Правителството на Словения е одобрило временен данък за банките и по-високи данъци за компаниите, за да подпомогне финансирането на проекти за възстановяване след най-тежкото природно бедствие в страната от поне три десетилетия.
Данъчните промени е обявил министърът на финансите Клемен Бостянчич, цитиран от Bloomberg.
Страната с население от само 2,1 млн. души беше засегната от тежки наводнения през август, които унищожиха предприятия, домове и инфраструктура. Тя обяви и двата налога в началото на септември, като предложението за банките премина през консултации с централната банка.
Възстановяването може да струва 10 млрд. евро, което възлиза на около 18% от годишното икономическо производство на Словения. Това оказва сериозен натиск върху публичните финанси и правителството.
Новото законодателство ще изисква одобрението на парламента, за да влезе в сила.
Налогът за банките е в размер на 0,2% от общите банкови активи. Смята се, че мярката ще донесе на хазната на Словения около 100 млн. евро годишно. С нея Любляна се присъединява към увеличаващия се брой страни от ЕС, които се стремят да запълнят бюджетните дупки чрез специални данъци за банките, тъй като финансовите институции регистрират рекордни печалби.
Освен това се предвижда ставката на корпоративния данък да се повиши на 22% от 19%.
И двете мерки ще се прилагат през следващите пет години.
Рейтингът на словенското правителство с премиер Роберт Голоб се срива до най-ниските нива, откакто той пое властта през миналата година. Кабинетът е обвиняван, че се меси в работата на полицията. Отделно се водят вътрешни борби в управляващата партия и избирателите се тревожат, че правителството няма да успее да прокара важни реформи.
Финансовото министерство на Словения отбеляза миналия месец, че банките увеличават печалбата през 2022 г. и тенденцията се задържа и през 2023 г. Ръстът се дължи на по-високите лихви по кредитите и все още ниските лихви по депозитите, както и ниските нетни обезценки.
Нетната печалба на търговските банки в Словения нараства със 145% на годишна база до 467 млн. евро през първата половина на 2023 г. Активите им се увеличават с 6,7% на годишна база до 51,3 млрд. евро към края на юни, според оценките на Централната банка.


Рубио: България беше сред полезните за САЩ съюзници в НАТО по време на войната с Иран
Срещата с Тръмп даде на Си Дзинпин нещо, за което отдавна копнееше
Министър Ивкова: Онкологичният скрининг, като метод за вторична профилактика, е сред приоритетите ми
Ще поскъпнат ли самолетните билети в Европа заради кризата в Иран?
ЕС активно ще следи разпространението на хантавируса
Квантови сензори в Космоса ще са следващата революция в прогнозата за времето
В. Панев: Инфлацията може да се овладее с намаляване на паричното предлагане
Корейският фондов пазар е в плен на спекулативна мания
Лагард: Намираме се в повратен момент за реформирането на ЕС
Завръщането на Тръмп води до отлив на $3 млрд. китайски инвестиции във ВЕИ
Renault иска 10 години без нови правила за достъпните коли
Honda показа два нови хибридни модела
Мотоциклет с V8 двигател от Ferrari беше продаден за 500 000 долара
Китай изгражда най-големия зимен полигон за електромобили
Обслужване на AMG One с пробег 185 км излезе колкото нов SUV
Деми Мур и Джейн Фонда обраха овациите в Кан
Полската столица Варшава регистрира първия еднополов брак
Николай Кокинов с оценка: ВСС е развял белия флаг
Мартин Димитров, ДБ: Проблем с растящите цени има
Кайли Дженър не искала да е с Тимъти Шаламе на "Мет Гала" заради проклятие