IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Почина американският дипломат и носител на Нобелова награда за мир Хенри Кисинджър

Кисинджър, който тази година навърши 100 години, ще бъде погребан на частна семейна церемония в Ню Йорк

09:40 | 30.11.23 г. 1
Снимка: Bloomberg LP
Снимка: Bloomberg LP

Влиятелният американски дипломат Хенри Кисинджър, чиито постове на съветник по националната сигурност и държавен секретар при двама президенти оставиха незаличима следа върху американската външна политика и му донесоха противоречива Нобелова награда за мир, почина в сряда на стогодишна възраст, предава Ройтерс.

Кисинджър е починал в дома си в щата Кънектикът, се казва съобщение на консултантската му компания в областта на геополитиката Kissinger Associates Inc. Не се съобщава за обстоятелствата около смъртта му.

Кисинджър ще бъде погребан на частна семейна церемония, последвана по-късно през деня от обществена възпоменателна служба в Ню Йорк.

Кисинджър беше активен и след като навърши сто години, като присъства на срещи в Белия дом, публикува книга за стиловете на лидерство и говори пред комисия на Сената за ядрената заплаха от Северна Корея. През юли 2023 г. той изненадващо посети Пекин и се срещна с китайския президент Си Дзинпин.

През 70-те години на миналия век, по време на Студената война, той участва в много от епохалните събития в света през това десетилетие, докато беше съветник по националната сигурност и държавен секретар при републиканеца Ричард Никсън.

Усилията на родения в Германия еврейски бежанец доведоха до американското дипломатическо отваряне с Китай, до ключови разговори между САЩ и СССР за контрол на оръжията, разшириха връзките между Израел и арабските му съседи и осигуриха Парижкото мирно споразумение със Северен Виетнам.

Властта на Кисинджър като основен архитект на американската външна политика отслабна с оставката на Никсън през 1974 г. заради скандала „Уотъргейт“. Въпреки това той продължи да бъде дипломатическа сила като държавен секретар при наследника на Никсън, президента Джералд Форд, и да изказва силни мнения през целия си живот.

Докато мнозина приветстват Кисинджър за интелекта и богатия му опит, други го смятат за военнопрестъпник заради подкрепата му за антикомунистически диктатури, особено в Латинска Америка. В последните години от живота му пътуванията му бяха ограничени заради усилия на други страни да го арестуват или разпитват за американската външна политика.

Нобеловата му награда за мир през 1973 г., присъдена му съвместно със специалния съветник на Северен Виетнам Ле Дък Тхо, който отказва да я получи, е една от най-противоречивите в историята. Двама членове на Нобеловия комитет подадоха оставки заради избора му на лауреат на фона на въпросите за тайните американски бомбардировки над Камбоджа.

Форд нарече Кисинджър „супердържавен секретар“, но също така отбеляза неговата упоритост и самоувереност, които критиците му по-скоро биха нарекли параноя и егоцентричност. Дори Форд заяви: „В съзнанието си Хенри никога не е правил грешка“.

„Той беше по-тънкообиден от всяка публична фигура, която някога съм познавал“, заяви Форд в интервю малко преди смъртта си през 2006 г.

Със строгото си изражение и дрезгав глас с немски акцент, Кисинджър притежаваше имиджа както на превзет учен, така и на любимец на жените, покоряващ сърцата на млади момичета във Вашингтон и Ню Йорк в ергенските си дни. Властта, твърдеше той, е най-големият афродизиак.

Словоохотлив за политиката, Кисинджър беше сдържан по лични въпроси, въпреки че веднъж сподели пред журналист, че се смята за герой-каубой, който язди сам.

Харвард

Хайнц Алфред Кисингер е роден във Фюрт, Германия, на 27 май 1923 г. и се установява в САЩ със семейството си през 1938 г. преди нацистката кампания по изтребването на евреите в Европа.

Кисинджър променя името си на английското Хенри и става натурализиран американски гражданин през 1943 г., служи в армията в Европа през Втората световна война и получава стипендия, за да учи в Харвардския университет, завършва магистратура през 1952 г. и защитава докторантура през 1954 г. Остава част от Харвард през следващите 17 години.

През по-голямата част от този период Кисинджър работи като консултант на правителствени агенции, включително през 1967 г., когато е посредник за Държавния департамент във Виетнам. Той използва връзките си с администрацията на президента Линдън Джонсън, за да предаде информация за мирните преговори на лагера на Никсън.

Когато обещанието на Никсън да сложи край на Виетнамската война му спечелва президентските избори през 1968 г., той взема Кисинджър в Белия дом като съветник по националната сигурност.

Но процесът по „виетнамизация“ – прехвърлянето на бремето на войната от 500 хил. американски военни на виетнамците от Юга, е дълъг и кървав, прекъсван от американски бомбардировки над Северен Виетнам, миниране на пристанища на Севера и бомбардировки над Камбоджа.

През 1972 г. Кисинджър обявява, че „мирът е близо“ във Виетнам, но Парижките мирни договори, постигнати през януари 1973 г., са само прелюдия към окончателното комунистическо превземане на Юга две години по-късно.

През 1973 г. наред с ролята си на съветник по националната сигурност Кисинджър е определен и за държавен секретар, което му носи безспорен авторитет във външната политика.

Изострящият се арабско-израелски конфликт е поводът за първата т. нар. дипломатическа „совалка“ на Кисинджър, или изключително лична, енергична дипломация, с която той е прочут.

32 дни, в които Кисинджър пътува между Йерусалим и Дамаск, му помагат да постигне трайно споразумение за разединение между Израел и Сирия в окупираните от Израел Голански възвишения.

В опит да намали съветското влияние Кисинджър се свързва с неговия главен комунистически съперник, Китай, и прави две пътувания там, едното от които тайно, за да се срещне с премиера Джоу Енлай. Резултатът беше историческата среща на върха в Пекин между Никсън и председателя Мао Цзедун и формализирането на отношенията между двете страни.

Бившият американски посланик в Китай Уинстън Лорд, който беше специален помощник на Кисинджър, отдаде почит на бившия си ръководител, като го нарече „неуморен защитник на мира“. „Америка изгуби колосален поддръжник на националния интерес“, допълни той пред Ройтерс.

Стратегическо оръжейно споразумение

Скандалът „Уотъргейт“, който принуди Никсън да подаде оставка, почти не засегна Кисинджър, който не беше свързан пряко с него и продължи да бъде държавен секретар, когато Форд встъпи в длъжност през лятото на 1974 г. Но Форд го замени като съветник по националната сигурност в опит да осигури възможност за повече гласове за външната политика.

По-късно същата година Кисинджър отива с Форд във Владивосток в СССР, където американският президент се срещна със съветския лидер Леонид Брежнев и договори основната рамка на пакта за стратегическите оръжия. Споразумението сложи край на пионерските усилия на Кисинджър за разведряване, което доведе до смекчаване на напрежението между САЩ и СССР.

Но дипломатическите умения на Кисинджър имаха своите граници. През 1975 г. той е критикуван, че не е успял да убеди Израел и Египет да договорят втори етап на разделяне в Синай.

А във войната между Индия и Пакистан през 1971 г. Никсън и Кисинджър бяха силно критикувани, тъй като взеха страната на Пакистан. Кисинджър беше чут да нарича индийците „копелета“, по-късно той ще съжали за думите си.

Подобно на Никсън Киниджър се опасяваше от разпространението на левите идеи в Западното полукълбо и предизвиканите му от това действия донесоха дълбоко подозрение към Вашингтон от много латиноамерикански лидери за години напред.

През 1970 г. той участва в заговор с ЦРУ за дестабилизирането и свалянето на марксисткия, но демократично избран чилийски президент Салвадор Алиенде, а в меморандум след кървавия държавен преврат в Аржентина през 1976 г. отбелязва, че военните диктатори трябва да бъдат насърчавани.

След загубата на Форд от демократа Джими Картър през 1976 г. дните на Кисинджър в правителствените кабинети до голяма степен приключват. Следващият републиканец в Белия дом, Роналд Рейгън, се дистанцира от Кисинджър, тъй като смяташе, че той не е в крак с консервативните му избиратели.

След като напуска правителството Кисинджър създава консултантска компания в Ню Йорк, която предлага съвети на световния корпоративен елит. Той участва в бордове на компании и в редица форуми за външната политика и сигурността, пише книги и става редовен медиен коментатор по международните въпроси.

След атентатите от 11 септември 2001 г. президентът Джордж У. Буш избра Кисинджър за ръководител на разследваща комисия. Но недоволството на демократите, които видяха конфликт на интереси с много от клиентите на неговата консултантска компания, принуди Кисинджър да се оттегли от поста.

Той се развежда с първата си съпруга Ан Флейчър през 1964 г. и се жени за Нанси Магинс, помощник на губернатора на Ню Йорк Неслън Рокфелер, през 1974 г. От първата си съпруга Кисинджър има две деца.

„С кончината на Хенри Кисинджър Америка загуби един от най-надеждните си и отличителни гласове по външните работи. Отдавна се възхищавам на човека, който избяга от нацистите като младо момче от еврейско семейство, след което се би с тях в армията на Съединените щати“, заяви бившият американски президент Джордж У. Буш.

„Когато по-късно стана държавен секретар, назначаването му като бивш бежанец говори толкова много за неговото величие, колкото и за величието на Америка. Той работи в администрациите на двама президенти и съветваше много други. Благодарен съм за службата и съветите, но най-много съм благодарен за приятелството му. На нас с Лора ще ни липсва неговата мъдрост, чар и хумор. И винаги ще бъдем благодарни за приноса на Хенри Кисинджър“, допълни той.

„Дълбоко шокиран и натъжен съм да науча за смъртта на д-р Кисинджър на 100 години. Моите най-дълбоки съболезнования на Нанси (съпругата на Кисинджър) и нейното семейство. Това е огромна загуба както за нашите страни, така и за света. Историята ще помни приносите му за китайско-американските отношения и той винаги ще остане жив в сърцата на китайския народ като най-ценен стар приятел“, написа в социалната мрежа X новият посланик на Китай в САЩ Сие Фън.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 09:41 | 30.11.23 г.
Специални проекти виж още
Още от Свят виж още

Коментари

1
rate up comment 5 rate down comment 0
sssaaa
преди 2 месеца
"През 1970 г. той участва в заговор с ЦРУ за дестабилизирането и свалянето на марксисткия, но демократично избран чилийски президент Салвадор Алиенде, а в меморандум след кървавия държавен преврат в Аржентина през 1976 г. отбелязва, че военните диктатори трябва да бъдат насърчавани."Ех какви праведни Демократични Евроатлантически ценности. Америка и до днес ДЕСТАБИЛИЗИРА всички свои конкуренти и неприятели, но нарича това ДЕМОКРАТИЧНО!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още