Съдът на ЕС определи като нечестен начина, по който се изчисляват сметките за парно у нас

Формулата, по която се изчислява дяловото разпределение в сметките за топлинна енергия у нас, е неточна, непрозрачна и нечестна, определи Съдът на ЕС по запитване на Районния съд в Пловдив. То е отправено във връзка с дело на топлофикационното дружество на EVN в Пловдив срещу физическо лице, неплащало сметките си повече от две години.

При анализ на казуса от Съда на ЕС са установили редица нередности при изчисляването на сметките за парно и несъобразяване с текстовете на Директивата за енергийна ефективност (каквото е запитването на българския съд) на сградите. В заключенията например е записано, че вещите лица са установили, че у нас потребителите, които не потребяват топлинна енергия, дължат част от сумите, дължими от потребителите, които я потребяват, но които не плащат сметките си.

В запитването  си пловдивският съд повдига няколко много спорни въпроса - на каква база се събират сметките за дялово разпределение в сгради, при които няма радиатори в коридорите. Институцията обръща внимание, че формулата не отчита реално инсталираните мощности в сградата, температурата на сградата (приема се автоматично, че е 19°С), не отчита видовете системи за отопление и температурата на топлоносителите.

От Съда на ЕС, базиран в Люксембург, посочват, че на тази база посочената формула се основа на теоретични данни, съдържащи се в проектите за изграждане на отоплителни инсталации, без да се отчитат реалните условия, при които тези инсталации работят на практика, и без да се знае дали тези реални условия са същите като теоретично предвидените. Но също така в решението се посочва, че по силата на Директивата за енергийна ефективност се допуска разпределяне на разходи за сградната инсталация, въпреки че няма отоплителна тела в коридорите, защото съществува реален топлообмен между имотите.

Проблемът е, че начисляването става по математическа формула, която е неясна и не отчита индивидуалните характеристики на сградата (като например изолация и загуба на енергия, които са от ключово значение за енергийната ефективност, защото на тази база може да се коригира на потреблението), а потребителите нямат представа какъв е точният размер на разходите, които му се начисляват.

Съдиите критикуват начина, по който се събират данните за сметките - по европейските директиви до 2016 година домакинствата трябва да бъдат оборудвани с т.нар. умни топломери, които да предават в реално време потреблението. Ако такава възможност липсва (или е икономически неизгодна) правилата допускат потребителите да подават сами отчет за своето потребление. Едва ако няма такива данни, дружествата могат да изчисляват сметките на база на предишно потребление или на база. При изкривяване тук, данните, коите се събират за потреблението на сградите, не са точни.

В крайна сметка в своето решение Съдът на ЕС допуска националната правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда - етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент.

Но правилата и параметрите , по които се изчисляват тези разходи трябва да гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление.