Войната в Иран продължава да тласка цената на петрола нагоре*

Цената на петрола продължава да се повишава във вторник, след като САЩ и Израел засилиха военните си действия срещу Иран, а Техеран заплаши с пълно затваряне на Ормузкия проток и атакува с дронове американското посолство в Рияд, предава Bloomberg.

Фючърсите върху сорта Брент поскъпват с 2,79% до 79,91 долара за барел, а тези върху американския суров петрол West Texas Intermediate (WTI) - с 2,19% до 72,79 долара за барел.

Американският президент Доналд Тръмп заяви, че САЩ ще направят „каквото е необходимо“, а държавният секретар Марко Рубио каза пред репортери, че военната кампания ще бъде засилена.

Посолството на САЩ в саудитската столица беше атакувано от два дрона, което е причинило „ограничен пожар и незначителни материални щети“, съобщи Министерството на отбраната на Саудитска Арабия. По-рано Държавният департамент на САЩ призова всички американски граждани да напуснат Близкия изток заради „сериозни рискове за сигурността“.

Глобалните енергийни пазари бяха разтърсени от войната, която избухна в събота и впоследствие се разпространи в богатия на петрол Близък изток, след като Иран се опита да отвърне на удара срещу Израел и държавите, приютили американски сили. Цените на петрола рязко се повишиха, както и тези на природния газ и петролните продукти като дизела, което може да подхрани нова вълна на инфлация в световен мащаб. Цените на въглищата също нараснаха.

Енергийната инфраструктура също се оказа под прицел. В понеделник Saudi Aramco спря операциите в рафинерията си в Рас Танура след удар с дрон в района. Катар преустанови производството на втечнен природен газ в най-голямото износно съоръжение в света, след като то беше атакувано при иранска операция.

Трафикът на танкери през Ормузкия проток почти е спрял. Тясното морско пространство край бреговете на Иран обслужва около една пета от световния петрол и сходен дял от втечнения природен газ. През него преминават доставки от Иран и други производители в региона, включително Саудитска Арабия, насочени към глобалните пазари.

Конфликтът оказа силно влияние и върху пазара на морски превози. Разходите за транспортиране на суров петрол от Близкия изток до Китай достигнаха рекордни нива в понеделник, като приходите по основния маршрут в сектора скочиха до 424 000 долара на ден, според данни на Baltic Exchange.

Саудитска Арабия, Ирак, Кувейт и Обединените арабски емирства (ОАЕ) вече бяха започнали да увеличават износа миналия месец, а Организацията на страните износителки на петрол и съюзниците ѝ (ОПЕК+) се съгласи през уикенда да възобнови увеличаването на производството през април. Дали обаче тези държави ще могат да продължат да засилват износа, ще зависи от възможността за преминаване през Ормузкия проток.

„Смятаме, че диапазонът от 82 до 85 долара ще бъде горна граница през следващите няколко дни, докато Иран атакува енергийна инфраструктура и корабоплаването“, казва Робърт Рени, ръководител на изследванията на суровини в Westpac Banking Corp. По думите му по-ранните увеличения на предлагането от страна на ОПЕК осигуряват буфер срещу още по-рязко поскъпване.

В изказване по националната телевизия иранският външен министър Абас Арагчи заяви, че Техеран няма спор със съседните държави, но „се изправя срещу американските военни, разположени там“. САЩ заявиха, че биха приветствали смяна на режима в Техеран, насърчавайки местното население да свали правителството.

Израелските сили продължиха атаките срещу Техеран, след като в понеделник извършиха въздушни удари в Ливан, насочени срещу подкрепяната от Иран групировка „Хизбула“.

Марко Рубио заяви, че фокусът е върху унищожаването на иранските военноморски сили и дронове, както и на балистичната ракетна програма, която според него служи като прикритие за ядрените амбиции на страната. Планът на САЩ за ограничаване на енергийните разходи ще започне да се прилага във вторник, добави той.

Отделно източник, запознат със ситуацията, заяви, че администрацията на Тръмп няма непосредствени планове да използва стратегическите резерви от суров петрол. Всяко евентуално освобождаване на количества от Стратегическия петролен резерв вероятно ще бъде координирано с държавите членки на Международната агенция по енергетика (МАЕ).

„Войната навлиза в опасна фаза“, посочват анализатори на ANZ Group Holdings, сред които Даниел Хайнс. „Колкото по-дълго продължи конфликтът, толкова по-сериозно ще бъде въздействието му върху петролния пазар“, добавят те.

*Данните са актуални към 8:45 ч. българско време.