Секторът на здравния туризъм се трансформира, подхранван от бурното развитие на технологиите. В бъдеще базираните на изкуствен интелект (AI) решения ще имат все по-важна роля в нашия живот, включително и за нашето здраве. Това каза Ивана Колар, директор на Европейската среща на върха за здравния туризъм. Като експерт, участвал в изготвянето на хърватската стратегия за развитие на здравния туризъм, тя се включи в четвъртата конференция за здравен туризъм на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм в Бургас, съобщава БТА.
"Превенцията в здравния туризъм е много важен аспект. Развитието на медицинския сектор също е много важно. Трябва да следим промените в глобален план, тенденциите в този сектор и да наблегнем на сътрудничеството, интегрирайки всички нови технологии. Тези новости трябва да включим в нашите оферти, когато говорим за здравен туризъм", каза Колар. Тя добави, че в бъдеще вероятно ще бъде съвсем нормално да имаме високотехнологични здравни курорти, в които се предлагат всякакви услуги.
"Дори днес съществува така наречената "one stop shop" клиника, в която човек може да провери всичко за здравословното си състояние, да получи съвети за това какво може да направи, за да подобри състоянието си", добави още Ивана Колар.
По думите й интересът към здравния туризъм нараства. Това е един от най-важните сегменти на туризма не само в Европа, но и в света, коментира Колар. Според нея Хърватия и България имат редица сходства и традиции в балнеологията. Основните услуги, които двете страни предлагат в областта на здравния туризъм, също са сходни - например денталната медицина и пластичната хирургия.
Колар съобщи, че в Хърватия са приели стратегия за развитието на здравния туризъм. „Имаме фонд за устойчивост - 300 млн. евро ще бъдат инвестирани в хърватските здравни центрове. Това беше първа стъпка, за да направим нашия здравен туризъм по-атрактивен и по-добре приет", посочи още експертът.
Сезонността в Хърватия също е предизвикателство пред туризма, коментира още Ивана Колар. "Сега здравният туризъм е признат като най-добрата част от сектора, която помага за значителното удължаване на сезона в Хърватия. Сега говорим за туристическа година, а не за туристически сезон. Имаме няколко важни събития, които провеждаме, за да рекламираме здравния туризъм. Те са много важни за нас", добави ще тя.
Колар изрази мнение, че предизвикателство пред реализирането на една успешна стратегия за развитие на здравния туризъм е сътрудничеството между различни сектори - туризъм, здравеопазване, образование и други.
Преодоляването на сезонността и диверсификацията на туристическите услуги са сред водещите предизвикателства в продуктовата ни политика, насочена към устойчиво развитие на сектора и повишаване на качеството на туристическите услуги. Това заяви заместник-министърът на туризма Ирена Георгиева по време на конференцията.
"За нас здравният туризъм е не просто пазарна ниша, но той е възможност за устойчиво развитие, за привличане на нови целеви групи туристи, за удължаване на активния туристически сезон и най-вече за насърчаване на здравословния начин на живот", каза Георгиева.
Георгиева цитира статистически данни за развитието на здравния и по-специално балнеоложкия, медицински и СПА туризъм конкретно на Българското Черноморие за изминалата година. Според тях разпределението между български и чуждестранни туристи е приблизително равно.
От гостите ни от чужбина най-голям дял имат румънските туристи с 23,2%, следвани от туристите от Германия с 5,6%, Полша с 3,4% и Израел с 2,4 на сто. Сред водещите десет пазара за хотелите в извадката с медицински и СПА центрове по Черноморието попадат още Чехия, Великобритания, Австрия, Франция, макар и с по-ниски дялове, каза Георгиева. Тя заяви, че във вътрешността на страната все още основният интерес за балнеолечение и балнеотуризъм е основно от страна на българските туристи с почти 93% дял. Те са следвани от съседните балкански страни - Северна Македония с 5,3%, Гърция с 0,5 на сто, Румъния - 0,4%, Израел - 0,7% и Германия - 0,3 на сто. За туристите от съседните държави водещи при избора на дестинация за медицински и СПА центрове е близкото разстояние. Като пример тя посочи, че туристите от Северна Македония предпочитат хотели с медицински и СПА услуги във вътрешността на страната, а туристите от Румъния - такива по Северното Черноморие.
Данните сочат още, че туристите от Западна Европа отсядат предимно по Черноморието при избора си на медицински и СПА туризъм, като разпределението между Северното и Южното Черноморие е равномерно. "Нашата амбиция е през тази и следващите години постепенно да изравняваме този баланс между интереса към вътрешността на страната и Черноморието", допълни Георгиева.