Селскостопанският сектор на Европейския съюз (ЕС) губи 28 млрд. евро годишно поради нарастващите климатични рискове, като суши и наводнения, показва ново проучване, цитиран от Bloomberg.
Според доклад, публикуван във вторник от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската комисия (ЕК), тези загуби от неблагоприятни метеорологични условия се равняват на около 6% от производството.
Щетите, свързани с климата, които са предимно незастраховани, биха могли да достигнат 40 млрд. евро до средата на века.
Екстремните метеорологични условия през последните години доведоха до слаби реколти и заплашиха продоволствената сигурност в момент, когато европейските държави се стремят да защитят веригите на доставка срещу сътресения. След протести на фермерите 27-членният блок представи нова визия за селскостопанската политика и по-лесно финансиране.
„Изменението на климата и неговите последици биха могли да ограничат достъпа на земеделските производители до финансиране, тъй като банките биха могли да станат още по-малко склонни да поемат рискове“, изтъква Кристоф Хансен, еврокомисар по земеделие и храни, призовавайки за противодействие на климатичните рискове в сектора.
Според проучването Европа може да направи повече за смекчаване на загубите, включително чрез използването на специални облигации и публично-частни презастрахователни споразумения. В анализа се предлага също така създаването на фонд за бързо реагиране и подобрено покритие на климатичното застраховане.
По-рано Брюксел предложи радикална промяна, която може да доведе до обединяване на някои от настоящите фондове, включително Общата селскостопанска политика, в един фонд, който би позволил на столиците да преразпределят средства към нови приоритети.
Миналата седмица ЕК представи пакет от мерки за опростяване на общата селскостопанска политика (ОСП) и за повишаване на конкурентоспособността на земеделските стопани. Предложените мерки са насочени към административната тежест, контрола, изпълнението, реакцията при кризи и нуждите от инвестиции в сектора. Промените биха могли да спестят до 1,58 млрд. евро годишно за земеделските стопани и 210 млн. евро за националните администрации.