Фондовете на глобалния паричен пазар отбелязват огромен приток през седмицата, приключваща на 2 април 2025 г., тъй като инвеститорите са все по-предпазливи заради агресивните търговски политики на американския президент Доналд Тръмп. Митата на Тръмп засилват страховете от глобално забавяне и карат някои икономисти да преразгледат своите прогнози за растежа, като вече се говори и за рецесия, пише Ройтерс.
Фондовете на паричния пазар, често разглеждани като сигурни убежища по време на икономически затруднения, са привлекли 30,26 млрд. долара входящи потоци за посочения период заради реципрочните мита на Тръмп.
Междувременно глобалните фондове за акции отчитат нетни покупки за само 49 млн. долара, рязък спад в сравнение с приблизително 35,84 млрд. долара нетни покупки през предходната седмица.
Американските фондове за акции записват нетни продажби в размер на 10,85 млрд. долара, като обръщат притока от предходната седмица в размер на 22,39 млрд. долара.
За разлика от това инвеститорите са насочили 6,84 млрд. долара към европейски фондове за дялово участие и 4,36 млрд. долара в подобни азиатски фондове.
Глобалните секторни фондове за дялово участие записват нетни продажби за 1,75 млрд. долара, водени от технологичните дялови фондове с изходящи потоци за 1,45 млрд. долара. Защитните сектори обаче се представят добре, като комуналните услуги привличат 1,06 млрд. долара за периода.
Стоковите фондове за злато и благородни метали отчитат осма поредна седмица на положителен приток в размер на 1,06 млрд. долара, а облигационните фондове – 4,3 млрд. долара, като нетни покупки се регистрират за втора поредна седмица.
Според публикация на Bloomberg американските корпоративни облигации с рейтинг junk са в основата на най-големия спад на глобалния високодоходен дълг. Допълнителната доходност, която инвеститорите търсят, за да държат рисков дълг вместо съкровищни облигации, се увеличава с 45 базисни пункта в четвъртък до 386 базисни пункта, което отбелязва най-сериозната разпродажба от март 2020 г. насам, според Bloomberg Global High Yield Corporate.
Премията за доходност по американските облигации с нисък рейтинг скачат с 53 базисни пункта, също най-много от март 2020 г., до 387 базисни пункта, показва отделен индекс на Bloomberg.
Ръстът на премията е значително над този, наблюдаван при идентичните европейски и азиатски облигации. Спредовете на азиатския спекулативен дълг в долари се разширяват с 32 базисни пункта, най-голямото увеличение от август, а за европейския – с 23 базисни пункта, най-голямото дневно покачване от февруари миналата година, показват индексите на Bloomberg.
Кредитните стратези на Goldman Sachs Group Inc. пишат в бележка, че очакват кредитните спредове да продължат да се разширяват. За американските junk облигации прогнозата е нивото да достигне 440 базисни пункта до третото тримесечие в сравнение с 380 базисни пункта за деноминираните в евро подобни книжа.


Черно море Тича загуби първия мач за бронза
Правителството на Радев планира да изтегли дълг от 3.8 млрд. евро
Назначиха Кристиян Колев за съдия на мача Черно море - Арда
Седмичен хороскоп 25 - 31 май 2026
Обявиха номинациите за театралните награди "Аскеер" 2026
Сделка с Иран за Ормузкия проток е „до голяма степен договорена“, обяви Тръмп
AI бумът превръща Азия във финансов център на глобалната технологична експанзия
Украйна се доказа като потенциален доставчик на сигурност за Европа
Идеята, че Claude има чувства, е чудесна за Anthropic
Как AI бумът превърна президентът на Реал Мадрид в един от най-богатите хора
Култово тунинг-ателие преобрази VW Transporter и Caravelle
Цветът на свещите подсказва за скрит проблем с двигателя
Детайл от Ferrari Purosangue излиза колкото ново BMW
Еднодневните електрички са проблем за Китай, който ще удари и Европа
Mazda на съд заради дефектни подгряващи седалки
След пороите: Издирват 55-годишен мъж в Севлиево
Прическата на Деми Мур предизвика фурор на филмовия фестивал в Кан
Гечев от ПБ: Не искаме да правим регулации, искаме ясно ценообразуване
Кои бяха най-добре облечените звезди на дефилето на Louis Vuitton
Иван Христанов за цените: Германия има 7% ДДС, ние имаме 20%