Тревогите около частното кредитиране повтарят ехото от 2007 г.

Всяка криза на финансовите пазари е различна, но започват да се проявяват паралели между трусовете, които сега се разпространяват в частното кредитиране, и тези в жилищния сектор в САЩ с висок риск, които доведоха до световната финансова криза от 2007-2009 г., пише Ройтерс.

Това не означава, че е възможно повторение на този исторически срив. Съществува обаче риск нарастващият стрес в частното кредитиране – оскъдна или несъществуваща ликвидност, непрозрачно ценообразуване и скокове в обратното изкупуване, да се пренесе върху публичните пазари на ценни книжа, отбелязва се в анализа.

Най-големият мениджър на активи в света, с активи под управление на стойност около 14 трлн. долара, BlackRock обяви, че е ограничил тегленията от водещ дългов фонд след скок в заявките за обратно изкупуване. Няколко дни по-рано алтернативният мениджър на активи Blackstone повиши тавана за обратно изкупуване на своя частен кредитен фонд BCRED, за да отговори на рекордните заявки за теглене.

Тревогите при двата гиганта се появиха след събитията, засегнали по-малкия мениджър на алтернативни активи Blue Owl и фалитите на американския доставчик на авточасти First Brands и автокъщата Tricolor в края на миналата година. Това накара главния изпълнителен директор на JPMorgan Chase Джейми Даймън да предупреди: „Когато видите една хлебарка, вероятно има и още.“

Инвеститорите с усет или тези, които помнят първото десетилетие на XXI век, вероятно си мислят, че всичко това им е познато. През 2007 г. BNP Paribas, Bear Stearns и HSBC блокираха обратно изкупуване от американски високорискови ипотечни фондове или предупредиха, че са в затруднения – привидно малък риск, който метастазира в глобален финансов срив.

Световната финансова криза не се разрази напълно до септември 2008 г., когато американските власти позволиха на Lehman Brothers да фалира. Проблемите се натрупваха в продължение на поне 18 месеца, а високорисковите фондове издаваха на инвеститорите ранни предупреждения, че назрява драма.

Обосновката да не се дава достъп на инвеститорите до собствените им пари днес вероятно е подобна на оправданията през 2007 г.: активите вероятно са паднали значително в стойност и следователно ще трябва да бъдат продадени с голяма загуба. Мениджърът на активи също така може да се страхува да не предизвика спешна разпродажба на други активи, за да набере търсените парични средства или фондът може да се затруднява да се освободи от неликвидни активи, или по малко от всичко.

Така или иначе, както беше при високорисковите ипотеки и свързаните с тях деривати през 2007 г., е трудно да се предположи каква е истинската стойност на частните кредитни активи днес, защото пазарът е толкова непрозрачен и неликвиден. Когато определянето на цените се изпари, по-мечите предположения често печелят.

Друго сходство с високорисковите ипотеки през 2007 г. е, че частното кредитиране и частните пазари като цяло не се смятат за системен риск за финансовата стабилност. Както всички знаем, това се оказа пожелателно мислене тогава

Дали този път е различно? Вероятно, ако гледаме на самия размер. Пазарът на ценни книжа, обезпечени с ипотеки, коренът на световната финансова криза, е възлизал на около 7,2 трлн. долара през 2007 г., или 5% от общата стойност на световните ценни книжа по това време, според Investec. Пазарът на частни кредити днес е на стойност около 2 трлн. долара, под 1% от всички световни ценни книжа.

От друга страна, подобно на високорисковите ипотеки през 2007 г., частното кредитиране днес е слабо регулирано, със сигурност в сравнение с традиционните банкови кредитори, което означава, че истинският му обхват не е лесно да се установи.

Нещо повече, обикновени инвеститори се ангажират все повече с частен кредит. Дребните инвеститори представляват 16,6% от дяловете в частни кредитни фондове в края на 2024 г. в сравнение с 5,5% през 2020 г., според Investec.

Същевременно делът на неизпълнение на частни кредити се покачва, като достига рекордните 9,2% през 2025 г., съобщават от кредитната агенция Fitch Ratings. Предишният рекорд е отчетен през 2024 г. и е 8,1%. Тези неизпълнения не включват софтуерни компании, които са се превърнали в основни частни кредитополучатели. Софтуерният сектор е засегнат тази година от опасения от смущения, свързани с изкуствения интелект, което срина акциите на частните кредитни гиганти Blackstone, KKR и Apollo с 30-45% през последните месеци.

Икономиката на САЩ освен това се намира в деликатен момент, изправена пред нестабилен пазар на труда и последиците от войната в Близкия изток, вкл. нестабилността на петролните пазари и призрака на стагфлацията.

Консенсусното мнение е, че основните фундаменти на икономиката са солидни и че частното кредитиране не е достатъчно голямо или добре интегрирано, за да торпилира растежа на БВП или по-широките пазари на активи. Стратези от Barclays отбелязват, че частното кредитиране има проблеми, но те не са достатъчно големи, за да тласнат САЩ към рецесия.

По същия начин се възприемаше високорисковото кредитиране през 2007 г. Перифраза по Уорън Бъфет – когато приливът на ликвидност се оттече, виждате кой е плувал гол. Последните събития на пазара на частни кредити предполагат, че това може и да стане скоро.