Защо германският канцлер призовава за създаването на обща европейска фондова борса?

Германският канцлер Фридрих Мерц призова за създаването на паневропейска фондова борса, която да служи като общ пазар за търговия с акции в целия регион.

Фрагментираният пейзаж на капиталовите пазари в Европейския съюз (ЕС) отдавна се разглежда като пречка за растежа и иновациите в блока от 27 държави, където инвестициите изостават спрямо тези в САЩ и Китай, пише Bloomberg. В момента регионът има десетки основни борси - от частично държавната във Варшава до испанската BME, собственост на швейцарската група SIX.

Предишните опити за по-тясно свързване на капиталовите пазари в ЕС дадоха ограничени резултати. Въпреки че призивът на Мерц за „един вид европейска фондова борса“ е може би най-силната подкрепа за идеята досега, реализирането ѝ вероятно ще се сблъска със сериозни политически и технически трудности.

Защо Европа би създала обединена борса?

Европа трудно се конкурира със САЩ и Азия в най-бързо развиващите се индустрии. Континентът все още не е създал свои водещи компании в стратегически области като изкуствения интелект (AI).

Част от проблема е, че европейските компании, особено технологичните, се сблъскват с по-труден достъп до финансиране в сравнение с международните си конкуренти. Мерц заяви пред германския парламент през октомври, че фирмите в региона се нуждаят от „достатъчно широк и дълбок европейски капиталов пазар, за да могат да се финансират по-добре и по-бързо.“

През последните години някои от най-известните европейски компании избраха да листват акциите си в САЩ - включително шведският финтех гигант Klarna, който дебютира на Нюйоркската фондова борса през септември.

Компаниите се изкушават от по-високата ликвидност и по-високите оценки на акциите в САЩ, което им позволява да набират повече средства за растеж. Създаването на обща европейска борса би могло да спре „изтичането“ на компании към САЩ, тъй като по-големият, обединен пазар ще разполага с по-дълбок избор на инвеститори. Това би представлявало и конкурентен риск за Лондонската фондова борса - най-голямата търговска платформа на Стария континент по пазарна капитализация.

Предлага ли Мерц сливане на съществуващи борси?

Канцлерът не даде подробности, но това е една възможна интерпретация. Сред потенциалните кандидати за обединение биха били базираната във Франкфурт Deutsche Boerse и Euronext, която управлява борсите в Париж, Амстердам, Милано и други градове.

Подобна стъпка би изисквала одобрение от акционери и регулатори. Европейската комисия (ЕК) вече е блокирала опити за сливане, включително между NYSE Euronext и Deutsche Boerse през 2012 г., позовавайки се на опасения от „квазимонопол“. Сходна съдба сполетя и планираното обединение между Deutsche Boerse и London Stock Exchange Group през 2017 г.

Как реагираха борсите на предложението?

Главният изпълнителен директор на Euronext Стефан Буйна заяви, че компанията е готова да допринесе за „следващото ниво на консолидация на пазарите в Европа“.

Deutsche Boerse от своя страна подчерта, че са нужни по-добра регулация и структурни реформи за повишаване на конкурентоспособността. Главният ѝ изпълнителен директор Стефан Лайтнер акцентира върху необходимостта от обединяване на фрагментираните пазари и връщане на капиталовите потоци от т.нар. „тъмни пулове“ към прозрачните борси.

Ще помогне ли това на инвестиционния климат в ЕС?

В известна степен, да. Според Буйна компаниите, листнати на борсите на Euronext в Амстердам, Брюксел, Дъблин, Лисабон, Милано, Осло и Париж, вече се възползват от единна ликвидност и технологична платформа.

Все пак, според Deutsche Boerse, Европа остава „най-фрагментираният и непрозрачен пазар“, като едва около 30% от търговията с акции се извършва на отворени борси. Освен това съществуват и други бариери като различните национални данъчни режими.

Би ли помогнал единен капиталов пазар на икономиката на ЕС?

Да, ако насочи част от трилионите евро спестявания на предпазливите европейски домакинства към по-доходоносни инвестиции в компании. ЕС има нужда от допълнителни годишни инвестиции за около 800 млрд. евро, за да се справи с предизвикателствата на климатичните промени, технологичния преход и геополитическите рискове, според доклад на бившия председател на ЕЦБ Марио Драги.

Какво правят политиците по въпроса?

ЕС от десетилетие обсъжда идеята за Съюз на капиталовите пазари, целящ по-лесно движение на капитали между държавите членки. Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом тази година придаде нов импулс на проекта, тъй като политиката му „Америка на първо място“ подчертава рисковете от прекомерна зависимост от американския капитал.

ЕЦБ и председателят ѝ Кристин Лагард настояват за по-бързи действия. ЕС вече работи по създаването на проект за спестяванията и инвестициите, но споразумение по ключови детайли като укрепване на надзорните органи все още липсва.

Миналата година ЕС прие и Закона за листването (EU Listing Act), който цели хармонизиране на регулациите и улесняване на излизането на компаниите на борсата. Новите правила постепенно се въвеждат в държавите членки.