Повишаването на лихвите от ЕЦБ засилва ипотечната агония в балтийските страни

Балтийските страни, които вече изпитват най-високата инфлация в еврозоната, са най-застрашената част от блока от растящите лихви, пише Bloomberg.

Естония, Латвия и Литва отчитат ръст на цените на потребителските стоки от над 20%, а техните представители в Европейската централна банка настояват за по-агресивно вдигане на лихвените проценти.

Но с повишението от 75 базисни пункта този месец, което последва началния залп с половин пункт през юли, възниква друг проблем – девет от десет притежатели на ипотечни кредити в балтийските страни имат заеми с плаващи лихви и разходите за обслужването им незабавно се повишиха.

Дял на ипотечните кредити с плаваща лихва в балтийския регион. Графика: Bloomberg

Промяната се случва в най-лошия възможен момент. Високата инфлация, която надхвърли 25% миналия месец в Естония, съчетана със забавяне на световната икономика и растящи цени на енергията преди началото на зимния сезон, тласка региона към рецесия.

„Това ще се отрази на съществуващите заеми в много по-голяма степен, отколкото в други страни в ЕС“, коментира Мартинс Аболинс, икономист в Citadele Banka в Рига. „Всичко ще се случи тази зима“, допълва той.

Ударът е значителен. Заемите за жилища и за бизнеса са в унисон с междубанковите лихви, като шестмесечният EURIBOR е нагоре с около 160 базисни пункта от юни, равносилни на 75 евро повече на месец по обичайна ипотека за 100 хил. евро, отбелязва Расмус Катай, икономист от Естонската централна банка.

Инфлацията в балтийските страни се ускорява по-бързо, отколкото в еврозоната. Графика: Bloomberg LP

Нетните месечни заплати достигат 1350 евро в Естония, а са планирани още повишения на лихвите, които ще бъдат удар за кредитополучателите, свикнали с ултраевтините заеми, произтичащи от депозитната лихва на ЕЦБ, която остана под нулата в продължение на осем години.

Проблемите пред балтийските страни показват недостатъците от членството в еврозоната за някои по-малки страни от блока. Макар че инфлацията се ускорява в 19-членния съюз, тя тръгна нагоре по-рано в балтийските страни и се ускори рязко много преди ЕЦБ да вдигне лихвите.

Засега балтийските страни – бивши съветски републики, които все още си спомнят управлението на Москва, приемат, че по-високите лихви, пред които са изправени, са оправдана последица от подкрепата за Украйна в отбраната ѝ срещу руската агресия

Поскъпването на енергията е „военен данък, който трябва да платим“, коментира латвийският премиер Крисянис Каринс миналата седмица. Украйна плаща „с човешки животи, ние – с пари“, допълни той.

Но тези разходи ще се усещат все повече въпреки помощта на правителството и най-големите усилия на държавните ръководители да се справят с положението.

Гуверньорът на Латвийската централна банка Гедиминас Симкус се надява, че по-високите лихви ще помогнат за успокояването на прекомерния ръст на цените на имотите. За средностатистическите кредитополучатели, които имат неизплатена сума по ипотечен кредит от 50 хил. евро за 20 години, повишението на EURIBOR с 1,5 процентни пункта ще вдигне вноските с 38 евро на месец.

„Оставям вие да прецените“ колко значително е това повишение, отбеляза Симкус.