В ранните фази на конфликта между Израел и Иран държавните облигации привлякоха интереса на инвеститорите. Страхът от инфлацията обаче бързо промени тенденцията. Това обясни пазарният анализатор Красимир Атанасов в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria. Той подчерта, че нестабилността в региона притеснява пазарите от широкомащабен конфликт, който ще се отрази на търговията с петрол.
Според пазарният анализатор е възможна и допълнителна ескалация, тъй като „Иран е притиснат в ъгъла“. „Добрата новина е, че Саудитска Арабия може да изкара на пазара 2 милиона барела „свободни““, коментира Атанасов и напомни, че първото посещение на американския президент Доналд Тръмп беше там на събирането на големите производители на петрол.
„От друга страна, възможността от нарастване на инфлацията вкара централните банки в реактивен режим. Те наблюдават отстрани и изчакват. Реакцията им обаче няма да дойде веднага“, пазарният анализатор и определи поведението им на изчакване. Той обясни, че то ще зависи от изхода на борбата на инфлацията и пазара на труда в САЩ.
Според Атанасов доходността при държавните ценни книжа бележи ръст. Той обаче очаква, че пукнатините при пазара на труда при САЩ тепърва ще оказват влияние. По думите му 30-годишните книжа продължават да се открояват, което поставя въпроса за дефицита и дълговете на държавите.
Пазарният анализатор посочи, че започна преоценяване и може да видим завръщането на „бондовите разбойници“ (bond vigilantes), когато лихвите при 10-годишните книжа е между 5% и 5,5%. „В момента 10-годишните книжа носят реална доходност от 2%. Ситуацията е динамична и пазарът на ценни книжа заслужава да бъде наблюдаван“, посочи Атанасов и отчете, че трябва да се оценяват рисковете.
Той напомни, че предишната администрация на Байдън емитираше дългосрочен дълг на високи лихви, но сега Тръмп продължава тази политика.
Финансовият анализатор прогнозира, че проблемът с дълга ще само става все по-голям. Той напомни, че Япония е интересен пример в тази сфера, но отбеляза, че разликите между САЩ и Япония са съществени що се отнася до капиталите в икономиките им“, обясни Атанасов и добави, че Италия също има огромен дълг, за който не се говори, в Германия тенденцията също е дългът да расте.
По думите му рано е да говорим, че настъпва краят на дългосрочните държавни облигации, но се надява да има промяна и да не се разклати „стълбът“. Той се надява управляващите да вземат този проблем „насериозно“ и той да бъде адресиран правилно.
Какви са рисковете при нов мащабен конфликт в Близкия изток? Как ще се отрази борбата на инфлацията и пазара на труда на икономиката на САЩ? Каква доходност може да имат дългосрочните облигации?
Материалът не е повод за инвестиционно решение!
Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.


Тежка катастрофа с три жертви, сред които и дете
Илиан Илиев: Опитахме всичко през второто полувреме
Гьоко Хаджиевски: Тактическата ни дисциплина беше от ключово значение за победата
Димитър Стоянов: Не очакваме атака от Иран срещу България
Спартак спечели с 3:0 дербито на Варна
Български стартъп прави революция в домашните ремонти чрез AI
Арабските държави се готвят за планина от дълг, за да заобиколят Ормузкия проток
Европа си правеше сметките за евтин газ за зимата, но избухна борба за доставки
Тайван ще ограничи интернет, за да симулира война с Китай
Фирмите за дронове търсят как да преодолеят GPS заглушаването във военни зони
Непознатата Гърция 4: Воница и Нафпактос
Застрахователите приключват с изхвърляне на фарове заради спукано стъкло
Яхтата на Зукърбърг шокира със сметка за бензин и с вредни емисии
100 000 собственици избраха 10-те най-надеждни коли на пазара
Разработка на Toyota премахва един от проблемите на хибрида
Денят започва с дъжд и завършва с жега
Продължава най-мащабната евакуация заради пожарите във Франция и Испания
8 женски поведения, които отблъскват мъжа
Гърция, Тунис, Индия... ЮНЕСКО разшири списъка на защитените обекти
Стоянов за самолетите в Безмер: Имаме пълна подкрепа от НАТО за националната ни сигурност