Предвещават ли криза лихвите по 30-годишните облигации на богатите страни?

В продължение на десетилетия залаганията, че лихвите по дългосрочните облигации ще се повишат, бяха едновременно най-разумните, но и постоянно губещите, които един инвеститор можеше да направи. Може ли обаче това да е месецът, в който тази търговия, известна още като „widowmaker trade“, най-накрая ще се изплати?

Логиката остава разумна. Със застаряването на населението богатите страни харчат повече и няма начин да изплатят целия си дълг. Така че е логично лихвите в крайна сметка да се повишат, пише Bloomberg.

Въпреки това, през по-голямата част от последните 20 години лихвите не се покачваха – те спадаха. Това толкова противоречи на основните закони на икономиката, че някои икономисти казваха, че те вече не важат. Някои политици взеха, че им повярваха, и започнаха да харчат още повече.

Лихвите най-накрая се повишиха през последните няколко години. Сега доходността по 30-годишните облигации на почти всяка богата страна се повишава, с изключение на сравнително благоразумната Швейцария.

Графика: Bloomberg

Ръстовете се съсредоточават при 30-годишните облигации, което някои анализатори виждат като успокояващ знак, че криза не е неизбежна, защото по-голямата част от заемите са в облигации с по-кратък срок.

Макар лихви от около 5% да изглеждат високи, от историческа гледна точка те не са. Доходността по 30-годишните американски облигации е около една трета от това, което беше през 80-те години на миналия век. И накрая, лихвите като цяло са по-високи от пандемията насам и нищо необичайно не се случва. Инвеститорите в облигации получават добра възвръщаемост през последната година в САЩ, тъй като лихвите са стабилни. Същевременно покачващите се лихви в Европа може да са по-малко свързани с макропаника и повече с това, че пенсионните фондове купуват краткосрочни облигации.

Графика: Bloomberg

Пазарът на 30-годишните облигации обаче не трябва да бъде игнориран. Пенсионните фондове може да играят важна роля, като намаляват търсенето сега, но те също така събуждат пазарите от дългия им когнитивен дисонанс.

Има причини за безпокойство – не само че лихвите не спадат надолу, но и че могат да се повишат още повече. Може да няма дългова криза с неизпълнение на задължения и спасителни планове от Международния валутен фонд (МВФ), но глобалният растеж вероятно ще бъде по-слаб, с по-високи лихвени проценти, инфлация и край на безплатните пари на развитите пазари.

Това може да е повторение на 80-те години на миналия век. Тогава доходността беше висока поради хроничната инфлация, а пазарите все още се адаптираха към новия глобален финансов свят, породен от края на Бретънуудската система на валутните курсове.

Днес бъдещето на долара като резервна валута изглежда малко съмнително, а глобализацията е в застой. Тревожно е също, че дългосрочните лихвени проценти се покачват, тъй като Европейската централна банка (ЕЦБ) ги намалява, а се очаква и Федералният резерв на САЩ да свие лихвите.

Дългосрочните лихвени проценти са функция на това, което пазарите очакват за бъдещите краткосрочни лихвени проценти. Това, че те се покачват въпреки намаленията на основните лихви на централните банки, означава, че перспективите пред риска се влошават.

САЩ, Япония, Великобритания и много страни в Европа имат огромни дългове без сериозен план за намаляването им. Нито една от тези страни няма жизнеспособен план и за засилването на растежа, освен ако не броим, че „изкуственият интелект ще увеличи производителността в цялата икономика“ като план за растеж. Може би технологията ще направи това, но политиците не помагат, като увеличават регулациите, тъй като по-високите лихвени проценти увеличават цената на капитала.

Последните няколко десетилетия ниски лихвени проценти приспиваха инвеститори, компании и правителства да вярват, че могат да продължат да вземат заеми и да не се сблъскват с никакви разходи – че по същество могат да живеят в свят без икономически компромиси. По-високите лихвени проценти бележат края на тази ера на магическо мислене.

Това не означава, че инвеститорите, които залагат срещу облигациите, ще загубят – както винаги на пазарите, важното е да се уцели правилният момент.

Междувременно натискът за разпродажби на глобалните облигации се засилва, тъй като колебанията около инфлацията, продажбите на дълг и фискалната дисциплина подкопават настроенията спрямо доскоро считаните за едни от най-сигурните активи в света.

Доходността по 20-годишните японски облигации се повиши в сряда до най-високото си ниво от 1999 г. насам. Във вторник доходността по 30-годишните британски облигации скочи до най-високите нива от 1998 г. насам. Доходността по 10-годишните австралийски облигации нараства до нивата, наблюдавани за последно през юли. Повишава се и доходността по американските държавни облигации, като лихвите по 30-годишните книжа са на косъм от нивото от 5%.

Разпродажбите отразяват опасенията на търговците относно големите държавни разходи и потенциалните инфлационни последици в световен мащаб. Потокът от корпоративни продажби във вторник и продължаващите опасения относно независимостта на Федералния резерв допълнително засилват натиска на пазара на облигации.

„Проблемите с дефицита и дълга не могат да бъдат лесно или бързо решени“, коментира Андрю Тайсхърст, стратег в Nomura Holdings в Сидни. „По-стръмните криви са новата нормалност“, добавя той.

Според Bloomberg доходността по глобалните облигации падна с 0,4% във вторник, което е най-голямата еднодневна загуба от 6 юни насам. Въпреки че спадовете изглеждаха ограничени, те все пак подчертават продължаващата нервност около притежаването на дълг с по-дълъг падеж.

Разпродажбата на дългосрочни облигации също така повишава сделките, които целят печалба, когато разликата между доходността по дългосрочните и краткосрочните облигации се разширява.