Краят на едно убежище? "Усмивката" на долара изглежда все по-мрачна

Рязкото поевтиняване на долара през тази седмица може да се окаже по-значимо, отколкото изглежда на пръв поглед, тъй като зелените пари не успяха да реагират положително на засилващото се глобално политическо и пазарно напрежение, което предполага, че може да настъпи дълбока промяна в пазарното поведение, пише колумнистът на Ройтерс Майк Долан.

Човек може да твърди, че през изминалата седмица доларът просто е следвал очакванията за основните лихви в САЩ и по-ниската доходност по облигациите. И двете бяха засегнати от предупрежденията за рядко срещано свиване на преди непробиваемата американска икономика.

Но това бяха и дни, в които Вашингтон започна търговска война, с която отдавна заплашваше, подкопавайки регионалните северноамерикански съюзници, като същевременно се отдръпна от НАТО от гледна точка на съдбата на Украйна. Тревогата, напрежението и несигурността са изключително високи.

В миналото доларът обикновено процъфтяваше в такива моменти на голям стрес, главно поради това, че изнервените глобални инвеститори обикновено търсят ликвидно убежище в американски държавни облигации или в парични депозити в долари, за да преживеят всяка буря.

Това поведение отдавна е известно на валутните пазари като част от „усмивката“ на долара, или кривата, по която се движи стойността му. Основната идея е, че зелената валута има склонност да поскъпва във времена на висока инфлация и повишаващи се лихви в САЩ, но също и във времена на големи геополитически сътресения, тъй като светът търси сигурност.

Както подсказва формата на „усмивката“, доларът е склонен да намалява стойността си между двете крайности, когато всичко е спокойно и наред.

Тази седмица на Wall Street със сигурност може да се наблюдава стремеж към сигурността на облигациите на местно ниво, като инвеститорите бягат от скъпите американски акции поради рядкото и внезапно засилване на опасенията за рецесия.

Едновременният спад на долара на чуждестранните борси през последните дни подсказва, че този път глобалните инвеститори са много по-малко привлечени от Америка като убежище.

Въпреки че мексиканското песо и канадският долар отслабнаха при новината за новите американски мита, еврото и японската йена поскъпнаха до най-високите си нива от началото на годината.

Индексът DXY, който измерва долара спрямо най-търгуваните валути, спадна до най-ниската си стойност от началото на декември.

И това поне отчасти се дължи на факта, че чуждестранните инвеститори имат по-добри алтернативи у дома, както и на нарастващата загриженост за посоката на развитие на американската икономика и политика.

Европейските вложители и инвеститори – отчасти отговорни за напомпването на технологичния сектор на Wall Street близо до балон през последните четири години, може би просто се връщат към сигурността на дома.

Благодарение на заканите на американския президент Доналд Тръмп Германия и други европейски държави сериозно обсъждат бързо превъоръжаване. И сега европейските инвеститори имат икономическия стимул, за да оправдаят възползването от далеч по-евтините оценки на акциите от източната страна на Атлантическия океан.

Вече не е убежище?

Главният валутен стратег на Deutsche Bank Джордж Саравелос смята, че е трудно да се преувеличи мащабът на глобалното политическо и търговско преосмисляне през тази седмица. „Два стълба на американската роля в света са подложени на фундаментално предизвикателство“, каза той.

Той отбелязва, че най-високата средна митническа ставка в САЩ от рухването на Бретънуудската епоха на фиксираните валутни курсове в началото на 70-те години на миналия век настъпва точно в момент, когато сериозни щети за НАТО принуждават Германия и Европа да планират разходи за отбрана и инфраструктура на стойност стотици милиарди евро.

Поевтиняването на зелената валута означава, че „на този фон трябва да се разгледа потенциалната загуба на статута на долара на сигурно убежище“, казва той. „Ние не пишем това с лека ръка.“

Най-забележителното за Саравелос е разпадането на корелацията между долара и рисковите активи, която според него е била в основата на изграждането на портфейли през последното десетилетие.

Със сигурност екипът на Тръмп може би обича гледката на поевтиняващ долар. Тази седмица президентът отново порица Япония и Китай за това, че „убиват валутите си“, за да надделеят над търговските съперници на САЩ.

А администрацията може да се радва дори на гледката на растящите съкровищни облигации, които намаляват разходите за обслужване на дълга на страната.

Перспективата за накърняване на глобалната роля на долара може да се окаже по-неприятна – както и образа на международните инвеститори, бягащи от Wall Street.

Ако се стигне до крайност, перспективата за „Америка на първо място“ у дома може да доведе до края на „Америка на първо място“ за световните инвеститори.