Разногласията във Фед всъщност играят полезна роля

Представителите на Федералния резерв на САЩ далеч не бяха единодушни при гласуването за намалението на лихвите с четвърт пункт миналата седмица - и това е нещо положително. Икономическите перспективи са необичайно несигурни, а рисковете тласкат централната банка в противоположни посоки. Разногласията при такива обстоятелства са здравословни. Съвсем скоро те може да се окажат и жизненоважни, пише Bloomberg.

Въпреки икономическата неяснота инвеститорите вече очакваха третото намаление на лихвите в рамките на три месеца до диапазона 3,5–3,75%. Това беше основно защото самият Фед ги беше насърчил да го приемат за даденост. Подобна сигурност не е полезна на фона на толкова противоречиви икономически сигнали: упорито по-ускорена от целевата инфлация, продължаващо объркване около митата на президента Доналд Тръмп, липсващи данни заради спирането на работата на американската администрация, еуфоричен фондов пазар и признаци за отслабване на пазара на труда.

Отразявайки тази реалност, трима гласуващи членове на Федералната комисия по операциите на открития пазар (FOMC) гласуваха против решението - един настоя за по-голямо намаление, а двама от тях не искаха промяна. Още четирима негласуващи представители изразиха т.нар. „меки несъгласия“, заявявайки предпочитание лихвата да остане непроменена.

Председателят на Фед Джером Пауъл заяви, че новото равнище на лихвата вече е в общи линии неутрално, тоест нито стимулира, нито ограничава търсенето в икономиката. В действителност обаче и тази „неутрална“ лихва е несигурна. (Според новото обобщение на икономическите прогнози на Фед, служителите я поставят в диапазона от 2,5% до 4%.)

При положение че инфлацията все още е над целта, вероятно би имало повече смисъл политиката да остане „леко рестриктивна“. Все пак истината е, че това допълнително намаление с четвърт пункт само по себе си не е решаващо. По-важното е, когато се появява нова информация, централната банка да запази - и да бъде възприемана като запазваща - отворен ум. Откритото несъгласие между вземащите решения подпомага именно това.

Фед беше пределно ясен по един въпрос: разполагайки само с един основен инструмент на макроикономическа политика, той не може едновременно да постигне две цели, които се движат в противоположни посоки. Главно заради митата съществува възходящ риск за инфлацията. В същото време слабият темп на наемане сигнализира низходящ риск за заетостта, а има и опасения, че официалната статистика подценява проблема.

Тези признаци за възможна стагфлация поставят централната банка в изключително трудна позиция. Двойната ѝ цел - ценова стабилност и максимална заетост - изисква да прецени кой риск е по-голям, а в момента ясен отговор няма.

Оттук нататък ситуацията ще се усложнява. Мандатът на Пауъл като председател изтича през май и инвеститорите все повече се фокусират върху това кой ще го наследи. Белият дом дава достатъчно основания за опасения, че следващият ръководител на централната банка може да бъде избран въз основа на лоялност към президента и готовност за рязко понижаване на лихвите независимо от постъпващите данни. Това на свой ред може окончателно да влоши инфлационните очаквания, да повиши дългосрочните лихви и да дестабилизира финансовите пазари.

Остава надеждата, че който и да бъде избран, ще разбира този риск и след назначаването си ще постави обществения интерес над указанията на Белия дом. Ще помогне и ако останалите членове на Фед свикнат открито да изразяват несъгласие с позицията на председателя, когато не споделят аргументите му. Представата, че привидният консенсус повишава доверието в централната банка, винаги е била погрешна. В следващия етап от развитието на Фед тя може да се окаже дори опасна.