Стартирането на нови офисни проекти в София ще бъде по-трудно през следващите години, макар че пазарът има нужда от още офиси. Търговските паркове се развиват добре и се очаква да продължат да растат. При логистичните имоти строителната себестойност намалява и това вероятно ще даде тласък на нови проекти, особено за по-големи сгради. В жилищния сегмент очакванията са строителството да продължи да се развива с досегашните си темпове. Такава картина за следващите години очерта Георги Киров, партньор и директор „Инвестиционни консултантски услуги“ в Colliers International, по време на Building Innovation Forum, организиран от "Градът Медиа Груп".
На офис пазара в София към началото на COVID пандемията през 2020 г. е имало около половин милион квадратни метра на етап строеж, съставляващи около 25% от общото предлагане. През следващите години като завършени сгради на пазара са излезли около половината от тях, а останалите 269 хил. кв. м се очаква да бъдат завършени през следващите две-три години, съобщи Киров.
„Офис пазарът беше предизвикан от COVID пандемията, която промени мисленето за офисите“, отбеляза той и допълни, че в бъдеще евентуално нарастване на безработицата би могло да даде основание на компаниите да върнат всичките си служители в офиса. Прогнозата му обаче е през следващите години част от служителите да продължат да работят от вкъщи. „Ако преди COVID за всеки служител имаше по едно бюро, сега едно бюро обслужва двама служители“, каза Киров и допълни, че това отразява именно очакванията на компаниите за запазване на хибридния модел на работа.
В същото време себестойността на строителството на офиси нараства и три години след началото на COVID вече е много трудно на пазара да излезе офисна сграда със същата себестойност като преди пандемията, посочи Киров. „Това е добра новина за съществуващите сгради, тъй като всяка бъдеща конкуренция би била по-скъпа от тях“, допълни той.
Нарастването на строителната себестойност в офис сегмента е повишило леко наемите и се е отразило на незаетите площи. Връхната точка на свободните офиси беше достигната през миналата година – около 16% от общото предлагане, докато през тази година те намаляват до 10%-11%, сочат данните на Colliers. „Това показва, че строящите се офис сгради се пълнят, а новите, които излизат на пазара, не го разводняват и не увеличават нивото на незаетите площи“, отбеляза Киров.
Паралелно с тези тенденции се увеличава обемът на пространствата за съвместна работа, които съставляват около 5% от общото предлагане на офис пазара в София. Според Киров развитието на този сегмент ще зависи от това дали ще се стигне до рецесия на световната и в частност на българската икономика и дали подобна спънка ще предизвика сътресения. За момента няма такива индикации и сегментът на споделените работни пространства изглежда стабилен, отбеляза той.
Според арх. Ангел Захариев, съосновател на „АиА Архитекти“, в скоро време в София вероятно вече няма да има проекти за изцяло офис сгради. В същото време се развиват офисните проекти в съществуващи сгради, както и проектите за сгради със смесено предназначение, при които два-три етажа са заделени за офиси. „Това вероятно ще бъде доминиращият тип офиси на пазара през следващите години“, прогнозира той. Строителството на устойчиви и енергийноефективни офис сгради е водеща тенденция на пазара.
В сектора на търговски площи стагнацията при строителството на молове е компенсирана от активното развитие на сегмента на търговските паркове. Към 2023 г. обемът на съществуващите търговски паркове в страната е нараснал с близо 100 хил. кв. м. Те се строят сравнително бързо, а към момента интерес към подобни проекти има във всички градове с население над 20 хил. души. Основните наематели в търговските паркове са дискаунт веригите, съобщи Георги Киров.
„В момента има наваксване на покупките, свързани с посещение на търговски обекти, тъй като по време на COVID имаше периоди на затваряне и сега това води до т. нар. пазаруване за отмъщение (revenge shopping)“, коментира Киров. Кога в сегмента на търговските паркове ще се стигне до точката на насищане ще зависи от развитието на инфлацията и на заплатите, допълни той. За момента сегментът е стабилен и почти няма незаети площи.
На пазара на логистични имоти обичайният обем на площите в строеж е между 100 хил. и 200 хил. кв. м, а съществуващите площи достигат около 1,5 млн. кв. м, сочат данните на Colliers. Това показва, че делът на площите в строеж в общия обем е значителен, тъй като този сегмент наваксва изоставане, коментира Киров.
Той отбеляза значителното нарастване на строителната себестойност в сегмента на логистичните площи през миналата година. Ако в предишни години един склад се е строял за между 400-450 евро на квадратен метър, през първата половина на миналата година цената е нараснала до 600-700 евро на квадрат. Към края на 2022 г. ръстът се е успокоил, но цените все още не са се върнали на нивата преди началото на войната в Украйна.
„Това наложи голяма част от по-мащабните проекти в строеж през миналата година да изчакат, строяха се предимно средни и малки обекти“, коментира Киров. Намалялото предлагане е довело до повишаване на наемите. Киров отбеляза, че макар България да е интересна локация на кръстопът, в логистиката не е точно така, тъй като много бизнеси, които се установяват в региона, се ориентират към Сърбия, Румъния и други локации с по-ниски наеми. Той допълни, че евентуално приемане на България в Шенген би подобрило картината на пазара на логистични площи.
В жилищния сегмент данни на Националния статистически институт (НСИ) сочат, че миналата година разрешение за строеж за получили 1,4 млн. кв. м, но акт 16 получават около 600 хил. кв. м на година. Според Киров активното жилищно строителство е подхранвано от ниските лихви по ипотечните кредити, които са на средно ниво от около 2,5%. Другият двигател е остарелият сграден фонд в София – 76% от сградите са стари и не съответстват на изискванията на потребителите, посочи той.
На пазара на жилищно строителство се е появила и нова ниша, породена от покачването на продажните и наемните цени – цели сгради, които се отдават под наем.


Няма повишение при застраховките на товарите през Черно море, засега
Борисов призова Йотова да разсекрети частта от стенограмата на КСНС
Съдът отмени заповедта за преместване на магнолиите от центъра на Варна
Древни гробове и жилища от IV век са открити край бъдещото трасе на АМ „Хемус“
Кметът на Варна свиква консултации за вота
Стратег предвижда срив от над 30% на S&P 500 и Stoxx Europe 600 догодина
Сръбската опозиция обвини властта в нарушения преди извънредните избори
Тръмп се дистанцира от двама съветници, работили за проруска власт на Балканите
Изабел Гузман за рисковете, свързани с AI, част 2
Изабел Гузман за рисковете, свързани с AI, част 1
Отбор от Формула 1 си търси със съд безследно изчезнал болид
BMW представи iX4 – 612 к.с. и 3,9 секунди от 0 до 100
Ново правило за млади шофьори навлиза в Европа
Audi ще пусне електромобил с турбо дупка и вибрации
10 автомобила за лоши пътища
Експерт: Експлозията и бързото потъване на кораба означава, че е превозвал взривни материали
Защо полските ВВС вече летят с южнокорейски леки изтребители?
Fibank предлага потребителски кредит с промоционална лихва от 4,99%
Молдовски лидер на наемни убийци, преминал през България, е задържан в Истанбул
Камион полетя в дере, шофьорът се е отървал само с уплаха СНИМКИ