Цената на руския петрол едва покрива разходите и разтърсва все по-тежко икономиката

Цената на руския петрол в началото на новата седмица спадна под 34 долара за барел и се очаква приходите от търговията в бюджета да намалеят с почти 50% през декември, пише Bloomberg. По данни на Argus Media цената на сорта "Уралс" от терминалите в Черно море е 33 долара за барел, а в Балтийско море се движи около 34 долара за барел.

Източници на Ройтерс казват, че това ниво едва покрива разходите по добива и транспортирането на "черното злато" от някои от находищата към петролните терминали. На загуба са отдалечените находища, но засега "старите" разработки в Западен Сибир са на плюс - при тях добивът е по-евтин, запасите са големи и са близост до тръбопроводите.

На световните пазари цената на реферeнтния сорт "Брент" се задържа около 60 долара за барел на фона на заплахите на САЩ към Венецуела.

Тези данни показват, че санкциите на САЩ срещу "Лукойл" и "Роснефт" работят, макар че няма данни за намаляване на количествата руски петрол на пазара. Москва намери начин да доставя петрол, заобикаляйки санкциите, но го продава с огромни отстъпки, надхвърлящи вече 25 долара за барел спрямо цената на сорта "Брент". Руски петрол се "съхранява" и в танкери, които очакват своите купувачи в открити води, което увеличава разходите.

Атаките с украински дронове по танкери от т.нар. "сенчест флот" също увеличават разходите на руските износители.

Според публикация в The Washington Post перспективите за руската икономика само ще се влошават през следващите месеци и руски икономисти се опасяват от недостиг на финансови средства в бюджета и потенциална банкова криза.

Централната банка беше принудена да държи дълго време висока основната лихва в Русия до рекордните 21% заради ускорената инфлация. В последните месеци обръна курса и започна да сваля плавно  - до 16% преди дни, защото инфлацията изглежда овладяна, но месеците с висока лихва изядоха печалбите и паричните резерви на компаниите.

Заради високите лихви заемите са ограничени, инвестициите спряха и в някои сектори работата намалява. Забавените плащания се увеличават, сочат още данните на анализаторите, а в руски медии зачестяват публикации за неизплатени заплати в редица предприятия, дори и в стратегически за икономиката сектори. 

Въпреки това никой не очаква социални протести, нито пък че в Кремъл ще обърнат внимание на икономическите трудности за гражданите. В началото на декември руският президент Владимир Путин нареди спешно преструктуриране на икономиката и насочване към високите технологии. Неговите думи обаче напомниха и за "перестройката" на Михаил Горбачов в последните години на СССР.

Ефектите от кризата за суровини избледняват

В първите месеци на войната Русия се възползва от високите цени на суровините в светвен мащаб, които скочиха рязко заради опасенията за доставките, но сега този ефект изчезва, руската икономика затъва, а санкциите натежават все повече.

The Washington Post отбелязва още, че данните на централната банка сочат, че проблемните заеми в руската банкова система са под 5%, което е далеч от нивото, което може да провокира криза. Но статистиката не отчита кредитите за оръжейната индустрия, които са около една четвърт от всички заеми, или малко над 200 млрд. долара.

Според западните наблюдатели тези кредити са лошо структурирани и регулирани и могат да се окажат сериозен проблем за банковата сфера. Тя ще се изправи пред реално предизвикателство, ако потребителите започнат да теглят от вложенията си.

Преди Кремъл разчиташе на енергийните компании за обезпечаване на разходите си. Сега обаче се налага да субсидира своите "дойни крави" - "Газпром" и "Роснефт". Едната записа годишна загуба през 2024 г., а печалбата на "Роснефт" се сви със 70% за първите девет месеца на годината, тоест още преди американските санкции. "Лукойл" също съкращава печалбата си, а след санкциите на Вашингтон може да изгуби международните си активи на стойност 20 млрд. долара. Ако бъдат продадени, парите ще бъдат замразени и предадени едва след падането на санкциите.