Повечето от основните европейски борсови индекси приключиха редовната търговия с ръстове, подкрепени от акциите на компаниите за отбрана на фона на очакванията за по-високи регионални разходи в тази индустрия, съобщава CNBC.
Общоевропейският бенчмарк Stoxx 600 напредна с 0,39% до 557,61 пункта, записвайки ново високо рекордни ниво.
Германският показател DAX отчете ръст от 0,29% до 22 863,25 пункта.
Френският индекс CAC записа повишение от 0,21% до 8206,56 пункта.
Британският измерител FTSE междувременно се понижи с 0,01% до 8766,73 пункта.
Основен възходящ импулс осигуриха преговорите между американски официални лица и руските им колеги за прекратяване на войната в Украйна. Междувременно европейските лидери проведоха среща на високо равнище в Париж, за да обсъдят как да отговорят на пренебрегването на Европа в разговорите между Москва и Вашингтон. Те се споразумяха за увеличаване на разходите за отбрана, въпреки че нямаше съгласуване в мненията за изпращане на войски в Украйна.
На фона на това акциите на полският производител на военно оборудване Lubawa поскъпнаха с около 14 на сто, докато тези на германската Renk Group напреднаха с 2,7 на сто.
Основните европейски борсови индекси в края на редовната търговия на 18 февруари.
Трейдърите обърнаха внимание и на доклада за доверието сред германските инвеститори, което отчита най-големия си ръст за последните две години през февруари. Индексът на очакванията на института ZEW се повишава до 26 пункта през февруари от 10,3 пункта през януари - повече, отколкото прогнозираха икономистите. Показателят за текущите условия също нараства, но съвсем леко.
Акциите на германския производител на авточасти Continental AG поскъпнаха с близо 0,9%, въпреки че компанията обяви, че планира да съкрати още 3000 работни места в научноизследователската и развойна дейност на автомобилното си подразделение до края на 2026 г. Повече от половината от съкращенията ще засегнат заводите в Германия.
Пазарите реагираха и на коментарите на френския финансов министър, който заяви, че намаляването на бюджетния дефицит на страната му ще бъде „взискателна“ задача. Според Ерик Ломбар Франция е начертала траектория за намаляване на публичния си дефицит, като се стреми да го доведе до 5,4 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) през настоящата година, както и до под 3 на сто през 2029 г.