Световните пазари се сбогуват с "Голямата умереност" за сметка на "Голямата волатилност"

Ако инвеститорите смятат, че волатилността, която заля световните пазари тази година, е преходна, ги очаква сериозен шок.

Следпандемичната инфлация и енергийните шокове може да се окажат последния прион в ковчега на „Голямата умереност“ (Great Moderation) – годините на ниска инфлация, ниски лихвени проценти, стабилен растеж и задълбочаваща се глобализация от средата на 80-те години до финансовата криза от 2007-2009 г.

Голямата умереност поддържаше ниска макроикономическата волатилност, потискайки колебанията на финансовите пазари и позволявайки на цените на активите да процъфтяват – от акции и облигации до суровини и кредити.

Централните банки също се притичаха на помощ в случаите на пазарен или икономически стрес като при световната икономика криза с по-разхлабена парична политика, без да предизвикват значителна инфлация. Това удължи периода на Голямата умереност и захрани допълнително бума на пазара на активи.

Този свят явно вече го няма, а централните банкери го знаят – изказванията на Аугустин Карстенс от Банката за международния разплащания и Изабел Шнабел от Европейската централна банка на срещата в Джаксън Хол в края на август подчертаха важността за „макроикономическо стабилизиране“.

Продължителната по-висока инфлация, по-високи лихвени проценти, неравномерен растеж и протекционизъм – свят на структурно по-висок „макрообем“ - вероятно ще захрани по-широка пазарна волатилност, правейки инвестициите по-трудни и рисковани.

Докато Федералният резерв и другите централни банки са строго фокусирани върху борбата с инфлацията, инвеститорите вече не могат да разчитат на хлабава политика в подкрепа на пазарите в моменти на стрес.

Шнабел беше ясна, че действията на централната банка ще определят дали „предизвикателствата, пред които сме изправени днес, ще доведат до Голяма волатилност, или дали пандемията и войната в Украйна в крайна сметка ще бъдат запомнени като болезнени, но временни прекъсвания на Голямата умереност“.

Според Шнабел волатилността на БВП на еврозоната през последните две година е била около 5 пъти по-висока от пика на Голямата рецесия през 2009 г., а волатилността при инфлацията задминава нивата от 70-те години.

Стратезите в BlackRock в същото време оценяват, че волатилността при ръста на икономиката и инфлацията на САЩ са на нива, които не са виждани от почти 40 години.

„Ние се борим с един нов свят на завишена макроволатилност – и по-високи премии за риск за облигациите и акциите“, написаха те през юли. „Не очаквахме пазарната волатилност да се засили, докато волатилността на макро ниво не го направи. Сега това се случва и се връщаме обратно към волатилността от 70-те години“.

Промяна на играта

Промени от такъв мащаб не се случва за една нощ, но Covid-19 ускори тази. Краткосрочната предвидимост е незначителна, без значение средно- и дългосрочните перспективи, което отчасти е причината защо пазарите остават толкова нестабилни.

Избликът на волатилност, откакто Фед започна да повишава лихвените проценти, удари финансовите пазари.

Волатилността при американските акции е по-висока. Средното дневно показание тази година индекса VIX – базиран на опциите индикатор, който отразява търсенето на защита срещу спада при акциите – е 25,6 пункта. През петте години преди пандемията бе 15 пункта.

Основната волатилност също е скочила. Средната дневна реализирана волатилност на индекса S&P 500 през петте години до март 2020 г. бе 12,8 пункта. Сега е 21,6 пункта.

Ръстът на волатилността при облигациите е дори по-ярко изразен. Тримесечният индекс ICE BofAML MOVE, който следи волатилността при доходността на държавните ценни книжа, удари 140,00 пункта по-рано тази година – ниво, невиждано от 2009 г. И все още остава високо.

Не е изненадващо, че възвръщаемостта липсва. Анализаторите в Truist казват, че типичен портфейл от акции и облигации в съотношение 60-40 бележи спад от 12,25% от 1 януари до 26 август. Това би било шестата година по най-лошо представяне от 1926 г. насам.

Анализаторите в Barclays твърдят, че пандемичните шокове в световните доставки, растеж, инфлация, енергийни и трудови пазари ще станат по-трайни, а инвеститорите трябва да се готвят за „по-нестабилни макроикономически резултати и по-сложна среда за ценообразуването на активите“.

Те твърдят, че връзката между заетостта и инфлацията – Кривата на Филипс, може отново да се появи. Ако това се случи, инфлацията вероятно ще е по-висока, а оттам и волатилността на макрониво.

Точно преди пандемията устойчив спад на нивото на безработицата в САЩ с 1 пр.п. ускоряваше инфлацията само с 0,1-0,2 пр.п., отбелязват те, доста под увеличението от 0,3-0,7 пр.п. през предишните десетилетия.

И ако това не беше достатъчно, тези промени се случват на фона на стабилен спад на цялостната пазарна ликвидност след финансовата криза от 2007-9 г.

Както отбелязва Крис Марш, старши консултант в Exante Date и бивш икономист в Международния валутен фонд, регулаторните ограничения принуждават инвестиционните банки да намалят риска, затова вече не играят ролите да поддържат пазара и да осигуряват ликвидност, както преди.

Ако централните банки вече не осигуряват предпазни механизми, играта със сигурност се е променила.

„Тези структурни промени предполагат повече волатилност“, допълва Марш.