. Задължително изискване към всички участници в мярката „Избирам България“ е да запазят заетостта си в България най-малко за период от шест месеца от момента на включване в мярката.

Как държавата ще връща българи от чужбина

Мярката „Избирам България“ ще бъде осъществена в два компонента.

Първият има за цел да привлече за живот и работа в страната български граждани, хора с български произход, хора, осъществяващи правото на свободно движение в България на работници, които са граждани на друга държава членка на ЕС, на държава страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария, както и граждани на трети държави, които съгласно българското законодателство имат улеснен достъп до пазара на труда. За да кандидатства за подкрепа, желаещият задължително трябва да е живял най-малко 12 месеца през последните 18 месеца в чужда държава или да е новозавършил образованието си в чужбина.

Част от предвидените подкрепящи мерки предвиждат услуги за достъп до пазара на труда, помощ за преместване на покъщнина и добавка за настаняване за период до 12 месеца, ако участникът започне работа в населено място, в което не притежава собствено жилище.

Размерът на разходите за пренасяне на покъщнина е съобразен с държавата, от която ще пристигне участникът. Срещу разходо-оправдателен документ ще бъдат покривани разходи в размер до 5 хиляди лева за пренасяне на покъщнина в рамките на Европейския съюз и в размер на до 10 хил. лв. извън Европейския съюз. Разходите за добавка за настаняване, които могат да бъдат възстановени по проекта, са в размер на 406 лв. на един участник на месец за период до една година. Членовете на семействата, които не са български граждани, но ще си търсят работа в България, могат да бъдат включени в обучение по български език.

Основната цел на целия пакет от мерки за подкрепа е към България да бъдат привлечени хора с подходящи трудови характеристики, които да бъдат включени в българския пазар на труда. За да бъде мотивиран, след първите шест месеца на заетост в България, всеки участник ще получи еднократен стимул в размер на 30% от размера на шест средни работни заплати за съответния сектор. След 12-ия месец заетост в България, еднократният стимул е в размер на 50% от размера на шест средни работни заплати за съответния сектор. Допустими са и стимули за транспорт от и до работното място в България за период от 12 месеца, но само в случаите, в които участникът не работи от разстояние.

Целта на Компонент 2 е да насърчи хора, които в момента живеят в България, да започнат работа в друго населено място с под 50 хиляди жители. Кандидатите по този Компонент могат да получат услуги за достъп до пазара на труда, помощ за пренасяне на покъщнина, добавка за настаняване за период до 12 месеца, ако започнат работа в населено място, където не притежават собствено жилище. Допустимо е и получаването на стимули за транспорт от и до работа за период от 12 месеца в случаите, в които не се работи от разстояние и ако работното място е извън населеното място, в което участникът пребивава.

По Компонент 2 може да се кандидатства за субсидирана заетост за период от 12 месеца. Ако участникът започне работа, но не участва в субсидирана заетост, след шестия месец ще получи еднократен стимул в размер на 30% от шест средни работни заплати за съответния сектор, а след 12-ия месец запазена заетост еднократният стимул ще бъде в размер на 50% от размера на шест средни работни заплати. Всеки желаещ да се възползва от пакета от мерки по Компонент 2, ще може да кандидатства за мерките, от които има нужда, а не за целия пакет, пише в уведомлението относно възможностите за подкрепа.

ИПИ: Има голяма вероятност програмата да субсидира българи, които така или иначе са планирали да се завърнат

Два по-съществени аспекта на програмата заслужават внимание - липсата на критерии за допустимост и очакваният брой участници, който според бюджетните разчети варира между 740 и 870 души, пише в коментар Цвета Панайотова от Института за пазарна икономика (ИПИ).

И допълва, че при липса на ясни условия, свързани с трудова реализация или принос към икономиката, програмата се превръща в механизъм за нецелево разходване на средства към завръщащи се, независимо от това дали ще останат активни на пазара на труда.

Икономистът дава пример с други държави в рамките на Европейския съюз, сред които Италия, Португалия и Гърция, които също прилагат политики за насърчаване на обратната миграция. Общата черта между тях е използването на фискални стимули – основно под формата на значително намаляване на данъчната тежест върху доходите на завръщащите се, както и частично покриване на разходите по преместването. Макар някои от програмите да са насочени към привличане на висококвалифицирани специалисти, други са по-широкообхватни, но при всички случаи се залага на икономическа рационалност и измерим ефект. В Италия, например, от схемата за данъчни облекчения се възползват между 2 и 5 хиляди души годишно, а в Португалия от 2019 г. насам са се завърнали над 30 хиляди души.

Икономистът посочва, че подобни програми могат да бъдат използвани стратегически за привличане на специалисти с търсени и нужни на работодателите в страната професионални профили, а не като универсална подкрепа за всички завръщащи се, без отчитане на уменията им и мотивите им за завръщане.

На този фон капацитетът на българската програма изглежда почти символичен.

Според аналитичния доклад на Агенцията по заетостта през 2023 г. на българския пазар на труда са липсвали около 269 хиляди работници. Дори при най-успешния сценарий, при завръщане на близо 900 души, които не биха се върнали без финансов стимул, програмата успява да покрие едва 0,1% от нуждите. Ако се вземат предвид и онези, които се завръщат без каквито и да било стимули, приблизително 14,4 хиляди души през 2024 г., от които около 12,5 хиляди са в трудоспособна възраст, в най-благоприятните условия, програмата би довела в най-добрия случай до увеличение от 7% спрямо тази група. Но, както често се случва с подобни мерки без ясни критерии за кандидатстване, има голяма вероятност програмата просто да субсидира онези наши сънародници, които така или иначе са планирали да се завърнат, без да създаде съществена добавена стойност.

Въпреки позитивната демографска динамика след пандемията и усилията на държавата да насърчи завръщането на български граждани, предложената програма има ограничен обхват и липса на насоченост.

В контекста на свиващото се по демографски причини население в работоспособна възраст, включително и заради напускане на страната, ефективността на подобни мерки зависи не само от предвидения финансов ресурс, но и от способността им да приоритизират кандидати с конкретен набор от умения и с висока производителност.

Сравнението с политики, приложени в други държави членки на ЕС, показва алтернативен подход, ориентиран към фискални стимули и селективно привличане на висококвалифицирани кадри сред сънародниците зад граница. Това поставя въпроса за необходимостта от преосмисляне на настоящата рамка в България – от универсален и недиференциран модел към по-целенасочена политика, която не само улеснява физическото завръщане, но и усилва дългосрочния икономически ефект от него.