Тайланд на Европа: Чужденците получават мечтаната почивка в Гърция, а местните гледат отстрани

От будката си срещу фериботите, акостирали в Пирея, Тасос Пападопулос къса билети на пътниците, които пътуват към островите в Сароническия залив, пише британският вестник Guardian.

Часът е пет следобед в горещ летен ден и през маранята, породена от слънцето, той наблюдава колите и камионите, наредени на опашка, за да преминат по стоманената рампа към вътрешността на плавателния съд, пътуващ за Егина. Миналата година опашките били много по-дълги. „Изглежда, че хората не пътуват“, казва той и свива рамене. „Трафикът през уикенда е по-натоварен, но продажбите на билети са намалели с около 50%“.

Блещукащи на фона на хълмовете под Акропола, Арго-Сароническите острови са популярни именно заради близостта си до Атина. През 2024 г. Егина е привлякла над 2 млн. посетителите, много от които гърци с ограничен бюджет, привлечени от достъпните цени на фериботите до острова.

„Миналата година през август всички шезлонги там бяха заети до 10 ч.“, казва Константинос Цантас, който управлява фирма за водни спортове на брега, ограден от извитите очертания на Пелопонес. „Тази година са празни. Познавам хора от водните спортове в цялата страна и всички казват едно и също – бизнесът намалява. А като си помислите, че Егина е сравнително евтина“, отбелязва той.

2025 ще бъде запомнена като годината, в която гърците решиха да се откажат от ежегодното си пътуване до плажа. Увековечени от певци и композитори, поети и режисьори, безгрижните летни радости за мнозина са станали жертва на суровата реалност да свързват двата края.

„Проучванията ни показват, че един на двама гърци няма да отиде на почивка тази година“, казва Такис Калофонос, главен финансов консултант в EEKE, съюза на работещите потребители в Гърция.

„Ако преди десет години хората си вземаха 20 или дори 30 дни отпуск, това лято той е по-малко от седмица. Цикладските и други по-отдалечени острови са далечна мечта за много гърци. Кой може да си позволи да плати 450 евро за билети за кораб – цената за четиричленно семейство с кола, когато средната заплата е 1342 евро на месец?“, пита Калофонос.

Голямото августовско пътуване, често около религиозния празник Успение Богородично на 15 август, за мнозина се е свило до няколко дни, пракарани с роднини или приятели в села в континенталната част.

„Много бих искала да прекарам известно време в Аморгос, но е невъзможно да стигна до толкова отдалечен остров“, казва Исмини Балале, който е на 28 години и се бори да оцелее със заплата от 850 евро на месец в търговията на дребно. „Не мога да дам 200 евро за нощувка. Всичките ми приятели са в същото положение, а всички имаме университетски дипломи. Това лято си вземаме по няколко дни почивка тук-там“, допълва той.

Европейската статистическа служба Евростат неотдавна потвърди заключенията на EEKE, като съобщи, че 46% от гърците, с 19 процентни пункта повече от останалата част от ЕС, не са могли да си позволят едноседмична почивка миналата година.

В Атина август донесе немислими преди време случки – системата на градския транспорт е претоварена, трафикът в центъра на града почти не е намалял, местата в кината на открито са разпродадени, а баровете и заведенията за бързо хранене гъмжат с млади гърци, които не са могли да си позволят да пътуват.

„Говорят, че икономиката на страната ни се е възстановила, но нито един от тези положителни показатели не се отразява на хора като мен. И не смятам, че това правителство го е грижа“, отбелязва Балале.

Парадоксално, но именно защото Гърция е такова съвършено място за почивка, гърците все повече не могат да си я позволят. Пристигането на 36 млн. туристи миналата година, близо четири пъти повече от местното население, превърна средиземноморската страна в една от десетте най-популярни дестинации в света. Секторът е донесъл приходи от близо 21,7 млрд. евро през 2024 г., което помогна на Атина да намали огромния си публичен дълг от 180% от БВП в разгара на тежката дългова криза в страната до 153,6%.

Но макар че туризмът е двигателият на гръцката икономика, като осигурява поне една пета от работните места, успехът е довел и до ръст на цените. Заплатите, за сметка на това, са останали непроменени, изпреварени от инфлацията, която далеч надхвърля тази в другите страни от ЕС, а това води до рязко повишаване на разходите за живот. Хората, които успяват да спестят пари, все по-често казват, че им излиза по-евтино да почиват в чужбина, отколкото в Гърция.

Допитване на института Alco през юни показа, че силното увеличение на цените на нощувките, на билетите за ферибот и в ресторантите са основните пречки за пътуване.

„Гърците не могат да си позволят да се наслаждават на това, което беше културна и религиозна традиция – почивка през август“, казва проф. Христос Пителис, експерт по икономика на промишлеността и по туристическия и хотелиерски сектор в университета в Саутхемптън. „Намаляващите разполагаеми доходи правят това преживяване недостъпно за мнозина“, допълва той.

Тъй като средната класа е силно засегната от мерките за строги икономии, които бяха цената за спасяването на фалиралата гръцка икономика от международни кредитори преди десет години, премиерът Кириакос Мицотакис заяви, че се подготвят мерки за облекчаване. Неговото десноцентристко правителство обеща да намали данъците и да увеличи средната месечна заплата на 1500 евро до 2027 г.

Но гърците са наясно, че докато чуждестранните посетители могат да се наслаждават на природните красоти и на други удоволствия в страната им, за тях самите тези удоволствия са се превърнали в горчив спомен.

„Ние сме Тайланд в Европа, предоставяме услуги, на които други се наслаждават“, казва Арис Апикян, докато наблюдава минаващите туристи пред магазина за килими, в който работи в центъра на Атина. „Докато чужденците изживяват мечтите си в Гърция, ние изпитваме острата страна на всичко, което не е наред с нея. Кой иска да отиде на почивка, когато му казват, че сметките за енергия и какво ли още не ще се увеличат? Струва ми се, че хората започват да разбират, че сега, когато не можем да си позволим дори една седмица почивка, ние, гърците, сме истинските губещи“, допълва той.