Експерт: Конфликтът в Близкия изток може да спре икономическата диверсификация в Залива

Страните от Персийския залив през последните години правят сериозни усилия да диверсифицират икономиките си и да намалят зависимостта си от петрола, но войната може да забави този процес. Това прогнозира Генади Кондарев, икономист и експерт по климатични и енергийни политики, автор в „Климатека“, в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria.

„Военните действия в Близкия изток и Украйна оставят изключително сериозен отпечатък – както екологичен, така и климатичен – от воденето на военните действия до дългосрочните последици, включително процеса на възстановяване след конфликта“, посочи той.

Кондарев обясни, че при пожарите, които избухват при удари по петролна инфраструктура, рафинерии, химическа индустрия или различни военни съоръжения, се отделят огромни количества токсични вещества. Според него това може да има локален ефект, но в редица случаи замърсяването се разпространява и на регионално, а понякога дори на глобално ниво.

Експертът добави, че при подобни атаки във въздуха попадат метали и различни токсични химикали, при разрушаване на сгради се отделят пулверизиран бетон, азбест и фини прахови частици. За пример Кондарев даде войната в Персийския залив от 90-те години, когато бяха подпалени огромен брой петролни кладенци, и последва сериозно замърсяване на въздуха и водите в региона. Той подчерта, че екосистемите там са били разрушени, а някои видове – изчезнали.

„Попадането на химични съединения в почвата прави земеделската земя неизползваема, а тя е ключова за възстановяването на продоволствената сигурност в региона“, изтъкна екологът и заяви, че това е сериозен проблем както в Близкия изток, така и в Украйна. Кондарев напомни, че в много от страните в Близкия изток голяма част от населението разчита на сравнително малки територии плодородна земя.

По думите му климатичната цена на възстановяването е висока– приблизителни оценки вследствие на военните действия в Газа са довели до емисии от около 1,5 млн. тона парникови газове, а възстановяването може да генерира около 30 млн. тона – 20 пъти повече.

„Причината е, че самият процес на възстановяване изисква огромно количество строителни материали, енергия и транспорт. Всичко това има сериозен екологичен отпечатък, а към момента приоритет се дава на това тези процеси да се случат бързо, за да има жизнена среда за хората“, коментира Кондарев.

Може ли търсенето да намалее заради по-скъпи горива и газ? Ще ускори ли петролната криза прехода към възобновяеми енергийни източници? Защо зелената енергия с много източници е много по-трудна за разрушаване по време на война? Кои страни ще са най-уязвими от петролната криза? Как ще се справи Западът с енергийните шокове? Ще видим ли разхлабване на европейските климатични политики?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.