Приключи ли епохата на големите градове?

Преди почти 15 години имах работа във финансовата сфера в Остин, която извършвах от апартамента си в Манхатън, разказва редакторът на Bloomberg Алисън Шрейгър. Въпреки че бях под постоянен натиск да се преместя в Тексас, продължава тя, твърдях, че тъй като работата ми е във финансовата сфера и медиите, напускането на Ню Йорк ще навреди на кариерата ми и ще трябва да бъда компенсирана за тази загуба.

В крайна сметка успях да продължа да работя дистанционно, добавя Шрейгър. Днес обаче би било почти невъзможно да този спор да бъде спечелен. Тексас има развиваща се финансова индустрия и хората, живеещи къде ли не, имат успешни кариери в медиите. Това повдига по-голям въпрос: дали епохата на големите градове е приключила?

Очевидно през последните няколко години неведнъж е писано, че настъпва краят на големия град. Първо се твърдеше, че всички, които са избягали по време на пандемията, няма да се върнат – а после се върнаха. После се смяташе, че тенденцията за работа от дома ще доведе до срив в бизнес имотите и данъчните приходи, което ще доведе до спирала на градска разруха – но поне засега хората се връщат на работа, а бизнес имотите оцеляват.

Няма съмнение, че ако човек може да си го позволи, животът в голям град все още е доста приятен. Но големите градове са по-уязвими, отколкото изглеждат. Те преживяха кризи, пандемия и революцията на работата от дома, но може да не преживеят кризата на достъпността и технологиите, които променят работата.

Както урбанистът Ричард Флорида, така и икономистът Ед Глейзър твърдят, че големите градове като Сан Франциско, Лос Анджелис, Бостън, Ню Йорк и Чикаго са специални, защото привличат креативни и амбициозни хора. Резултатът е мрежов ефект, който се превръща в благоприятен цикъл: изобретателните умове в една област привличат подобни умове в други области и скоро се образува критична маса от хора, които се хранят с творческата енергия един на друг. Независимо дали работят с тях, или просто ги познават от социалното си обкръжение, хората от това, което Флорида нарича „творческата класа“, са склонни да чуват по-рано за новите технологии, възможности и развития в своите области.

Всичко това направи градовете изключително привлекателни за образованите и амбициозните хора. И те пожънаха икономически ползи. Но въпреки че участието в творческото ядро на един град носеше големи печалби, възможностите за по-малко образованите хора бяха по-малко. Не само че имаха по-нископлатени работни места, но и трябваше да се конкурират за жилища с по-добре платените професионалисти. Между нарасналото търсене на градски живот и ограничените наличности, цената на жилищата се повиши.

Така, докато град като Ню Йорк процъфтяваше за определена част от населението през 2000-те и 2010-те години, много жители от средната и долната средна класа, много от които от малцинства, бяха изтласкани от пазара поради високите цени. Записванията в училищата в Ню Йорк са намалели от 2000 г. насам. Икономиката на града не изглежда да е пострадала от тяхното напускане, но това може да се дължи на факта, че много от тях все още работят в града, понасяйки дълги пътувания до работа.

В дългосрочен план това се оказва неустойчив икономически модел. Качеството на живот и услугите се влошават, но градовете продължават да стават все по-скъпи. Сега много професионалисти също не могат да си позволят да живеят в градовете. През последните няколко години стана много по-скъпо да си купиш дом, отколкото да наемеш в големите градове (а наемите не са никак евтини).

Това се дължи на факта, че в крайна сметка силата на пазара е по-голяма от привлекателността на културата. Както отбелязва редакторът на Bloomberg Конър Сен, по-малките градове в южната част на страната преживяват демографски бум – и човек би добавил, че същото важи и за по-малките градове в северната част, като основната причина за напускането им е високата цена на живота. Градове като Индианаполис растат, докато Чикаго се свива. Растежът на работните места в Ню Йорк през тази година е бил нулев.

И не става въпрос само за по-евтини жилища. Да живееш в голям град може би вече не е от решаващо значение за успешната кариера. Професионалните възможности и културните удобства са много по-достъпни с възможността да се работи дистанционно, да се използва изкуствен интелект, за да се поддържа актуална информация, и да се сътрудничи и да се създават контакти чрез социалните медии. Съществуват и реални мрежи от талантливи и амбициозни хора в цялата страна.

Големите градове са били толкова устойчиви на сътресения като пандемията или финансовата криза, тъй като критична маса от талантливи и амбициозни хора са искали да живеят в тях. Неотдавнашният спад на населението, както и някои стагниращи икономически показатели, показват, че те могат да се сринат, ако достатъчно много от тези хора си тръгнат.

И не е като да не се е случвало и преди. Градовете са склонни да преминават през цикли, основани на промени както в лидерството, така и в технологиите. През 20-ти век, когато неефективното управление доведе до това много големи градове в САЩ да станат по-опасни и непривлекателни, подобренията в автомобилите и телефоните направиха предградията по-привлекателни и достъпни.

Технологиите и по-доброто лидерство в началото на 21-ви век донесоха обновление на много градове. Но престъпността все още не е достигнала нивата отпреди пандемията, а технологиите отново се променят по начин, който улеснява хората да живеят и работят другаде.