Повечето строителни фирми у нас подкрепят зеления преход, но не смятат, че върви правилно

80% от строителните компании в България подкрепят прехода към зелена икономика, но според бранша той не се движи както би трябвало заради проблеми в начина на функциониране на строителния сектор и регулирането му от държавната администрация. Липсата на комплексен, интегрален подход е най-същественият недостатък на зеления преход, който се прилага в България, считат те.

Това показва допитване на социологическата агенция Market Links сред представители на сто строителни фирми в София, публикувано на сайта на Камарата на строителите в България (КСБ).

Експертите в строителния бранш считат, че преходът към зелена икономика е необходима и неизбежна промяна и ще донесе положителни промени като налагане на общи с ЕС по-високи стандарти в строителството в България, което ще повиши качеството му, а инвестираният голям публичен финансов ресурс в мерки за енергийна ефективност ще съживи бранша. Някои специалисти се надяват, че тенденцията за преход към зелена икономика ще доведе до дигитализация и преосмисляне на цялата силно бюрократизирана система на подаване на документи. Сред положителните очаквани промени са също да се намали енергийното потребление на сградите и жилищата, което ще спести пари на потребителите, и да се ограничи използването на дървесна маса и невъзобновяеми горива, което ще бъде от полза за околната среда.

Всички анкетирани експерти обаче са на мнение, че преходът към зелена икономика куца, а според тях основната пречка пред реалното въвеждане на енергийна ефективност на сградите у нас са неясните и несъответстващи на европейските критерии и норми. Анкетираните посочват, че част от наложените стандарти за енергийна ефективност са противоречиви, а алгоритъмът за изчисляването им не е достатъчно ясен и считат, че начинът на изчисляване и доказване на енергийната ефективност на сградите трябва да бъде изяснен и опростен, както е във водещите европейски страни. В противен случай действията, насочени към повишаване на енергийната ефективност, ще останат формално заложени и реално непостигнати, предупреждават участниците в допитването.

Като пример за такова разминаване, което е предизвикало вълна от недоволство сред специалистите в бранша, анкетираните са посочили индикаторът за РЗП при последната програма за 100% финансиране на енергийното обновяване на жилищни сгради.

Като пречка пред зеления преход строителните специалисти посочват също смазващата и неефективна административна тежест, а дигитализация на административното обслужване според тях почти липсва. Друг проблем е ниското ниво на компетентността на някои служители в държавната администрация. Строителните експерти, участвали в допитването, се оплакват също от корупция и двойни стандарти на всички нива поради съществуващи „вратички“ в законите, липса на механизъм за контрол за спазване на законите, включително за санкциониране на нарушенията и липса на политическа воля за цялостна промяна на енергийния сектор. За момента се предприемат частични и надстроечни действия и промени „на парче“, които няма да доведат до системна промяна, считат специалистите.

"Зелената вълна" ще вдигне шум и ще затихне

Някои от тях са скептични към „зелената вълна“ и я възприемат като нова мода, която „ще вдигне шум и ще затихне“. Според един от експертите проектантите и архитектите са в състояние на професионално прегряване и са силно демотивирани, затова смятат всякакви нововъведения и нови изисквания за пореден утежняващ работата им фактор.

Досегашният опит на експертите с инициативи, свързани с еврофинансиране, поражда съмнението, че те се налагат, за да могат определени групи от приближени към властта да се облагодетелстват. Някои от интервюираните инженери конструктори пък считат, че значимостта на енергийната ефективност е преувеличена за сметка на силно подценяване на конструктивната част на сградите в новите наредби и предупреждават, че това ще доведе до сериозни проблеми в бъдеще.

Според специалистите дори да имат желание, строителните фирми все още не могат обективно да спазват законовите изисквания и новите директиви на ЕС за зелено строителство. Например използването на нови екологични рециклирани материали е ограничено, тъй като те все още не са налични в достатъчни количества и навсякъде. Липсата на достатъчно средства според експертите е значителна пречка за реализиране на енергийната трансформация на сградния фонд в България. Еврофинансирането ще облагодетелства едва около 5% от домакинствата у нас, а тези, които не могат да си позволят енергийно обновяване на домовете си, са много повече, отбелязват те.

Според тях директивата на ЕС да се премине от фазата на 100% финансиране, която експертите смятат, че е за „близки до властта“, към схема с постепенно увеличаване на собственото съфинансиране от домакинствата ще удължи много сроковете на зеления енергиен преход. Финансовите възможности на българските домакинства са малки и държавата не може да разчита на техния ресурс, за да се постигне значим енергоспестяващ ефект, смятат специалистите. Те посочват, че в някои страни на ЕС са предоставени по 20 хил. евро на домакинство за енергийно обновяване на домовете. 

Съпротива от домакинствата

Строителните специалисти считат също, че на този етап българските домакинства не са достатъчно подготвени, за да оказват съдействие за реализиране на мерките за енергийна ефективност, които трябва да се прилагат към съществуващите сгради. Липсва информационно-образователна комуникация с населението, която да разясни предимствата на енергийно обновяване на сградите и обикновеното саниране, особено когато то е частично по сградата. Според интервюиран управител на голяма жилищна сграда нито държавните служители, нито банковите са в състояние да обяснят на гражданите процедурите за енергоефективните мерки по програмите за еврофинансиране.

Наблюдава се и съпротива от вече инвестиралите в топлоизолация на жилищата си граждани. В много блокове хората сами са инвестирали в енергийна ефективност, видимо от многобройните разноцветни „кръпки“ по блоковете, и смятат това за достатъчно, особено ако са забелязали реална промяна в температурата на жилището си.

Дори собственици на жилища да са се решили да предприемат дълбоко енергийно обновяване на жилищата си, изискването 100% от собствениците съседи да са съгласни, за да се кандидатства за финансиране по европрограми, се оказва невъзможна пречка за тях. Изискването за енергиен паспорт също предизвиква отпор от гражданите и създава предубеждение срещу програмите за енергийно обновяване на сградите, сочи допитването.

Фотоволтаичните панели и термопомпите - хит на пазара

Бизнесът и по-заможните семейства проявяват голям интерес към възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), като фотоволтаичните панели и термопомпите в момента са хит на пазара и много от строителните фирми са се ориентирали към инсталирането им като ново направление в дейността им. Към ВЕИ обаче има и резерви заради технически недостатъци и все още краткия опит на фирмите инсталатори с тях. Съществен технологичен недостатък е съхранението и използването на акумулираната енергия. 

Някои експерти са скептични към екологичната и социална стойност на ВЕИ и заради ползваните за производството им редки и токсични материали и все още нерециклируемите батерии. Заемането на големи пространства обработваема земя с фотоволтаични панели също се възприема като много вреден за екологията на България ефект на зеления преход.

Според повечето експерти ВЕИ не навлизат реално сред хората у нас, а квотата от 10% за страната ни е изпълнена чрез големи проекти за фотоволтаични паркове. Те считат, че липсва политическа воля, за да се наложат законови изменения, които да дадат възможност на домакинствата да станат участници в производството и предлагането на електрическа енергия, и посочват като причина олигархичните интереси, които доминират над националните. Според експертите програмата за частично финансиране на ВЕИ за производство на електрическа енергия за собствени нужди е добра първа стъпка, но тя не е достатъчна, за да се стимулира масовото навлизане на ВЕИ чрез възможността за изкупуване на излишната енергия от домакинствата. 

Друга пречка според строителните експерти за навлизане на енергоефективни технологии са и относително ниските цени на енергията в България, което намалява мотивацията за инвестиране в енергийната ефективност.

Липса на кадри

Обезпечеността с кадри с необходимите знания и умения става все по-видим проблем в строителния бранш у нас, отбелязват анкетираните. Особено остър е недостигът на специалисти, монтиращи ВЕИ, термопомпи и всякакви системи за ОВК (отопление, вентилация и климатизация- бел. ред.).

Причината е, че все по-малко студенти завършват технически вузове и специалности, свързани със строителния бранш. Например завършващите ВиК специалисти тази година са само шест души за цялата страна. Според един от интервюираните ВиК специалисти тази специалност се смята за непрестижна, а инженерите, които са я завършили, се чувстват недостатъчно добре заплатени и имат ниски пенсионни осигуровки. 

Други специалисти като архитекти и инженери мигрират към по-високо платения бранш на програмистите в България и чужбина. Към момента няма достатъчно българи строителни работници, а работят основно турски и македонски бригади, отбелязват анкетираните. 

Въпреки проблема с кадрите 80% от ръководителите в строителния бранш смятат, че фирмите им са готови за зеления преход. Малко над 80% от тях вече имат опит с проекти за енергийна ефективност, докато 18 на сто не изпълняват такива проекти. Мнозинството от фирмите (80%) извършват стандартно саниране на сгради, а половината (52%) – дълбоко енергийно обновяване и изграждане на ефективни системи за отопление и охлаждане. 40% от фирмите монтират ВЕИ на сгради и къщи. Едва 10% изграждат сгради с близо до нулево потребление на енергия, а 18 на сто – умни домове.

За две трети от фирмите, които изпълняват проекти, свързани с енергийна ефективност, средният им дял в общия оборот на компанията е малко над една трета (37%), а само при 21 на сто той е над 50%.

Постигането на много високо ниво на енергийна ефективност са заложили в дейността си малко над една трета от фирмите (37%). Едва около една пета от тях (19%) използват енергия от ВЕИ, произведена на място или близо до сградата, а оценка на въглеродния отпечатък през целия жизнен цикъл правят само 11% от строителните фирми у нас.