Санкциите на Тръмп подкопават влиянието на Путин на Балканите

Когато миналия месец бяха наложени новите санкции на САЩ срещу руската петролна индустрия, България беше изправена пред неотложен проблем. Една от засегнатите компании, „Лукойл“, притежава най-голямата рафинерия в страната, наследство от близките връзки с Москва, пише Bloomberg.

Правителството реши да поеме контрола върху дейността на рафинерията „Нефтохим“ край Черно море и другите активи на „Лукойл“, отнемайки всички права на акционерите, и назначи управител, който да има правото да преговаря за евентуална продажба. 26 секунди бяха нужни на парламентарната комисия по енергетика, за да сложи край на 26-годишна собственост и да одобри хода преди наближаващия краен срок на САЩ за намиране на решение. На предложението беше наложено вето от президента Румен Радев, но и то беше бързо преодоляно и в момента управлението на рафинерията е в български ръце.

Неочакваният обрат на събитията доведе до най-големия удар за икономическото присъствие на Русия на Балканите от десетилетия насам. Действията на президента Доналд Тръмп срещу руските петролни компании нанесоха удар в сърцевината на властта на Кремъл в региона, където Изтокът и Западът се борят за влияние от векове.

Рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас АД“ близо до Черно море. Снимка: Michaela Vatcheva/Bloomberg

В Сърбия правителството обмисля да изкупи обратно държавната петролна и газова компания „Нафтена индустрия Сърбия АД“(NIS), като по този начин ще отнеме контрола от руския собственик „Газпром Нефт“. Изпитващият затруднения президент Александър Вучич иска да избегне национализирането ѝ, но трябва да убеди Вашингтон в намерението си да се освободи от „Газпром“, за да избегне санкции, които биха могли да навредят на страната му.

В България политици и анализатори от години изразяват притеснения от непропорционалния дял на Русия в икономиката и по-специално в енергетиката. „Лукойл“ се оплакваше от политически натиск да продаде рафинерията си и 220 бензиностанции в страната, но досега не беше направено нищо.

„Сърцевината на руското влияние се основава на енергийната доминация чрез петрол и газ, остатъци от съветски времена, които не бяха прекъснати с години“, коментира Руслан Стефанов, главен икономист в Центъра за изследване на демокрацията в София. „Голяма част от него вече го няма. Това са последните издихания, затова и предизвикват такова безпокойство“, допълва той.

Властите в София и в Белград разбраха, че оставането в орбитата на Русия става невъзможно след пълномащабното нашествие на Владимир Путин в Украйна през февруари 2022 г.

България е страна членка на ЕС, която се готви да приеме еврото, а Сърбия иска някой ден да се присъедини към блока. Но обвързани от историята и зависимостта от руската енергия, правителствата протакаха.

След векове на тесни връзки икономическата мощ на Русия в двете страни се увеличи през 1999 г., когато „Лукойл“ купи „Нефтохим“. Сега тя е най-голямата компания в България. Междувременно Сърбия се оказа изолирана, след като НАТО бомбардира страната, за да принуди армията ѝ да напусне Косово, с което сложи край на последната голяма кървава война на Балканите. Русия се превърна в ключов съюзник в подкрепата на отказа на Сърбия да признае независимостта на Косово.

Ключовите руски рафинерии на Балканите са под натиск за промяна на собствеността. Графика: Bloomberg LP

Промяната се дължи изцяло на натиска на САЩ, тъй като ЕС няма влияние, казва Стефанов. Без санкциите това нямаше да се случи, допълва той.

След като приключи, натискът за изтласкване на руските петролни гиганти от България и Сърбия ще спомогне за неутрализиране на влиянието на Путин, казва Марио Бикарски, старши анализатор за Европа в компанията за анализи Verisk Maplecroft. Това се случва, тъй като „възможностите за лобиране и други форми на взаимодействие с политическите и бизнес елити намаляха“, допълва той.

България наложи закон, който позволява конфискацията на „Нефтохим“, часове след като на 7 ноември Министерството на финансите на САЩ отхвърли компанията за търговия със суровини Gunvor като възможен купувач на международните активи на „Лукойл“, определяйки го като „марионетка на Кремъл“.

Десет дни по-късно назначеният от правителството управител на бизнеса Румен Спецов официално пое управлението. Бивш шеф на НАП и шампион по културизъм, неговото назначение спомогна България да убеди САЩ, че средства от местния бизнес на „Лукойл“ не се връщат в Русия.

Това позволи на „Нефтохим“ да получи отсрочка, за да продължи дейността си до април. Ако рафинерията не смени собствеността си, правителството ще поиска още шест месеца отсрочка, заяви премиерът Росен Желязков. В противен случай парите от продажбата ще бъдат приведени в сметка, до която „Лукойл“ няма да има достъп, докато е под санкции.

Потенциални купувачи от САЩ, Европа и Персийския залив вече са изразили интерес. „Лукойл“ съобщи в сряда, че предприема „всички необходими стъпки“, за да продаде рафинерията „Нефтохим“, мрежата си от бензиностанции и други активи в България.

„Въпросът не е дали преходът от руска собственост в крайна сметка ще се случи, той ще се случи“, казва Илиян Василев, който стана посланик на България в Москва през 2000 г., веднага след приватизация на „Нефтохим“. „Истинският въпрос е дали България ще оформи този процес или той ще бъде оформен от сили, които са изцяло извън нейния контрол“, допълва той.

През 2020 г. Бойко Борисов, тогавашен премиер на България, Владимир Путин, турският президент Реджеп Ердоган и Александър Вучич откриха газопровод за пренос на руски газ под Черно море. Снимка: Kerem Uzel/Bloomberg

В Сърбия положението е по-неясно. Руската рафинерия NIS загуби доставките си на петрол миналия месец, след като изтече срокът на няколко изключения от санкциите на САЩ. Президентът Вучич поиска от „Газпром“ да намери купувач, за да избегне национализирането на компанията. „Газпром“ призова САЩ да удължи лиценза за дейност на NIS, докато търси начин да прехвърли контрола на трета страна.

Но NIS разполага с доставки на петрол само за около седмица преди да се наложи правителството да се обърне към запасите си или да купи суров петрол от други, по-скъпи дестинации. Това засилва вероятността Вучич да предприеме действия за изземване на рафинерията. Той заяви, че решение трябва да бъде намерено до 23 ноември.

„Ако не се съгласят за покупна цена, предложението ми е да предложим по-добра цена“, заяви той на 16 ноември. „Каквато и да е цената, ще намерим парите“, добави той, като подчерта, че правителството иска „да избегне конфискация и национализация“. Преди ден правителството обяви, че "Газпром Нефт" се е съгласила да продаде активите си на трета страна, но се водят преговори и името не беше споменато.

Това също би нарушило влиянието на Русия в страната, което беше възобновено от сръбските националисти с разпадането на Югославия. Балансирането между Изтока и Запада беше определящо за лидери като Вучич заедно с огромната зависимост от Кремъл за доставките на газ.

Русия може да се опита да възвърне икономическото си влияние на Балканите, но това ще бъде трудно, смята анализаторът Бикарски.

„Дори след края на войната между Русия и Украйна, когато е възможно санкциите да бъдат отменени, Русия ще има затруднения да възвърне влиянието си на енергийните пазари в региона предвид по-големия брой по-надеждни доставчици  и партньорски страни. Москва ще трябва да търси алтернативни начини да поддържа геоикономическото си влияние в региона“, допълва той.