Правителството на Словения е одобрило временен данък за банките и по-високи данъци за компаниите, за да подпомогне финансирането на проекти за възстановяване след най-тежкото природно бедствие в страната от поне три десетилетия.
Данъчните промени е обявил министърът на финансите Клемен Бостянчич, цитиран от Bloomberg.
Страната с население от само 2,1 млн. души беше засегната от тежки наводнения през август, които унищожиха предприятия, домове и инфраструктура. Тя обяви и двата налога в началото на септември, като предложението за банките премина през консултации с централната банка.
Възстановяването може да струва 10 млрд. евро, което възлиза на около 18% от годишното икономическо производство на Словения. Това оказва сериозен натиск върху публичните финанси и правителството.
Новото законодателство ще изисква одобрението на парламента, за да влезе в сила.
Налогът за банките е в размер на 0,2% от общите банкови активи. Смята се, че мярката ще донесе на хазната на Словения около 100 млн. евро годишно. С нея Любляна се присъединява към увеличаващия се брой страни от ЕС, които се стремят да запълнят бюджетните дупки чрез специални данъци за банките, тъй като финансовите институции регистрират рекордни печалби.
Освен това се предвижда ставката на корпоративния данък да се повиши на 22% от 19%.
И двете мерки ще се прилагат през следващите пет години.
Рейтингът на словенското правителство с премиер Роберт Голоб се срива до най-ниските нива, откакто той пое властта през миналата година. Кабинетът е обвиняван, че се меси в работата на полицията. Отделно се водят вътрешни борби в управляващата партия и избирателите се тревожат, че правителството няма да успее да прокара важни реформи.
Финансовото министерство на Словения отбеляза миналия месец, че банките увеличават печалбата през 2022 г. и тенденцията се задържа и през 2023 г. Ръстът се дължи на по-високите лихви по кредитите и все още ниските лихви по депозитите, както и ниските нетни обезценки.
Нетната печалба на търговските банки в Словения нараства със 145% на годишна база до 467 млн. евро през първата половина на 2023 г. Активите им се увеличават с 6,7% на годишна база до 51,3 млрд. евро към края на юни, според оценките на Централната банка.


Доказано - някои нови коли не изкарват и 100 000 км
Прогноза: Цените на имотите във Варна няма да паднат
16 пияни или дрогирани водачи спипа КАТ за ден
Как реагираха партиите след оставката на президента?
В отлична форма: Путин се потопи в ледени води за Богоявление
Източна Европа взе втората най-важна позиция в ЕЦБ
Въпрос за $10 трилиона: може ли Европа да използва фондовия пазар срещу Тръмп
Младежи разработват зелени решения за градските горещини
Мерц се стреми да озапти Макрон в реакцията на заплахата от мита на Тръмп
МВФ: AI и търговията са рискове за солидните перспективи за глобален растеж
Най-мощният Land Cruiser 300 идва в Европа, но няма да е за всички
Половината коли в България са дизелови
Eто го новото Volvo EX60
Eдин скрит, но съществен недостатък на BMW E60
Porsche 918 Spyder удари рекордна цена на търг
Александър Маринов: Не виждам партньор на Радев от партиите в сегашния парламент
Снежна буря в САЩ доведе до катастрофа със 100 превозни средства
Мароко сезира ФИФА за изваждането на Сенегал на финала
Президентът Румен Радев официално ще депозира оставката си днес
Стана ясно как Кейт Мидълтън е прекарала своя рожден ден