Как се прави трансфер на наученото в училище към практически житейски ситуации

Ако липсва една брънка във веригата на качественото обучение от пет елемента – цялата верига ще се разпадне. Този коментар направи проф. Пол Кършнър, образователен психолог в предаването „Диалог за бъдещето“ по Bloomberg TV Bulgaria.

Като първи елемент той посочи специфичното знание за предмета и изтъкна, че учителят не може да преподава това, което не знае. „Вторият е когнитивната психология – как учим и как работи когнитивната ни архитектура“, обясни проф. Кършнър. По думите му това означава, че учителят не може да преподава правилно, ако не знае какво се случва в главата на учениците.

Третият елемент е дидактиката или инструкцията – преподавателят да знае техниките за подпомагане на ученето и коя да избере. Четвъртият са средствата, които са на разположение – ако учителят познава инструктивния елемент на материала, който иска да преподава, може да избере кои медии са най-подходящи в дадената ситуация. Той може да избере дали да застане пред класа и да разкаже нещо, дали да накара учениците да работят индивидуално, или в екип.

Последният елемент е педагогиката – как учителите се отнасят един към друг и към децата, как поддържат добър климат в класа, как създават психологически безопасна учебна среда.

„Тези пет аспекта трябва да бъдат преподадени и научени по време на обучението на педагозите, да съществува хоризонтална и вертикална последователност в учебния план“, отбеляза ученият.

Той подчерта, че студентите по педагогика стават учители, когато започнат да практикуват. „Добре е в началния период на обучението си да имат възможност да практикуват в реална училищна среда“, изтъкна проф. Кършнър.

Що се отнася до трансфера на знания, той обясни, че когнитивните процеси, използвани в различна ситуация, са същите, които сме „научили да използваме в други ситуации“. Затова съветът на проф. Кършнър е да се създадат учебни контексти, които позволяват на учениците да осъзнаят приликите и разликите между контекстите и как се използват концепциите. И добави той, че за това помагат две желани трудности - контекстуалната интерференция и преплитането.

Според образователния психолог и двете способстват да разграничим нещата, които изглеждат еднакво на повърхността, но са различни концептуално, или неща, които изглеждат различни на повърхността, но са еднакви концептуално. Той поясни, че това е ключът към трансфера.

За пример даде известен експеримент на хора, участвали в конкретна военна ситуация, която препоръчва вместо да се влезе с цялата армия в устата на врага, където много хора биха загинали, силите да се разделят и да се атакува от осем различни посоки.

„Това се изучаваше в час по история, но не беше преподавано така, че да накара учениците да мислят за концепцията. Когато същите тези хора бяха попитани за унищожаване на тумор, където радиацията, нужна за убиването му, би убила и много здрава тъкан, те можеха да използват обобщението, че вместо една масивна доза трябва да се направят осем по-малки от различни посоки като в ситуацията на бойното поле“, направи сравнение ученият.

Кой е шестият елемент, без който няма знание? Как се създава учебна ситуация, в която учениците разбират разликата между повърхностното и концептуалното ниво? Кои книги на Пол Къшнър в съавторство с други учени дават представа как практически децата да получат знания и да се научат да разсъждават критично? Какво означава учителско майсторство?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Диалог за бъдещето“ можете да гледате тук.